17-11-2017 20-11-2018

Министър Димитър Илиев: Важна е оценката за работата ни от спортните хора, не от политиците

Силният човек в спорта пред Dir.bg за увеличените средства, приоритетите и проблемите

08:30 | 14 февруари 2024 | Автор : Динко Гоцев 19 2271 Снимка: БТА

Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България и е единственият българин, печелил три пъти най-престижното автомобилно състезание в страната - Рали България. Започва своята кариера през 1994 година. През 2013 г. обявява, че се отказва от спорта и се отдава изцяло на преподавателска дейност. Доц. д-р Димитър Илиев е преподавател в катедра "Технически и ледени спортове" в НСА "Васил Левски", сектор "Автомобилен и мотоциклетен спорт". Владее английски, немски и италиански език.

От юни 2023-та е министър в Министерството на младежта и спорта. За Dir.bg с него си говорим за постигнатото в тези близо 9 месеца, подобрените условия за олимпийска подготовка на спортистите ни, новите неща в програмите в ученическия и масовия спорт, ремонта на спортните училища и други действия на министерството за този период.

Наближава месец март, а с него - оценката на министрите и евентуалната им ротация или продължаване на работата. Вие какво очаквате? И как оценявате свършеното за тези 9 месеца в спортното министерство?

Не обичам да си правя самооценка. Самооценката на хората много често не е точна. Предпочитам да ме оценяват хората, за които работим. Навремето като състезател беше много лесно. Там оценката е ясна и видна като резултат. Но сам да се оценявам... Мога да кажа, че съм изключително доволен от екипа, с който работихме през тези месеци. Сам човек нищо не може да направи. Но когато видиш силен екип, когато всички работят с желание, резултатите ги има. Обратната връзка, която получаваме от спорта - от сектора, за който отговаряме, е положителна. Федерациите и атлетите в България трябва да бъдат питани. Това би била реалната оценка.

Та, за месец март. Хората, които ще решават, са министър-председателят и заместник министър-председателят. Не питате правилния човек.

Не искам да мисля за този момент. Ние имаме важни неща, които трябва да свършим. Свързани са с финансиране на българските атлети и отбори за Олимпиадата, за подготовката. Програмата за кадровото обезпечаване е разписана и парите са платени. Всеки момент ще подпишем договорите за олимпийската подготовка, за развитие на спорта за високи постижения за олимпийски и неолимпийски спортове. А това са важните неща.

Разглеждат се много проекти, само за Програмата за развитие на спортните клубове са постъпили над 1000 проекта тази година. Хората работят в извънработно време, за да се справим. Но с екипа, който имаме, можем да успеем.

И още нещо за оценките. Бих призовал тези оценки да не ги правят политиците. А хората, с които работим. Тези от спорта.

Снимка: БТА

Как се прави стратегия за 9 месеца, когато знаете, че след тях може да не сте на поста? И като допълнение към въпроса - липсата на приемственост или слабата такава проблем ли е изобщо у нас през годините в управлението? Не само в спорта...

Стратегията се прави на база оценка на въздействието, което е имала предходната стратегия. Виждаме нейните силни и слаби страни и я оптимизираме. Това е приемственост.

Важното е да има експерти, които да работят по тази стратегия. При нас върху нея работиха добри експерти. Убеден съм, че ако се изпълнят нещата, които заложихме в Националната стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, след 12 години ще се видят много добри резултати.

В кои сфери специално в спорта изостанахме за последните три десетилетия?

Достатъчно е да видим какви са били успехите на България преди 30 години, и какви сега на последната Олимпиада, например. Очевидно е, че разликата е драстична. Защо? Тогава е имало държавна политика, централизирана. Към всяко едно предприятие е имало спортни клубове. Плащало се е на треньори, атлети. Държавата го е правила като политика. Тези времена не могат да се върнат. Ако някой си мисли или мечтае за това, да забрави. Съвсем различни времена са, друга система, други реалности. Такава централизация не може да има.

Трябва да се адаптираме. И видим как се справят другите държави. Да вземем нещо от тях. Защото ние тук имаме един добре финансиран елитен спорт и по-слабо подкрепен спорт при подрастващите млади спортисти. Затова и с нашия екип още от първия ден мислим какво може да се направи в това направление. Запознахме се с практики в други държави в търсене на такава, която би била работеща у нас, съобразно националната идентичност, спрямо законодателството.

Мантрата "държавата да помогне" не е ли обичайна за спорта и какво точно означава?

Държавата помага, и то помага много. Аз дойдох в министерството от спорт, в който никога не е имало държавно финансиране. И в моята глава винаги е било именно така - държавата не помага. Но тук вече аз виждам какви средства се разпределят в спорта всяка година. Бих спорил с всеки, който твърди това, че държавата не помага.

Държавата, на първо място да кажем - това сме всички ние. А министерството като представител на държавата в спорта, трябва да обгрижи всички. Но това е и двустранен процес. Аз дълбоко вярвам, че един активен мениджър на клуб или федерация, трябва да може да подсигури допълнително финансиране. Защото ние помагаме, подкрепяме. Не издържаме изцяло финансово тези клубове и федерации.

На всяка среща, която правим с тях, ги насърчавам да търсят програми, възможности, спонсори, рекламодатели и партньорства. Голямата синергия между сериозните компании и спортни клубове или атлети е основана на представянето, успехите и имиджа. Затова с правилната стратегия, такова партньорство е напълно постижимо. Знам го и от собствен опит, при мен нещата са се получавали точно така.

Виж още Весела Лечева пред Dir.bg: Десетката за "Спортист на България" не носи облаги, тя е гордост

Малко конкретика за това, което е свършено. Да започнем с промените в Наредба №5. Повече пари за подрастващите, повече за олимпийската подготовка, а и за неолимпийските спортове. Кажете повече.

Първо за младите. Това за нас е топ приоритет. Първото ми наблюдение, когато дойдох на поста, бе, че ни бягат топ атлети. Напускат спорта. Хвърлили са толкова труд и усилия, за да стигнат до определено ниво. И точно, преди да влязат при мъжете и жените, ги губим.

Това е, защото в тази възрастова група, дори да станеш световен шампион по даден вид спорт, идваш си, тупат те по рамото, получаваш едно-две "браво" и - това е. А тези хора вече не са деца. Те влизат в живота, трябва им самостоятелност и финансова независимост, а и това им е професията. В същото време някой, който не е бил толкова добър в своя спорт, работи и дава частни уроци, с което изкарва повече пари от него. Това е абсурдно и не бива да се допуска.

Измененията в наредбата предвиждат награди за всички от първо до осмо място на световно и европейско първенство за юноши и младежи. Така искаме да ги насърчим. Прие се да дават по 20 000 лева за първо място на световно първенство и 10 000 лева - за европейско, а стимули ще получат всички, стигнали до осмо място на такива първенства. Това е нещо ново.

Паралимпийските ни атлети бяха онеправдани според досегашните текстове. Отношението към тях в наредбата бе несправедливо и ги третираше като "втора ръка". Преценихме, че това е неприемливо. Затова и напълно се изравниха еднократните парични награди за тях с тези за призьорите от олимпийските игри. Преди промените в наредбата за първо място на паралимпийски игри атлетите получаваха по 160 000 лв. или 64 процента от сумата за олимпийците. Сега премиите са изравнени. Те не са второ качество хора и по този начин им засвидетелстваме нужното уважение. Това също се въведе за първи път.

За Париж 2024 досега имаме 14 сигурни квоти, като се надяваме и имаме уверения от федерациите, че ще са поне 40. Това са истинските герои на обществото, а не измислени образи в социални мрежи.

Парите за подготовка на спортистите също са увеличени - с 27 процента повече са месечните средства за тези, които имат квота. Имаме и 15-процентно увеличение на възнагражденията на треньорите и техните екипи. Плюс отделно финансово подпомагане за закупуване на апаратура и консумативи за контрол, възстановяване и подготовка. Това са сериозни увеличения.

Ако трябва да обобщя: за 2024-а министерството подпомага финансово 15 федерации по Програмата за олимпийска подготовка, 22 федерации по Програмата за развитие на спорта за високи постижения по олимпийски спортове и 26 - по Програмата за развитие на спорта за високи постижения по неолимпийски спортове. Това са общо 63 федерации. За сравнение - през 2023 г. са били 55. Като друг плюс е, че няма нито една федерация, на която средствата да са по-малко от тези, които първоначално са получени за предната година.

Снимка: Bulphoto

Кажете ни повече за една пилотна програма - "Спортът - начин на живот".

"Спортът - начин на живот" е напълно нова програма. Досега не е имало такава помощ за състезания, които са масови и събират страшно много хора. Те са и много популярни у нас. Искаме организаторите им да са подкрепени по някакъв начин, защото досега са го правили на собствена инициатива и търсене на финансиране. А те са част от обществото. Разходите по такова състезание са много сериозни.

Бюджетът на програмата засега е сравнително малък - 500 000 лева за тази година, но пак е помощ. Ще могат да кандидатстват организаторите на състезания с минимум 250 участници. Вярвам, че това ще е успешна програма. И тези "ентусиасти", в добрия смисъл на думата, ще бъдат подкрепени.

Ето, толкова години тук до София имаме страхотни условия да се спортува, а те не се използват. Говоря за Витоша. Съвсем скоро ще има кръгла маса - на 22 февруари, като са поканени всички, от които зависи развитието на Витоша като спорен парк. Това е много важен въпрос и този разговор между нас, общината, организациите е наложителен.

Ученическите игри и спортните училища са друга тема, а и там в бюджета са залегнали нови суми, които са по-високи от преди. Това друг от приоритетите ви ли е?

Едно от много важните неща. Заварихме в тежко положение точно тази сфера. Парите не достигаха за награди на децата, за такси на съдии и други. Искаме игрите да се провеждат при добра организация. Имахме среща с БАСУ - асоциацията за спорт за учащи. Обсъдихме проблемите, договорите са подписани с тях и всичко би следвало да върви добре за спортуващите ученици. Ученическите игри за ученици от V до ХІІ клас през учебната 2023/2024 г. ще бъдат обезпечени със средства в размер на 1 084 730 лева.

Колкото до спортните училища, за съжаление условията в тях са много лоши. Затова осигурихме малко над 8 милиона лева за ремонт на пет от шестте спортни училища, чиито принципал е ведомството. Стартирани са обществените поръчки и съм оптимист, че в най-скоро време ще се създадат нормални условия за живот и подготовка. Ето, и за това успяхме да заделим пари, въпреки че подсигурихме и тези за олимпийската подготовка, и за домакинствата на първенства у нас. Успяхме, защото добре си правим сметката. Тук няма "течове" от парите, които са определени за спорт.

Имахме вече разговори и с заместник-финансов министър да се мисли за данъчни облекчения за компании, които дават пари в спорта. За това се говори от години, но не е лесно да се намери вариант как точно да се случи. Ще организираме кръгла маса по темата, защото това е един от ключовите въпроси за спорта.

Какво не успяхте да направите за 9 месеца?

Много неща. Трябва да ви е ясно, че тук при мен влизат основно хора с проблеми. На много от тях намерихме решение.

Една от основните първоначални задачи бе да въведем спокойствие в системата. Също така да се погрижим за добри условия за българските олимпийци и техните треньори. Да следваме изпълнението на управленската програма. И да се погрижим за младите спортисти. Мисля, че по тези точки сме се справили.

Разбира се, има много други проблеми, като се започне от спортната инфраструктура. Това определено е най-тежкото наследство в спорта. Там имаме неработещ механизъм. Искаме да променим начина, по който се строят, а и се управляват, спортните имоти. Те са в търговски дружества и това е първият проблем. Спортът е социална дейност, а пък имаме търговски дружества. За да работи добре, те трябва да генерират големи печалби и да изграждат съоръжения, да ремонтират и поддържат старите... А всъщност те трайно са на загуби.

През годините са взимани грешни мениджърски решения в тази сфера. Това не работи и няма да работи по този начин. И това е ясно дори за хора, които не са специалисти по икономика.

Да ви върнем и към нещо, което никак не е приятно. Скандалът с хванатия с подкуп служител на министерството хвърли сериозно петно. Вашият коментар?

Това, което стана тук, е много грозно. И много шокиращо за целия ни екип. Никой не е очаквал, че може да се стигне до такова нещо. Хвърли се едно петно върху спортното министерство, което явно известно време ще седи върху него.

За нас това е наследен проблем. Служителят, който бе заловен с тези средства, е тук от 2018-а. Може би тук моята грешка е, че аз с идването си реших да успокоя всички, че няма да има чистка, няма да освобождавам служители. Подходих с доверие - на никой не му пише на челото, че е крадец. А аз винаги давам шанс на хората. Това е моят начин.

Защото, съгласете се - как работи един стресиран и притеснен за поста си човек? Това бе моят подход, когато дойдох. Още първия ден се запознах с всеки служител в министерството и успокоих, че няма да има уволнения и да работят спокойно.

Почувствах се много зле от случилото се. Петното е голямо. Но контролните органи работят добре. Хванат е на място този, който се е изкушил да посегне. Това е добър пример какво го чака всеки, който може да си помисли, че може да го направи. Позицията ми е, че тук няма място за корупция и схемаджии. Върви разследване и не искам да говоря повече по темата.

Това, което става с няколкото шахматни федерации и разделението не е ли абсурдно? Особено при таланта и потенциала, който имаме като състезатели там?

Абсурдно е. Това е като огледало какво се случва в държавата. В последните години станахме някак твърде крайни, твърде егоцентрични и само това, което кажем ние, е вярното и най-вярното. А тази "най" форма поражда сред хората разделение. Много е трудно да направиш нещо обединително и градивно, а да правиш разделение е лесно.

Голямата жертва на това, което се случва в шахмата са тези, които най-малко го заслужават. Тези, които управляват спорта, трябва да седнат и да се разберат. За да се създадат подобаващи условия. На мен ми е много болно, че идва международно състезание и отборът ни заминава, а ние не можем да го подкрепим финансово за подготовка и участието там. А искаме да го направим.

Но законово не можем заради тези различия във федерациите. Едната има лиценз за България, другата за международни състезания... Абсурд. Хората в шахмата трябва да преглътнат личните различия, защото никой не е по-важен и голям от спорта. Време е да се намери решение.

Бихте ли станал отново спортен министър, или останал на поста, след опита от тези месеци?

На този пост едва ли някой може да дойде с идеята, че ще му е лесно. Човек идва с идеята да дава принос, да остави нещо. Да направи нещо.

В личен план ми взе много. Много се ядосвам, много съм недоволен и го преживявам, когато нещо не се получава. Аз и като състезател никога не съм се задоволявал с посредственост. И резултатите ми го доказват.

В професионален план обаче ми дава удовлетвореност, когато някой човек от спорта каже, че е доволен от нашата работа. Това е оценката, за която ме питахте в началото. И това би ми дало сила за да продължа.

Не е никак лесно. От сутрин до вечер търсиш решение на големи проблеми, защото тук идват хора със сериозни проблеми.

И нещо важно. Нашият екип направи достъпа до този кабинет изключително лесен. Няма човек или група хора от спорта, на които е отказана среща за тези месеци. Няма някой, който не е бил приет, ако е поискал да седнем да обсъдим проблемите. А това е задължително. Защото ние сме тук да служим, да помагаме на спорта.

Една случка да разкажа. В самото начало на мандата бяхме на среща с обществеността в един областен град. Явно хората бяха много гневни, защото не им е обръщано внимание в годините назад. И задават едни заядливи въпроси... Тогава аз попитах: Колко пъти се е случвало да идва тук спортен министър и да си говорите? Нито веднъж. Е, аз съм тук не в предизборна кампания или да си пиша точки. Дошъл съм да говорим и да коментираме проблемите. И срещата тръгна в различна посока - от нея имаше смисъл. Това беше важно за мен - да помислим за проблемите на спортната общественост.

Решенията зависят от нас. Всеки казва - направете това или онова. Машината не работи толкова бързо, не става с щракане с пръсти. Но от нас зависи, от всички нас, да я задвижим. Ние сме един отбор - тук в министерството, и в спортната общественост.