17-11-2017 20-11-2018

Големият Петър Стойчев пред Dir.bg: След Антарктида не остана континент, на който не съм плувал

Човекът, който не спира да търси предизвикателства и на 42 години

13:42 | 20 декември 2018 | Редактори : Динко Гоцев, Венислав Кирилов 14 4212 Снимки: Getty Images/Guliver Photos

Петър Стойчев е едно от големите имена в спорта ни през последните поне две десетилетия. Роден е на 24 октомври 1976 г. в Момчилград, България и тренира плуване от 6-годишен в Смолян.

В непрекъснатото търсене на нови и нови предизвикателства, Стойчев е преплувал над 60 000 километра в басейни, реки, езера, морета и океани. Участва на четири Олимпиади, знаменосец е на родната делегация в Пекин 2008. Стойчев е най-успешният състезател по плувен маратон в света, има единадесет последователни световни титли и над 60 победи в индивидуални състезания. Той е първият човек преплувал пролива за време под 7 часа - 6:57:50 ч.

Той е и единственият българин в "Зала на световната плувна слава" във Форд Лодърдейл, САЩ. Бе и министър на младежта и спорта през 2013 г.

Преди месец победи на историческото първо плуване във водите край Антарктида, при температури под нула градуса. Така вече не остана континент, на който да не се е състезавал.

Пред Dir.bg Стойчев разказа за това и предишните си приключения, както и за бъдещите си планове.

- Как се роди идеята за Антарктида?

- Идеята се роди още през 2015 г., когато участвах на леденото плуване в Мурманск. Исках да го направя, защото това бе и седмият континент - единственият, на който не бях плувал. През юни 2017 година започнахме разговорите и подготовката, уреждането на детайлите, намирането на подходящ кораб и всичко останало. Организирахме цялото пътуване около година и половина.

Знаех си, че ще бъде много трудно. Даже мислих, че може да се окаже невъзможно. Радвам се, че съм сбъркал.

- Как мина подготовката?

- В месеците, близо преди самото състезание, не съм плувал в ледени води. Готвих се на басейн "Спартак" тук, в София. Иначе съм участвал на доста състезания в такива условия и съм в момента актуалният Световен шампион на ледено плуване в Кралската дисциплина - на 1000 метра.

- Физически и психологически, как човек се настройва и скача да плува на минусови температури?

- Психологически - трябва да вярваш в себе си и да си подготвен. Първо да си готов физически да преодолееш дистанцията, а след това и психически. Естествено, чувството е неприятно и болезнено във водата, но със сериозен самоконтрол и вяра в себе си, се получава. Водата е много студена и различна от тази, в която тренираш. След определено време в тази вода, жизнените функции започват да се променят. Самата преценка на състезателя за заобикалящата среда постепенно се изкривява. Иска се битка с волята, за да продължиш.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

- А как минава възстановяването след такова изпитание?

- Прави се от много опитни хора в тази насока. Краката се поставят в студена вода, но като казваме този път студена, говорим за 14-15 градуса. Тоест - в пъти по-топла от тази, в която е състезанието. Целта е бавно да се възстанови чувствителността, после същото се прави с ръцете. След това се поставят топли кърпи, извадени от сауната, върху тялото. Или се действа с руския метод, при който кърпата се поставя върху тялото и се взима топъл душ, но не и горещ. Има две нива на измръзване след такова състезание - вътрешно на органите и повърхностно, на кожата.

- Да се върнем към началото. Защо момче от планински район влезе във водата, защо плуване?

- Уточнявам, защото много хора забравят - Смолян е вероятно най-успешният плувен град на България. Първият медал от Олимпиада идва от Смолян, сребро на Антоанета Френкева. Дни след това печели и бронз, говорим за 1988 година.

След това имаме много медали от юношески, младежди първенства... А и моите успехи. Смолян е сериозен, голям плувен център. Да, в последните години басейнът бе затворен, друго е. Но за времето, за което ме питате, в Смолян се развиваха плувни таланти. И затова моите родители са ме насочили към този спорт. Имал съм късмет и да попадна на моя първи треньор - Огнян Георгиев, който е успял да развие таланта ми и резултатите са налице.

- Откъде идва този постоянен стремеж към предизвикателствата, все нови и нови... Не ви ли идва в един момент да кажете: Петре, направи достатъчно, спри се вече?

- Един човек, който е активен, свикнал да работи и да се развива, няма как да легне по гръб и да остане на място. Аз съм човек, който никога няма да се задоволи с посредственост или да си губя времето с нещо, което не представлява интерес и предизвикателство.

Искам да се чувствам полезен на себе си и на семейството ми. Човек трябва да има цели и да ги гони, за да върви напред. Поне при мен със сигурност е така.

- Толкова постижения има във визитката ви... Ако ви питаме за най-голямото, а припомним само приемането в плувната Зала на славата, знаменосец на България на Олимпиада, или това, че сте първият, преплувал Ламанша под 7 часа. Кое ви звучи като най-голямо?

- Вие изброихте хубави неща, но само едно от тях е наистина мое постижение. Първото е признание от хората в най-голямата спортна нация, които са ме избрали да съм сред най-важните имена в този спорт. Там са Джони Вайсмюлер, Марк Шпиц, Майкъл Фелпс... И аз съм там, единственият българин сред тези имена. На много хора не им стана приятно от това, но мога да им кажа, че не се влиза в Залата на славата с шуробаджанащина и с връзки. Хората, които разбират от плувния спорт, преценяват кой заслужава и кой - не.

Да нося знамето на България на откриване на Олимпиада беше едно признание от Българския олимпийски комитет, от председателя Стефка Костадинова и за мен - голяма чест.

Преплуването на Ламанша под 7 часа бе страхотно постижение и голяма моя цел, защото вярвам, че няма да има човек занапред, който да успее да свали под 6 часа времето...

Да степенувам постиженията и успехите си не е лесно. Най-трудните са първите. Първата Световна купа, първият медал от Световно първенство, нещата които постигаш за първи път са най-трудните.

- А за какво съжалявате?

- Единствено за това, че не спечелих медал от Олимпиада. Участвах на четири, като на последните две се състезавах в маратонското плуване. Бях подготвен за добро класиране, но... Като направих анализа си след това виждам, че мои недопустими грешки доведоха до това да не успея.

- Имаме няколко обещаващи млади таланти в плуването, виждате ли добро бъдеще за този спорт?

- Мисля, че това младо поколение ще направи подем, възход в българското плуване. Голяма част от тези момчета и момичета са доста талантливи, а част от тях ще отидат да учат и тренират в САЩ, което ще им помогне да подобрят постиженията си и да се сравняват с най-добрите.

България в тяхно лице ще има едни доста добри плувци и можем да очакваме силни класирания, на фона на това, което бе в последните години.

- Актуални са спортните книги, биографии, автобиографии. Вашата история не е ли готова за книга?

- Най-вероятно е готова и сега, но още не съм събрал материалите за нея. А и ми предстоят още няколко неща. Рано е, но наближава и този момент... Ето, например в средата на март догодина планирам да участвам на Световното първенство по ледено плуване в Мурманск и да защитя титлата си. Или поне да приключа сезона с медал.

Има и други неща, които във времето планирам да направя, но... засега на дневен ред е Световното.

- Имало ли е в годините спортист, който ви вдъхновява и от когото сте се учил?

- Имало е такива, дори някои от тях по-късно са били уличавани в употреба на забранени стимуланти... Аз съм в спорта над 30 години, едно доста добро дълголетие и кариера. Видял съм доста състезатели, които са ми харесвали, "открадвал съм" по нещо от тях, променял съм неща в моята подготовка... Имало е такива.

- Влязохте за кратко в политиката, бяхте спортен министър. Това на какво ви научи?

- Видях и научих много неща, които не си бях обяснявал през годините. Много неща, които не се знаят от масовата аудитория, от хората. Разпознах кой е полезен и кой пречи на българския спорт. Това беше и основната причина да прекратя активна състезателна дейност тогава. За тези месеци в управлението аз не съжалявам, приемам ги като житейско училище. Беше ми дадена възможност да съм в управата на българския спорт.

- Кои са тези, които пречат?

- Това е дълга тема и искате от мен да започнем един съвсем различен разговор. Не е времето и мястото за това.

Има хора без никаква добавена стойност, които живеят на гърба на спорта ни. Има и такива, които умират за спорта и дават всичко за него. Трудно може с две думи да обясня. Всеки може да се ориентира и да си отговори на въпросите кой кой е, като погледне федерациите. Кой ги управлява, как ги управлява...? Кой има успехи, кой няма? Дълга тема...