Днес голямата ни биатлонистка е президент на федерацията в своя спорт и бе в Пьончан с отбора ни. Златната Катя Дафовска говори пред Дир.бг за представянето на българите в Корея и някои проблеми, които се обсъждат нашироко след игрите сред феновете на биатлона у нас.


- Оценката ви за представянето в Пьончан?

- Оценката ми е, че дадохме каквото можахме. Още преди игрите казах, че в последната година успяхме максимално да изпълним програмите на треньорите и изискванията им за тренировки и материално подсигуряване. За съжаление, на олимпиада е много важно един спортист да издържи на напрежението и то в деня, в който му се отвори шанс. Нашите спортисти имаха шансове в индивидуалните дисциплини. В големия спорт е така, един изстрел решава дали ще си сред първите 8 или в първите 20.

- Има и доста атаки към състезателите ни обаче.

- Не са основателни. На мен също ми се искаше да имаме по-добро класиране, но ... няма какво да се оправдаваме. Това е положението. За всички имаше вятър в Пьончан, ние обаче си знаем какъв беше вятърът. Особено на щафетата, там грешаха и най-силните, не само нашите.

- Създадоха се големи очаквания преди олимпиадата, сега се появиха обширни коментари и критики. Реални ли са?

- Всичко е в двата полюса, в двете крайности. Изчетох и някакви сравнения с Норвегия, което е некоректно от страна на вашите колеги. Не знам някой ходил ли е в Норвегия да им види центровете за биатлон и ски бягане. Да сравним парите, защото и това често обичат да правят медиите... Да сравним техните 11 хиляди клуба с българските 11 клуба...

Стигаме до масовост, инфраструктура и цялата система, която у нас е разрушена и не работи в спорта. След всяка олимпиада си говорим за това, че системата е неработеща, но не се взима никакво решение да се започне отнякъде.

- Нека оставим настрани Норвегия, да се сравним с Беларус, с Чехия - те взеха медали в биатлона. От тях защо изоставаме?

- За Беларус е много лесно да направим сравнение. Имат страхотен център по биатлон, международно лицензиран, с три стрелбища, с медицински център за изследвания с оборудван бус, който обикаля по клубовете и търси деца, тества ги. Специално за биатлон. Да не говорим, че там президентът специално харесва биатлона и хокея. Знаете какво значи това.

Ние имаме един център в Банско, който е лицензиран само за България, не международно. Как да развиваме биатлон без стрелбища? В Чепеларе стрелбище нямаме. Така развиваме биатлон - на поляна. На Роженските поляни развиваме биатлон. Пета година не можем да завършим летния център по биатлон в Троян, а там има над 100 деца и два клуба. Националните състезатели успяваме да ги издържаме да тренират в чужбина, но останалите?

- За какво стигат парите от държавното финансиране в биатлона?

- За националните гарнитури. Дотам. И то с доста големи спестявания в юношеските отбори, а от там след известно време ще разчитаме да израснат биатлонисти, които да попълнят първите тимове. Нямаме възможност да подпомогнем клубовете. 

- Как се оправят те?

- Трябва да идете и да видите как се издържат. В нашия спорт една трета от парите отиват за материално обезпечаване на състезателите. В сравнение с един спорт в зала, това е адски много. Екипировката, ските, обувките и патроните са много скъпи. Една трета от финансирането отива за това. Има лятна, зимна екипировка... Изключително скъп спорт е биатлонът.

- А има ли психологически проблеми в нашите състезатели? Имали ли сте идея в националните ни отбори да има нает психолог?

- Работил е, и през това минахме. Имахме етап, в който изпробвахме този вариант с психолог. След това самите състезатели отказаха да работят с него. Всичко си зависи от самата настройка на спортиста.

- Каква трябва да е тя за олимпиада?

- На олимпиади печелят спортисти, които са напълно освободени. Върху които няма предварителни очаквания. Всички там са максимално подготвени, но най-освободеният печели. Този, който се абстрахира от напрежението. Аз повтарям, че благодарение на това, че никой нищо не очакваше от мен, успях да спечеля в Нагано. И никой не ме натовари преди състезанието. Видяхте Ледецка какво направи сега, от нея нищо не очакваха.

- Какви са отношенията в отбора между състезателите, между тях и треньорския щаб? Има ли проблеми?

- Време е да приключим с тази тема, много години продължава нейното обсъждане. Чухте какво каза тези дни и Краси Анев, няма никакво такова напрежение. Всеки работи професионално, а това, че той примерно тренира индивидуално, не е проблем. Разбират се, подсигуряваме им каквото е нужно. Единствено има конкуренция, което може само да ги доведе до по-добри резултати. Защото тя ги дърпа напред. Без вътрешна конкуренция, както бяхме ние навремето в женския отбор, няма как да извадиш най-доброто от себе си.

- Мислили ли сте за привличането на светило, на някой специалист като Волфганг Пихлер, например? Той беше в Русия, сега прави чудеса в Швеция. Дори да не е треньор, а консултант, защо не?

- Доста е рискован такъв ход със западен треньор в нашата обстановка. Видяхме, че Пихлер не успя да постигне резултати в Русия, въпреки че финансово му дадоха страхотни условия. При нас проблемът със заплатата също е съвсем реален, разликите в стандартите са много големи. За да подсигурим такъв треньор трябва да орежем от подготовка и екипировка. И идва въпросът - струва ли си? Той не е магьосник.

Проблемите са ни другаде - да се намерят талантите, точните хора за биатлон на високо ниво. При нас няма голяма масовост, след осми клас много деца се отказват да тренират и се ориентират към учене, нямаме голям избор и съответно - не можем да отсеем нужното качество.

- Нека погледнем напред, какво очаквате до края на сезона от биатлонистите ни?

- Да са по-освободени, да ги напусне напрежението и да завършат оптимално добре сезона. Несравнимо е положението в Азия и Европа, така че резултатите тук ще са по-добри, убедена съм.

Ще се радвам повече ваши колеги да отразяват нашия спорт отблизо, да идват на състезания. Тогава ще е по-нормално и коректно да коментират и критикуват, а и на нас това ще ни е в помощ.