Dir.bg празнува 25 години от своята поява в онлайн пространството, а поводът е идеален да потърсим за разговори някои от най-значимите личности на този четвърт век в родната (не само) медийна среда.  Едва ли има по-популярен българин по света от Христо Стоичков - суперзвезда и легенда на световния футбол, носител на "Златна топка" за играч №1 през 1994-а, която ние не можем да забравим и заради страхотния успех на националния ни тим на Мондиала в САЩ.  Разбира се, отново с Ицо в главната роля.

Великият №8 на България не може да остане встрани от събитията и далеч след края на активната му кариера на играч. Стоичков днес ни е колега - той е част от екипа на медийния гигант TUDN с централа в Маями. Пътува много, среща се с някои от най-големите личности във футбола и спорта, влиза в разговори с тях, които после се гледат от милиони на територията на Северна, Централна и Южна Америка.

У нас вече е изключително популярен брандът му H8S, а книгата "Христо Стоичков. Историята", преди дни бе преиздадена за пети път заради огромния интерес.

През тези изминали 25 години Христо живя за определени периоди в България, Саудитска Арабия, Япония, САЩ, Южна Африка, Испания... Космополитна личност, гражданин на света, но преди всичко - българска гордост и емблема с постиженията му. Разговорът обаче не е за това какво е правил Стоичков по терените преди 25 години (тогава игра на второто си световно първенство), а малко по-нетрадиционен. Иначе казано - като за 25-годишен рожден ден. 

За Dir.bg това не е първото ви интервю, но вие помните ли първото си такова изобщо?

Не само го помня, но още пазя в рамка изрезката от вестника у дома. Беше "Народен спорт" пред журналиста Стоян Кукуванов. Говорим за началото на далечната 1984-а година. Аз бях дошъл в ЦСКА през зимата и вече бях записал мачове за Купата на България, играхме срещу тима на Чирпан.

И малко след това стана интервюто за вестника. Пред очите ми е и днес как изглежда - синята "глава" на страницата над статията в изданието. Имаше моя снимка и заглавие: "Запомнете това име - Христо Стоичков".

Ето това е първото ми интервю. Минаха близо 40 години, но такива неща не се забравят. Тогава бях много горд и не подозирах, че ми предстои да дам още хиляди интервюта, при това на няколко континента.

С автора на книгата "Христо Стоичков. Историята" Владимир Памуков при представянето на хитовото издание

Снимка: Bulphoto

Кой е въпросът, който сте чувал най-често за тези години? И има ли някой въпрос, който ви е раздразнил най-много? Или пък ви е допаднал най-много?

Най-често за всички години и интервюта? Трудно е да кажа за един такъв въпрос.

Но ще ви доверя един, който много ме дразни и който много често чувам напоследък. Това е, когато ме карат да сравнявам кой е най-великият в историята. Дали ще е Меси или Марадона, дали ще е Роналдо или Пеле... Много обичат този въпрос напоследък. А реално няма как да има такова сравнение! Това са различни епохи, различни времена, различен тип футбол бих казал. И всеки от тях е велик!

Ето този въпрос ме ядосва още докато ми го задават дори.

Изгледахте на живо Мондиала в Катар в компанията на легенди и на висшите шефове на ФИФА. И на конгреса на централата наскоро присъствахте "от първия ред". Как виждате промяната във футбола за тези 25 години? Преди четвърт век вие още играехте, а днес следите отблизо процесите.

Много се говори за комерсиализация и големите пари във футбола. Но това е неизбежно, защото става въпрос за бизнес за милиарди. Няколко пъти съм разговарял с Джани Инфантино, с Бобан и други от най-силните хора във ФИФА. Мога да кажа, че при това ръководство се променят нещата към по-добро. Преди беше - всичко е само за пари, докато днес се мисли и за доброто на футбола. Но няма как да не са намесени и големите пари. Няма шанс.

Подобрението е явно в много отношения, в сравнение с времената на Блатер. Ясно е какво имам предвид, предполагам.

Как запазихте приятелствата във футбола, а и в живота? Вашите изглеждат много здрави. Вратите се отварят пред вас от хора, с които сте запазил отлични и здрави отношения- от Моуриньо, през Куман и Ромарио, Гуардиола... Каква е тайната?

Просто е. Доверие, лоялност, честност. Няма някаква тайна или рецепта по въпроса. Поне за мен!

Някога с някои сме били съперници на терена, а с други - съотборници. Но днес не става дума за отбори и за игра на терена. Приятелят си е приятел. Затова и се радвам, когато видя Ромарио в Рио, Пеп в Манчестър или Жозе в Рим.

Запазили сме приятелството и доверието.

Стоичков с Ромарио в Рио преди няколко месеца - огнен дует на терена, приятели в живота и до днес

Снимка:Facebook/Romario Faria

В работата ви за един от световните медийни гиганти се срещнахте с много други велики личности. Кой е най-вълнуващият от тези моменти?

Само за последните две години сме направили с екипа 80 филма със срещи и интервюта с много големи футболни личности. Пътувахме доста и "поразихме целите", които бяхме набелязали.

Бяхме при Пеп и Чики Бегиристайн в Манчестър Сити, виждате къде са те днес като успехи. При Юрген Клоп в Ливърпул също влязохме.

Срещнах се в Буенос Айрес с героите на Аржентина от титлата им на Мондиал 1978. Направих и един "дрибъл" в Бразилия, за да се срещна с велики играчи от няколко поколения - с Ривелиньо, с моя приятел Ромарио.

Бях и в дома, в който живееше Диего Марадона в Буенос Айрес, като семейството му ме допусна там. Подариха ми нещо, което е реликва и остава като един от най-скъпите ми спомени. Първите бутонки на Диего - с тях е играл дебютните си мачове като 15-годишно момче в Архентинос Хуниорс. Безценно!

Разбира се, те ще си намерят мястото в моя футболен музей, но това е въпрос на близкото бъдеще. Тези обувки там няма да са единствената реликва, но още е рано да говорим по темата.

През годините на работата ми за TUDN вратите се отваряха - Гуардиола, Клоп, Моуриньо... Кой е най-големият от тях? Историята може би ще се произнесе в крайна сметка. И естествено, някъде много високо в класацията са разговорите ми с Лео Меси, с когото наскоро се видяхме и разговаряхме в Маями.

Също и интервюто с Роберто Баджо, който ме допусна в дома си и по време на разговора и двамата се просълзихме.

Може да ви звучи нескромно, но когато подгоня някоя цел, обикновено я постигам. Характер! Аз и като футболист бях такъв - не знаех какво е да се откажа.

Две "Златни топки" и добри приятели. Стоичков и Лео Меси при поредната им среща

Фейсбук

Останаха ли ви мишени за интервюта?

В списъка ми има две личности в спорта, с които имам огромно желание да се срещна за филм-интервю. И двамата са великани - Майкъл Джордан и Тайгър Уудс. Уникални!

Напоследък често виждаме хора с "екипировка" от бранда ви H8S. Радва ли ви това развитие?

И аз виждам все повече "съотборници" от моя отбор. Приятно е, това е българска марка и се надявам хората да я харесват и носят с гордост. Не само заради осмицата и инициалите ми, а и заради качеството.

Поводът за разговора е 25 години Dir.bg, но ако променим малко посоката - 25 години са много време в живота на всеки човек. Колко различен е Стоичков днес от онзи преди 25 години?

Стоичков си е Стоичков, но времето наистина променя.

Някои неща обаче си остават същите. Гоня си задачите с хъса на новобранец. Няма главозамайване и все така здраво усещам земята под себе си. Вече съм дядо, а внучката ми е моето съкровище.

Имам и приятелите си, имам и целите, и ... мечти още се намират.

А това показва, че съм щастлив и всичко върви по план. А годините?! Годините са просто числа.

Откриването на магазина на бранда на Христо в Бургас миналия месец събра стотици хора

Снимка: БТА

Със "Златната топка" и биографичната книга за живота и кариерата му

Снимка: Bulphoto