Орлин Станойчев: За коледния подарък "Sofia Open", българския тенис и уникалния Федерер

12:19 | 3 ноември 2023 | Редактор : Динко Гоцев 10 3724

Орлин Станойчев е директор на турнира "Sofia Open 2023", който през следващата седмица ще вълнува българските фенове на тениса. Събитието дойде у нас неочаквано, след като Израел трябваше да го приеме, но ситуацията в страната принуди ATP да търси алтернатива. И тя се оказа България, а организацията е уникална - само за няколко седмици трябваше да бъде свършена работа, която принципно отнема месеци за турнири на такова ниво.

Sofia Open

Станойчев обаче обича предизвикателствата. Той бе първият ни играч, влязъл в топ 100 на мъжкия елитен тенис, както и първият, спечелил победа на основна схема в турнир от Големия шлем. През 2000-а година обърна от 0:2 до 3:2 Стефан Юет на "Ролан Гарос" и записва името си в историята. Достигал е и два четвъртфинала на турнира в ATP, като години по-късно дойдоха успехите на Григор Димитров, които надминаха тези на Орлин Стайночев.

От дълги години живее в Швейцария, доскоро имаше и собствен тенис клуб там, на който бе капитан. В края на кариерата му като играч играта го среща с един младок, който тепърва прохожда, но вече е считан за суперталант - Роджър Федерер. Повече за това познанство, но най-вече - за турнира в София, Dir.bg говори с една от легендите на тениса ни и директор на "Sofia Open 2023".

Направо по темата - как се организира турнир от такъв калибър за толкова кратко време?

Много трудно. Но като казвам трудно, аз всъщност винаги съм обичал предизвикателствата. Сроковете са много малки, за да се направи всичко. За такъв турнир обичайно трябват шест месеца, считано от началото на неговата подготовка.

Но ние в България имаме невероятната способност да реализираме страхотни резултати за кратко време, мобилизираме се и го правим. Благодаря на екипа, който работи денонощно, за да се направи всичко навреме и както трябва. Все още има неща, които имаме да довършваме, но съм сигурен, че ще успеем.

Нямахте ли колебания дали да приемете такова предизвикателство предвид краткото време?

Никакви колебания за мен лично не е имало. Аз за първи път съм директор на турнир, но имам голям опит в тениса, макар и в други сфери и роли. Имах мой отбор в Швейцария десет години. Да, това не е като да организираш турнир, но е също свързано с организация. Разбирам от това и с голямо удоволствие приех поканата.

Не стига, че времето бе кратко, а и изборите направиха нещата още по-трудни, защото не можем да влезем от самото начало в залата (квалификациите са в зала "София", чак от вторник са мачовете в "Арена София" - б.р.). Но съм длъжен да кажа, че хората от избирателната комисия също проявиха разбиране, опитват с каквото могат да помогнат. И не само те. Всеки в България опитва да ни помага. Залата е запазена от миналата година за преброяването на бюлетините, няма какво да се направи. Аз опитвам да гледам нещата от всички страни и гледни точки.

Всеки ден има ново предизвикателство, но - да гледаме позитивно. В понеделник ще имаме немалко работа, но се радваме, че от вторник сутринта мачовете ще започнат в голямата арена. Това е страхотна зала, в която много хора ще дойдат да се насладят на тениса. Нещо, което не бе предвидено, а идва като коледен подарък за хората, които обичат тениса и спорта в България. И другото най-важно, заради което си струва да се борим да направим този голям турнир - заради състезателите ни. За тях е страхотен шанс да играят на такова ниво.

Разбира се, въпросът за Григор Димитров е задължителен...

Да, разбира се. Хората у нас много го обичат, ние също много го обичаме - той е невероятен тенисист и талант. Аз се свързах веднага с него и огромното ми желание е да участва. Аз го познавам от 17-годишен, той знае моето отношение към него. Просто реалността е, че турнирът се осъществява в последния момент в София. А топ играчите си имат готова програма. И по това време на сезона вече правят сметки за почивката, за подготовката за следващия сезон.

Има и още нещо. На Григор не му достига съвсем малко и за място във Финалния Мастърс в Торино, а съм сигурен, че ако имаше шанс за това, той щеше да се съгласи да играе в София. Независимо, че не бе предвидено като част от програмата му.

Именно ситуацията с нужните точки за Торино ще определи и кои топ играчи ще гледаме тук като изненада, в последния момент. Три места още не са ясни за финалите и в Париж на Мастърса през тази седмица е много важно какво ще се случи. Нищо чудно някой от най-силните тенисисти, на който не стига малко за Торино, да го видим в София.

Да поговорим за вас - голяма фигура в тениса и спорта ни, но някак "встрани от радара" от години.

Цял живот съм играл тенис, това е в кръвта ми. Но така се разви моят живот - отиде в съвсем друга сфера. Допреди три години бях много сериозно ангажиран с моя отбор в Швейцария, с него започнахме от най-ниската лига - трета лига. С него през 2011-а се качихме в най-високото ниво - лига А, и от тогава станахме три пъти шампиони на мъже и един път на жени. Това е много сериозно постижение. Това си бе мой отбор - аз бях капитан, мениджър... Минаха през нашия клуб и сериозни имена като тенисисти, говорим за играчи от топ 50 при мъже и жени. Много активно се занимавах с това в продължение на 10 години. Паралелно посещавах турнири от Големия шлем за по няколко дни, а всяка година съм гост на турнира в Монте Карло... Не съм бил далеч от тениса през тези години.

Как виждате прогреса в българския тенис?

Виждам уникален потенциал тук. Бях и на US Open тази година, където видях и нашите момичета и момчета при юноши и девойки. Много, много сериозен потенциал имаме.

Ще кажа така - ако най-добрите ни тенисисти се съберат в отбор и играят заедно, ние можем да влезем в Световна група. А и постигаме успехи във всяка възраст. Имаме страхотен мъжки отбор, при жените също е много силен. Видяхме как с Григор в състава бихме Великобритания, невероятно.

Аз самият също съм бил капитан на Купа "Дейвис", това е нещо голямо. Тогава спечелихме срещу Финландия един уникален мач, въпреки, че те бяха далеч пред нас в ранглистата. Това е нещо, което не се забравя и е от любимите ми спомени.

Но и като играч имате немалко такива. Въпреки че вероятно най-младите фенове на тениса са ги позабравили. И все пак - кои моменти в кариерата ви карат да се усмихвате и днес?

Много са. Незабравима е победата и титлата на турнира в Сплит. А беше голям турнир (това е един от четирите спечелени от него ATP Челънджъри - б.р.). Тогава седях в стаята и гледах купата. Не вярвах, че съм успял да я взема. По мое време нямаше толкова турнири като днес в календара. И затова големи играчи се появяваха на всякакво ниво, не е като в наши дни. Можеше да се изправиш срещу хора като Магнус Норман, Густаво Куертен дори на Чалънджър 25, например!

Друг невероятен момент беше победата на "Ролан Гарос" в основната схема. Тогава губех с 0:2 сета от Стефан Юет. И с 1:4 в третия, плюс брейкпойнт за 1:5 на мой сервис. Ако не я взема тази точка - мачът си отива. Но оттам направих обрат и бих в пет сета, като спечелих с 8:6 в петия. Това е може би и най-дългият мач в кариерата ми.

Незабравимо е колко малко не ми достигна да спечеля някои мачове, а те можеха много да променят ранкинга ми (стигна до №96 - б.р.). Един такъв е, когато водех с 2:0 сета срещу Евгений Кафелников на US Open. Тогава играех най-силния тенис в кариерата си. И имах шанс да спечеля с 3:0 но... (случва се през 2000 г., а руснакът е №5 в света по това време - б.р.).

Връщам се и към четвъртфинала в Тулуза през 1996-а срещу Марсело Риос. Тогава тръгнах от квалификациите и стигнах до този етап, а там имах сетбол за първия сет. После и още три в тайбрека. Но загубих. И към петте сета, които играх срещу Тод Уудбриж на "Уимбълдън", когато загубих с 8:10 в решаващия сет... Има няколко такива мача, в които, ако бях спечелил, щях да стигна до 50-60-о място в ранглистата. Но "ако"... няма ако в спорта и живота. А и, както казах, аз гледам позитивно на нещата и не съжалявам.

Разкажете ни за историята на познанството ви с Федерер.

Когато отидох за първи път в Швейцария, там ме поканиха да играя в местната лига за отбора на "Олд Базел", а от този град е и Роджър Федерер. Тогава форматът бе такъв, че в лигата имаше шест сингли, които играят. Той беше много млад, вероятно на 15 години. И беше седми - след синглите правеха три двойки, обикновено силен срещу слаб. И много често играех с него. По-късно сме се засичали и на турнири в Женева, другаде из страната. Швейцария е малка. Познавам треньорите му, както и фитнес наставника му. След като спрях да играя тенис, когато и където и да се видим, си говорим.

Уникалното за Роджър - оставям настрана като тенисист, където за мен той е най-гениалният - е какъв е като човек. Той например ще се срещне и запознае с теб в някакъв момент, а и 10 години по-късно да те види, ще спре и ще си поговори с теб. Земен, нормален. Не те е забравил. Страхотен човек, страхотен посланик на тениса по света. За каквото и да е събитие, той е подходящият човек да го представя. Наистина невероятен, изключителен джентълмен извън корта. Мога да кажа само добри думи за човека Федерер.

И пак за турнира в София. Колко важно е да дойдат хората да гледат и какво ще видят - с вашите думи на човек, играл тенис на най-високо ниво?

Да го кажа така: Какво е голям спорт? Ако имаш възможност в твоята страна да се насладиш на такива тенисисти, на такова ниво, това не е същото, като да трябва да купиш самолетни билети, да запазиш хотели... А и не всеки може да си го позволи. Е, в този случай големият спорт идва при теб.

ОК, дори да не дойдат първите трима или четирима в ранглистата... Тук ще играят тенисисти от топ 20, топ 30. Това са страхотни играчи. И да можеш да ги видиш на живо - това е уникален подарък за всеки, който обича спорта. Да ги видиш на каква скорост играят, бързината на топката... А за тенисистите ни - това е един страхотен шанс. Имаме късмет, че се получи така, защото нямаше да е в София този турнир. Не бе предвидено да е тук. Голямо събитие е и съм убеден, че всеки който дойде, ще е доволен.

Влизаш в залата и гледаш мачове през целия ден, от сутрин до вечер. Във футбола например гледаш час и половина и - толкова. Тук се потапяш в това удоволствие за целия ден, при това - всеки ден за цяла седмица.

Никой, който избере да е в залата, няма да съжали за това.

ИЗБРАНО