Александър Везенков отива да играе за Сакраменто в НБА. Това несъмнено е спортната новина на годината в България, като крилото ще стане едва вторият наш баскетболист, който подписва гарантиран договор с тим от елита на световния баскетбол. Първият бе Георги Глушков, понастоящем президент на родната федерация, изиграл 49 мача за Финикс Сънс през сезон 1985/1986.

След това едва четирима българи имаха досег до Лигата като играчи, но така и не успяха да се преборят за място там. Това са Симеон Найденов, Бойко Младенов, Тодор Стойков и Филип Виденов. Найденов изкара известно време през лятото в състава на Далас, Стойков игра в Лятната лига за Кливланд Кавалиърс, Виденов стори това за Ню Орлиънс Хорнетс, но малко хора си спомнят, че Младенов също имаше подобна авантюра преди 20 години, при това именно с новия отбор на Везенков - Кингс.

212-сантиметровият Младенов, който е многократен шампион и носител на Купата на България с отборите на "Левски" и Лукойл Академик, а също така и участник на две европейски първенства с националния ни тим, говори пред Dir.bg за трансфера на Везенков, както и за спомените си от лятото преди две десетилетия, когато е на тренировъчен лагер с "кралете" от столицата на Калифорния.

"Мисля, че този трансфер е най-важното събитие в спорта от доста време насам. И със сигурност ще се отрази доста положително на баскетболът в България, отдавна трябваше да има пример за децата, които спортуват, да могат да видят пример как всички усилия, които влагат се отплащат. И Сашо Везенков е точният пример. Според мен отива точно навреме, точно на правилното място и мисля, че ще успее да си извоюва позиция в него. Дали ще бъде ролева... в началото със сигурност ще бъде такава, но има тригодишен договор и след време като се аклиматизира се надявам да покаже, че може да си извоюва и титулярно място в отбора", заяви дългогодишният национал на България.

Младенов подчерта, че миналата година Кингс са били доста добър отбор, а тази година със сигурност ще имат още по-големи претенции в Западната конференции и това е причина да очакваме с вълнение както началото на редовния сезон през есента, така и традиционната Лятна лига, която предстои скоро и в която голяма част от новопривлечените играчи в тимовете получават шанс да покажат на какво са способни.

Снимка: euroleaguebasketball.net

При Везенков ситуацията е малко по-различна, защото идва като "Най-полезен играч" на Евролигата и предстои да видим дали Кингс ще го пуснат в тази надпревара или директно ще се включи в тренировъчния лагер преди сезон.

"Сакраменто е правилния отбор с правилния треньор за Сашо. Мисля, че със съотборниците ще си паснат доста добре. Определено е най-добрата опция за него в момента и наистина се радвам, че не остана в Олимпиакос, а избра да отиде там. Все пак играе за нашия национален отбор и макар да не се е състезавал тук, в България, много хора ще се радват да го гледат. Наистина имахме нужда най-най-накрая да да видим един българин в НБА", обобщи ситуацията с трансфера на Везенков той.

"Относно моето преживяване там - наистина, това беше преди 20 години, беше доста отдавна, но пък си го спомям доста добре, защото за мен беше наистина различно. Разбира се, преди 20 години ситуацията бе наистина различна, защото нямаше никаква информация за това аз какво да очаквам. Бях в топ форма на 19-20 години, а не тогава, ако бях отишъл по-рано, може би щях да имам по-голям успех. Но след прекарани три сезона в България нивото ми падна драстично и като отидох там наистина го видях", върна се назад в спомените си Бойко, който още като юноша отива в сръбския гранд Партизан (Белград), но след това се връща у нас и заиграва в "Левски".

"Приеха ме доста добре в началото, всичко беше нормално, играхме Лятна лига, прекарах близо месец с отбора. Нещата се влошиха, когато треньорът каза, че най-вероятно ще подпишат един от центровете, защото Крис Уебър, тогавашната звезда на Сакраменто, няма да започне сезона, възстановявайки се от контузия. С Владе Дивац също не бе ясна ситуацията и им трябваше висок играч. Ние бяхме четирима на тази позиция в Лятната лига, при което нещата загрубяха сериозно и аз като най-слаб физически от тях, най-много ми се отразяваше, бях общо-взето смазан в оставащите десетина дни от летния лагер", продължава разказа си Младенов.

Въпросната контузия на Крис Уебър се случва във втория мач от полуфиналите на Запад срещу Далас, след което "кралете" отпадат. Година по-рано те са елиминирани във финалите на конференцията от Лос Анджелис Лейкърс при съмнителни обстоятелства, свързани със съдиите, в някои от мачовете. Сезон 2003/2004 пък се оказва последен както за Уебър, така и за Дивац (б.а. - и двамта днес са членове на Залата на Славата) в редиците на Кингс.

Снимка: Getty Images

По онова време Уебър е един от най-добрите играчи не просто на позицията си, а в цялата Лига въобще, но след въпросната контузия не успява да се върне на познатото ниво.

"Като ми казаха, че ще се прибирам, бях толкова щастлив, че вече няма да ме бият на тренировки, че се прибрах с радост. Но от нас четиримата избраха Джабари Смит, на когото в момента синът му се състезава в НБА. Заслужаваше най-много, най-добре игра от всички ни и се задържа няколко години там. На мен кариерата ми тръгна надолу от този момент и никога не съм се опитвал да се върна на това ниво, защото наистина осъзнах каква е разликата между това тук при нас в България и останалат част от света. Но при Сашо няма такива проблеми, той има много голяма информация, играе с играчи от същата класа вече доста години. Поне 7-8 години играе с такива играчи, така е няма да бъде изненадан като мен, има реална представа и смятам, че ще бъде приет много добре. И разбира се, стискам му палци да успее и да постигне мечтите си, една от тях успя, пожелавам му да си намери нови, да ги гони и да ги постига", завърши бившият център.