Големият Петко Петков за Дир.бг: Българските футболисти днес имат всичко, но играят без цел

10:22 | 6 ноември 2018 | Редактор : Николай Петров 13 5428 Снимка: Иван Григоров

Големият в българския футбол Петко Петков е роден на 3 август 1946 г.

Централен нападател на Берое е в периода 1968 - 1980 и е футболистът с най-много реализирани голове за клуба - цели 294 във всички турнири. Изиграл е 260 двубоя в "А" група с вкарани 144 гола.

През сезон 1972/73 вкарва общо седем гола на Аустрия (Виена) при триумф в купата на УЕФА с победи с по 7:0 в Стара Загора и 3:1 във Виена. Австрийците са впечатлени от качествата му и го правят първия българин, който излиза да играе футбол в чужбина в новото време.

Петков има 33 мача за националния отбор, в които вкара пет попадения. Dir.bg се срещна с него на мястото, където пишеше славната си история - стадион "Берое".

- С какво се занимавате в момента? Пряко ли сте свързан с футбола?

- Работя в школата на Берое с Дамян Георгиев. Имаме тревно игрище и две други изкуствени. Тренираме деца, а сега при нас е и женския отбор. Във всички деца има талант, но това не винаги е достатъчно. За да влезеш в първия отбор се искат много неща - качества, преди всичко характер, който е на първо място. На родните футболисти им липсва манталитет. Топката по принцип им пречи. Футболът не влиза в тях. Сега го приемат за професия, а преди ние играхме за 10-20 лева. В момента имат всичко - школа, треньори, пособия. Но им липсва характер.

- Къде е гнилата ябълка за липсата на качествен футбол? От БФС, клубовете или самите футболисти идва оглемият проблем?

- Идват футболисти, но по-скоро през едно поколение. Помним това на Пенев, Стоичков и т.н. Преди това имаше Аспарухов, Жеков. Сега футболистите не ги блазни футболът. Няма нищо футболно - бързина, скорост, взривност. Напуска го приятелката и се отказва от футбола. Днешните футболисти нямат цел. Ако ние играехме без цел, морето ни изхвърляше, както го прави с празните бутилки.

Снимка: Beroe.bg

- Освен че гледате всеки мач на Берое, гледате ли български или чуждестранен футбол?

- Всичко гледам. Даже повече български, отколкото чужд. Не ми харесва, че тук има много чужденци. Сваляме ги от дърветата. Не даваме път на младите, а все се оплакваме, че няма. Така не се вкарва млад футболист - слагаме го на терена и става майстор. Иска се постепенен подход.

- Да поговорим за Берое. Как ви се струва състоянието на тима в момента? Кое липсва отборът да влезе в топ 3?

- В България единственият отбор, който е взел някаква класа, е Лудогорец. Но той разполага с пари и качествени хора. За тройката е малко трудно. Аз лично съм реалист. Трябва да биеш преките конкуренти, за да си там. Имаме не лош отбор, но изпускаме точки и срещу по-слаби отбори.

- А може ли Берое да бие преките конкуренти? Защото например на мача с ЦСКА (1:1) и двата отбора имаха шанс за победа.

- Има и странични фактори, които не позволяват подобни победи. Има ги от едно време. Съдиите станаха до такава степен нагли, че и хора, които не разбират от футбол, виждат грешките им.

Снимка: Иван Григоров

- Вие като нападател, как оценявате качествата на Мартин Камбуров?

- Никой не отрича неговите качества и постиженията му. Той е човек, който използва труда и сътвореното от другите. Консуматор е груба дума. Той просто завършва всичко. Качествата му са безспорни. Аз също играх на 38 години. Това, което си го можеш, трудно се забравя.

- Защо вече няма такива голмайстори в България? Сега само Берое и Левски разчитат на българи в атака (Станислав Костов при "сините" - б.а.). Като цяло се разчита само на чужденци.

- Аз лично имам афинитет към позицията централен нападател. Костов е от типа по-раздвижени, но има много да расте. Защото едно е да играеш в Берое, а друго в Левски и ЦСКА. Левски и ЦСКА създават по четири положения на мач. Костов вкарва по две. В Берое се създават едва две и е трудно да вкараш и двете, а си задължен да вкараш поне едно. Това което се толерира от Левски, ЦСКА и особено Лудогорец, не ми харесва. Играчите опитват да изкарат картон на колегата си от другия отбор. Такива в Лудогорец ги има трима, четирима. Футболът не е балет. Например - Натанаел прави опасни шпагати, а когато му се случи на него, търси картон за съперника.

Снимка: Beroe.bg

- Навремето знаем, че не е било така. Играл се е мъжки футбол.

- Не беше. То и сега се играе мъжки, но играчите не правят разлика. Един такъв футболист, който се толерира, се търкаля пет минути. Това е минус като цяло на българския футбол. Има го и в националния отбор, то се вижда. Играем с Холандия например. Докоснат се рамо в рамо - нашият падне, другият е прав. Тук още от детските школи съдиите учат децата на такова поведение. Нашите съдии не различават грубата и твърдата игра.

- Какво ви е мнението за националния отбор?

- Хубчев някъде от сърцето си вади качества да направи боеспособен отбор. В Пеневото поколение един играеше в Барса, друг в Байерн, трети в Порто, Хамбургер. Сега няма такова нещо. Хубчев го познавам лично и поддържаме контакт. Особен характер е, но създава дисциплина и колектив. Това му е най-големият плюс и си го има от немския футбол. На колектива се гради всичко. В Австрия, където играх, ситуацията е подобна откъм дисциплина.

Снимка: Beroe.bg

- Вие сте първият роден футболист, който заигра в чужбина. Как ви се отрази промяната тогава - като манталитет и чисто футболно?

- На Бербатов бях казал веднъж, че за другите аз бях като Гагарин. Отворих пътя на другите момчета, които сега не играят за 50, а за 50 хиляди лева навън.

- Как тръгнахте за Австрия тогава. Лесно ли се случи сделката за онези години и как се чувствахте там?

- Вкарах им в два мача седем гола. Пристигнаха мениджъри и веднага започнаха преговорите с Берое. В Австрия стъпките са много трудни. Влизаш в съблекалнята и си като глухоням. Осем души от националния отбор на Австрия бяха в отбора. В моята книга "Голмайсторът" съм описал обстановката. Беше изпитание. Отиваш някъде, където не знаеш какво да очакваш. Целта ми беше да се гордея, когато кажат, че съм българин и да продължат да привличат българи.

Снимка: Beroe.bg

- След това и Чавдар Цветков идва в отбора. Как Ви се отрази да има още един българин?

- Той е съвсем друга натура. Казах му "Чавдаре, има някои неща, с които трябва да се съобразяваш. Австрийците, когато идат сутрин на тренировка, ги питаш как са и ги поздравяваш. Бъди тарикат. Тренировката е в 9:30 часа, ела в 8:30. Седни си и всички ще те поздравят, а не - ти тях". Той закъсняваше и ме питаха дали не го е хванала носталгията за България. Въпросът е, че трябва да се съобразяваш, когато си другаде.

- Сега играчите имат навик да говорят за адаптация, а Вие тогава едва ли не сте сменили планетата.

- Отиваш в друга държава и не знаеш нищо. Гледат те и ти се хилят, но не знаеш защо. Те знаеха кой съм. Помогна ми и първата тренировка. Когато излязох не можех да кажа нито една дума. Един от тях обаче рита топка към мен и ги впечатлих по начина, по който я върнах. Това мога да го направя 10 от 10 пъти или 3 от 10. На късмет е. Бързо се сприятелихме и дори ме караха с кола на тренировка. В последствие ми дадоха собствена.

Снимка: Иван Григоров

- Кой е най-талантливият съотборник, с когото сте играли? Има ли някой, който се отличава?

- Играл съм с най-големите таланти и съм им бил резерва. Гунди и Петър Жеков са сред най-големите. Единият като голмайстор, другият като финес. Човек, който признавам като най-голям футболист, интелект и човек, е Гунди. Талант има във всички постове. Жеков още не могат да го стигнат по голове, макар че аз например може да имам повече от него. Не ми броят головете в Б Група, които са над 130. В едната година там имам 56 гола. Това няма да го стигнат в близките 10 години. Общо головете ми са повече от на Жеков.

- Има ли защитник, който ви е бил най-труден съперник.

- Признавам Димитър Пенев. Той е душа човек. Беше един от най-добрите централни защитници. Няма нищо общо със сегашните. Четеше играта, придвижваше се, предугаждаше. Играл съм срещу всички - Жечев, Иван Димитров и други. Пенев обаче бе и елегантен. Не бе грубиян. Жечката влизаше здраво и се шегувах, че той ме е вкарал в националния отбор. Дори и да играеше срещу баща си, щеше да влиза твърдо. Но е много добър човек.

Снимка: Иван Григоров

- Съжалявате ли, че не успяхте да играете на Световно първенство?

- Моята сага е, че бях на Световното в Мексико, но нямаше как да играя вместо Жеков или Гунди. Когато през 1974-та играх във всички квалификации преди да отидем в Германия, се разболях от жълтеница на полусезона. Тогава вече имах 20 гола. Във втория полусезон щях да вкарам още минимум 15. Това са рисковете на професията. Чакаш четири години, играеш всички квалификации, но се разболяваш. Спортът взима и дава.

- Кажете нещо за шампионския сезон на Берое?

- Тогава се върнах от Австрия. Признавам го за първи път пред вас и никога не съм парадирал с това - станах треньор на Берое и този отбор, който се превърна в шампион, аз съм го направил. Най-малко 15 души ги взех в състава. Тогава просто се скарах с един от шефовете и не водих отбора точно в сезона на титлата. След това отново станах треньор (Петков е наставник на Берое от 1983-а до 1985-а, след това отново поема отбора от 1987-ма до 1989 г. - б.а.).

- Кой ще стане шампион през тази година?

- Лудогорец. Това е най-лесният въпрос, на който можеш да отговориш. Те обаче си разбиха структурата. Методи Томанов, който напусна, ще го търсят отново. Според мен Гриша Ганчев ще го привлече догодина. Томанов е един от хората, които създаде Лудогорец. Този отбор тръгна още от Ивайло Петев и той създаде структурата на отбора. Взеха някакъв португалец, после върнаха Дерменджиев. Лудогорец обаче има много силни футболисти, които играят поне 3-4 години заедно. Действат по инерция и с голяма лекота. И ЦСКА няма лоши футболисти, но отбор трудно се прави. Футболистите са силни на своите си позиции. Треньорът трябва да им намери мястото, на което са най-силни. Мен обаче ме интересува само Берое. Гледам български футбол и малко ме е яд. Припомням, че на родните футболисти им пречи топката. Както обичам да казвам - не сме се родили нито за артисти, нито за комунисти, нито за футболисти.