12:32 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Андрей Желязков на 70: За футбола днес, славните дни със Славия и Университета "Кройф"

Юбилярят Жужо - великан като играч и ръководител в играта у нас, пред Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Андрей Желязков на 70: За футбола днес, славните дни със Славия и Университета "Кройф"

Юбилярят Жужо - великан като играч и ръководител в играта у нас, пред Dir.bg

09:09 | 9 юли 2022 | Автор : Динко Гоцев 7 5072 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Когато говорим за български футбол на най-високо ниво, Андрей Желязков е име, което няма как да не изплува. Днес големият някогашен играч на Славия, Фейенорд, Страсбург и националния тим на България навършва 70 години, а Dir.bg го намери не само за обичайните пожелания за здраве и позитивни емоции. С Желязков да се говори за футбол е удоволствие. Той е човек, минал през "Университета Кройф", както сам се изразява за периода си в Нидерландия, където играе няколко години, а един сезон е рамо до рамо с великия №14.

Роден на 9 юли 1952 г. в Раднево, където започва в първия тим на 17 години. През 1971-ва вече е в Славия и за 10 години изиграва рекордните за клуба 338 мача в елита и вкарва 136 гола (също №1 за клуба). Част от тима, изнесъл паметните двубои срещу Легия, Спарта (Прага) и Фейенорд в турнира за КНК, спечелил две купи на България, докоснал и два пъти титла, но останал втори.

През 1981-ва го взима Фейенорд, харесал го в мачовете срещу "белите". Остава втори, преди да дойде Кройф от Аякс - с него второ място няма, а има дубъл за тима от Ротердам! Завръща се да завърши кариерата си в Славия в края на 80-те, но не и преди да изиграе един сезон във френската Лига 1 със Страсбург и един в белгийското първенство с Беершот. Футболист №1 на България за 1980 г.

В началото на 90-те изгради един от най-силните отбори на Левски като мениджър, редом с треньора Георги Василев. Три пъти шампион и събрал, тим, който даде шестима играчи за националния на САЩ 1994. Човек с богата визитка, а "базата му данни" и разбирането за футбола са още по-богати.

С Иван Вуцов, треньор на България, по време на паметния мач срещу европейския шампион Франция (2:0 в София) през 1985-а

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Как се чувства един човек на 70? Има време да погледне назад, да анализира, по-спокойно да гледа на нещата. Да види къде е грешил, къде е взимал правилни решения... Пенсионерски години, най-общо казано.

Гледам доста футбол. В последните две години заради ситуацията с пандемията по-малко ходех по стадионите, надявам се сега да тръгна пак. Имах и аз някои здравословни проблеми, но отшумяха.

Не е същата тръпка, гледам по-улегнало на нещата и не съм толкова емоционален. А и когато не си обвързан с клуб, можеш да си позволиш да гледаш по-спокойно и да си правиш твоите анализи. Но си ги запазвам за мен."

С националния екип срещу Югославия през 1985-а, в паметния мач, спечелен с 2:1 и отворил ни вратите към Мондиал 1986

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Защо има толкова негативизъм около футбола ни? Толкова ли е зле положението? Как го вижда отстрани човек с неговия опит и като футболист, и като ръководител?

"Този негативизъм идва от резултатите, защото няма друго мерило във футбола.

"Играхме добре, имаше добри неща" - това не важи. Както обича да казва Моуриньо днес - резултатът остава. А не са добри резултатите и в националния отбор, и не само... Това са ни възможностите, така изглежда.

Имаме играчи, които играят в чужбина, но клубовете им не са на високо ниво. Поне не на такова, че да търсим от тях да поведат националния отбор. Да, излизат млади навън, но много трудно се налагат... Връщат се тук, показват пак добри игри, но дали ще излязат пак."

Причините? Какво липсва?

"95 процента от успеха е в манталитета - говоря за играчите, които излизат в чужбина. Без това нищо не става. Първо те подгонва носталгията, започваш да се питаш какво правиш там. Дали да не се върна в България, там е по-лекичко... И когато тръгнеш да разсъждаваш в тази посока, ясно."

Все пак герой на този разговор трябва да е Желязков и затова темата минава към него в годините, в които със Славия твореше големи неща и тръгна към върховете на играта.

С екипа на Славия срещу Спарта (Прага) през есента на 1980-а в мача, който кара Фейенорд да го привлече

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

"Отборът ни бе доста обигран, играехме дърго време заедно. Тогава не се говореше толкова за пари. Знаеше се - имаш една заплата и това е, дали си към Строителни войски, дали към Армията, дали към МВР... Нямаше приказки за пари, допълнителни неща. Сега се говори за наддаване, милиони, трансфери. Естествено, че заплащането е важно. Но то трябва да е важно до момента, в който подпишеш договора. После мислиш за играта.

Та, Славия беше силен отбор, защото бяхме обиграни заедно. Не станахме шампиони през 1980-а, а можеше. И не само тогава. Такива бяха времената... Имаше и допълнителни фактори, разбира се. Помагаше се на по-големите.

Но чисто футболно, тогава колективите и отборите бяха много по-сплотени. Никой не опитваше да излиза на преден план, а на първо място бе отборът.

Паметен сезон на международната сцена бе през 1980-а и 1981-ва, когато играхме много силни мачове в Европа (в тогавашния турнир на Носителите на купи - б.а.). Победихме Легия (0:1, 3:1), направихме страхотни срещи със Спарта (Прага) също така. Там загубихме с 0:2, но играхме отлично. То се знаеше, че чешкият футбол е много силен, те бяха много добри. В София им вкарахме три гола за 20 минути, с което ги елиминирахме (3:0).

Паднахме се срещу Фейенорд, на който треньор също беше чех - Вацлав Йежек, Бог да го прости. Той беше гледал нашите мачове в предишните кръгове и искаше да ни вземе - мен и Чавдар Цветков. След това взеха само мен, малко и до късмет опират нещата. Но не е само късмет. Много силно трябва да искаш нещо, за да го постигнеш."

Именно за прословутия манталитет ли говорим отново?

"Точно така. Който силно желае нещо, рано или късно ще го постигне. Аз още като дете в Раднево съм мечтал да играя навън, в големи отбори. Лека-полека, нагоре, нагоре, вървях към тази си мечта във футбола. И днес като погледна назад съм щастлив човек, който е успял."

Разбира се, темата "Фейенорд и Кройф" няма как да не е основна, когато говорим за Андрей Желязков. Двамата играят заедно един сезон и правят дубъл на Нидерландия. А ефектът, който има легендарният нидерландец върху българина е огромен. За Йохан вероятно всеки, който се е докоснал до магията му, говори като за учител, за преподавател по футбол. Желязков не прави изключение.

Embed from Getty Images

"Кройф дойде във Фейенорд през 1983-а. Но да се върна по-назад. Навремето, когато идваха да играят у нас големи отбори - Барселона, Аякс, Нотингам, аз като свършех нашата тренировка, отивах да гледам тяхната. Исках да ги видя отблизо, да видя нещо, да науча нещо от тях. Нещо да си взема за мен.

През сезон 1983-84 година Кройф пристигна във Фейенорд, не се бе разбрал с Аякс. Нашият отбор бе доста силен и преди това. Бяхме завършили втори предния сезон. Един от шефовете ми каза: "Тази година сме първи. Той е роден, за да бъде шампион."

Голям футболист, но и голям човек. Няма как да го опишеш... Напълно земен човек. Няма нищо звездно в поведението му. Във Фейенорд имаше правило - всяка седмица има по двама дежурни. Това са хората, които помагат на домакина за тренировките, подготвяне на топки, на уреди, на врати. Нямаше много персонал в клубовете тогава. И когато се паднеш с него, си мислиш - той как ще го прави това? Но - нищо различно. Подрежда, остава след тренировка, прибира вратите, изпълнява всичките си задължения като всеки друг. Никога не е казал: "Аз съм звезда". Има правила, той не прави изключения. Това описва достатъчно, мисля, какъв беше Кройф."

А какво е взел Желязков от Кройф, какво е приложил по-късно, когато бе директор и мениджър в много силния отбор на Левски в началото на 90-те години?

"Взех доста неща от него. Първо - как трябва да се избират играчите. По какво ги познаваш и разбираш дали имат манталитет. Кройф харесваше играчите не по ръст, години и килограми, а какви футболни качества имат. Така обичаше да казва. Още като играч, той имаше намерение да е треньор и спортен директор. Готвеше се за това и бе треньор на терена. От такъв "треньор на терена", човек само може да има полза. Това е като да си завършил футболен Университет."

Embed from Getty Images

Един друг великан - Диего Армандо Марадона, бе на терена с Желязков през 1986 г., но не в един отбор. Тогава Андрей бе в състава на България за Мондиала в Мексико и игра срещу Аржентина в групата. Загубихме с 0:2, а после Диего и отборът му станаха шампиони на планетата.

"Такива като него и Кройф... Това са футболистите, които се отличават. Те могат да направят във всеки един момент нещо, което не е част от тактиката на отбора и не е планирано. Да допринесат с нещо екстра, да донесат победата. Такива играчи, нестандартни и с идеи, вече струват по стотина милиона и нагоре. И ние имахме такива играчи, между другото. Може би не чак като споменатите двама, но имахме големи играчи. Иначе нямаше как да се класираме през 1986-а, в група с Франция и Югославия в квалификациите... А също и през 1994-а.

Тогава пък имаше хубава сплав. Играчите от Левски, а ние бяхме изградили много силен отбор, плюс тези от ЦСКА, които бяха излезли в чужбина като Стоичков, Пенев, Костадинов. И един треньор имаха, който без да говори много, знаеше всичко за футболистите си и за отбора. Господин Пенев - знаеше кой къде да сложи, къде и кога да направи смяна. И се получи."

Георги Василев, Георги Цветков и Андрей Желязков - те изградиха мощния Левски от началото на 90-те, който спечели три поредни титли у нас, даде шестима играчи за САЩ 1994 и елиминира Рейнджърс в Купата на шампионите

Снимка: Иван Григоров

Споменахме Левски в началото на 90-те, с треньор Георги Василев и мениджър Желязков. Те спечелиха заедно три поредни титли и записаха славни мачове в Европа. Как се прави такъв отбор във времето след смяната на системата, в новите условия, а и в хаоса на 90-те години у нас?

"С опита, който имахме, го направихме. Аз бях доста се подготвял за тази работа - да съм мениджър. Бях чел, бях учил, интересувах се. От много треньори съм взимал идеи и примери.

Работеше се по-лесно тогава във футбола ни. Нямаше наддавания, трансфери, приказки за пари. На клуб като Левски рядко се отказваше, защото играчите, които искахме да вземем, виждаха, че печелим титли и трофеи. И всеки искаше да е част от такъв успешен отбор. Заплатите и премиите не бяха големи. Сигурно в десетки пъти по-малки от днес, а може и повече да е разликата. Затова и почти нямахме финансови проблеми. По-лесно бе тогава да се работи, спрямо сега."

Един въпрос, който е деликатен и за юбиляря, но и за други хора. Защо в българския футбол пренебрегваме опитни хора като Желязков, а не ги търсим за съвети в тежки ситуации? Или - например както е сегашното положение - при избор на стратегия и нов национален треньор, например. Защо няма широка дискусия с онези, които са видели и направили достатъчно, за да дадат точния съвет, може би?

Същото питане, между другото, наскоро отправихме и към Гочето Василев, друг "професор" на играта, който е далеч от нея.

"Ние тук сме малко различни хора, всеки знае всичко... - отговаря Желязков, но видимо не му е приятна тази тема. - Но, честно казано, аз не бих давал съвети, дори да ме потърсят. Защото, знаете - ако нещо се обърка и не тръгнат нещата, се търси виновен и обяснения. Избягвам такива неща, хората са чувствителни. И особено тук, на Балканите."

Пожелания за юбилея?

"Здраве и късмет. Свободата също е важна, аз за момента си я имам. Здравето и късметът са най-важни. Много хора са били щастливи, имали са много неща като състояние и пари, но... ако нямаш здравето, всичко е безсмислено."