Той е едва 20-годишен, но вече може да се нарече европейски шампион и световен вицешампион. Роденият в Банско Благой Тодев ни накара отново да се вълнуваме за иначе традиционните успехи на българския биатлон, като в рамките на месец и половина завоюва две големи отличия.

Първо в средата на януари Тодев стана европейски шампион за младежи в Поклюка (Словения) в индивидуалната дисциплина, което му донесе и малкия кристален пробив при изгряващите звезди. През февруари стана втори на Световното първенство за младежи в Солджър Холоу (САЩ) в дисциплината преследване. Преди това Благой участва на първата си Олимпиада в Пекин с мъжкия ни състав и натрупа безценен опит, като вече редовно участва в Световната купа с мъжете.

Очаквал ли е подобни успехи, какви цели си поставя за следващия сезон и какво прави в свободното си време, научете от самия него в разговора му с Corner.bg.

Очаквахте ли преди началото на сезона да сте сега със звания световен вицешампион и европейски шампион? Кога всъщност осъзнахте, че имате сили да се борите с най-добрите на твоята възраст?

- Преди началото на сезона нямах големи очаквания към себе си за Световната купа и Европейското първенство. За Световната купа се надявах на място в топ 60, което е постижимо като за моите години и възможности. За Европейското дори не знаехме дали ще участвам. Месец преди началото му треньорите ми споменаха, че може би ще отида, като целта бе да се състезавам и да се представя прилично в моята възраст. За Световно първенство вече имах очаквания. Цяла година това бе състезанието, което ме мотивираше и дърпаше напред с по-здрави тренировки. Там имах очаквания към себе си за постижение на голям форум.

А ако не беше дошъл успехът на Европейското, щяха ли да се появят очаквания за подиум на Световното?

- Да. Както казах, аз за Европейското дори не знаех, че ще ходя. Когато отидох, бях спокоен и без очаквания. Изненадващо беше за мен, че станах първи и то в дълга дисциплина. Прилична стрелба направих, но пък - лошо бягане.

Все пак отидох от Световна купа и климатизацията в Поклюка (Словения - б.р.) е трудна на високата надморска височина. Беше странно, че станах първи там, но за Световното бях готов да взема медал и цяла година се готвех за тези важни стартове.

Снимка: Getty Images

Какво остава като състезания до края на сезона?

- В момента се намираме в Естония. Остават стартовете тук от Световната купа, следващите са в Норвегия и след това се прибираме в България.

Вече направихте няколко старта в мъжкия биатлон, включително и на Олимпиадата в Пекин. Как е конкуренцията при мъжете и поставихте ли си вече конкретни цели за следващия сезон?

- Конкуренцията тук е най-високата възможна, това е Световната купа. Всички най-добри биатлонисти са тук. Но аз знам, че имам талант, дадено ми е и мога да се справя със стрелбата и бягането. Просто ми трябва повече време и повече опит. За следващия сезон си поставям за цел да взема точки през сезона в класирането за Световната купа. И тази година можех да го направя, но за жалост не ми се получават чистите стрелби. Следващата година мисля, че ще успея.

Какво ще запазите като спомен от Олимпиадата във време на пандемия? Как ви се стори изобщо обстановката на зимните игри в Пекин?

- За жалост обстановката не беше интересна. Не беше както си го представях и мечтаех като малък. Тази пандемия уби всичко - нямаше атмосфера и олимпийски дух. Честно казано очаквах много повече. Имаше много мерки и не можеш реално да общуваш с никого. Младежкото световно първенство беше много по-интересно и приятно, защото мерките не бяха толкова строги. Там общуваш с всеки и атмосферата е много по-нормална.

Там успяхте ли да завържете приятелски отношения с колегите си биатлонисти и с други хора, които се занимават с този спорт?

- Да. Познавам се вече с хора от Словения, с едно момче от Нова Зеландия, което на 19 години прави изключителни резултати, много по-добри от моите. Взима точки на Световна купа, което е нещо - "уау". Познавам се с руснаци, казахстанци, украинци и доста други чуждестранни биатлонисти и хора от спорта ни.

Снимка: Getty Images

Казахте, че познавате руснаци и украинци. Какво е мнението ви за военните действия, което текат в момента?

- За мен това е нещо абсурдно и както се изразиха спортистите от Русия - "това, че някой откачен е решил да води война, не значи, че ние сме виновни и искаме същото".

Наскоро в интервю за БНТ казахте, че искате да бягате като Владо Илиев и да стреляте като Краси Анев. Получавате ли някакви съвети от двамата ни най-силни състезатели за последното десетилетие?

- За жалост нямах възможността да работя с Краси в един отбор. Много ми се искаше. И двамата са големи имена в този спорт и с високи резултати. Анев често ме поздравява след успешни стартове и ми вдъхва доверие, че мога да постигна резултати като техните. Не сме общували много, но винаги ме е подкрепял и знае, че мога да успея. Същото важи и за Владо. Случва се той да ми даде съвети преди състезание и по време на загрявка какво точно да правя. Отстрани гледам и се опитвам да попивам всичко.

Иска ми се някой ден да постигна дори повече от техните резултати.

Доволен ли сте от условията, които получавате за подготовка - и за Световната купа, и като цяло? Къде могат да се подобрят нещата в това отношение?

- Точно в тази и предишната година, преди Олимпийските игри, бюджетът на федерацията е малко по-висок. Тя изпълни на сто процента желанието на нашите руски треньори, които са с голям опит и са доста добри. Аз лично не мога да се оплача от условия, защото цяла година се готвихме на най-доброто в чужбина. Може би трябва да се купят повече ски, но дори и да се случи, те не са достатъчно качествени. Нямаме резултати, за да получаваме по-добри. Надявам се с моите постижения да помогна за по-добри ски. Това е големият проблем за нас.

Снимка: Getty Images

Кой беше любимият ви биатлонист в годините, докато растяхте в спорта и кой най-много харесвате от сегашните в Световната купа?

- Мартен Фуркад е човекът, който гледах и на чиито успехи най-много се радвах. За жалост не успях да се състезавам с него, тъй като се отказа точно преди да участвам на Световна купа. Аз съм си фен на французите и още от миналата година подкрепям Кентан Фийон-Майе, и се радвам на успехите му. Но не това са хората, които ме дърпат напред, а именно по-малките, моите връстници. Това са 19, 20, 21-годишните, които имат много силни резултати. Те ме мотивират да тренирам по-здраво.

Имате ли някакво хоби извън биатлона?

- Тази година беше доста тежка и предполагам, че и следващите ще бъдат такива откъм тренировка и липса на свободно време. Но когато го имам, обичам да чета. Наскоро открих тази моя страст. Книгите са ми интересни. Също така обичам да гледам много футбол и съм фен на Арсенал. Благодаря на фенклуба на Арсенал в България, който ми подари билети, за да гледам отбора на живо на стадион "Емирейтс" в Лондон през април, когато ще съм по-свободен. Надявам се да отида на този велик стадион.

- Какво очаквате от Арсенал този сезон, битката е за класиране в четворката и място в Шампионската лига?

Да, очаквам да го постигнат. Преди месеци нямах такива очаквания и имах съмнения в треньорските качества на Микел Артета, но виждам огромен потенциал в този млад отбор. Надявам се да покажат зъби до края на сезона и да завършим в топ 4.