Виктор Димитров, който на 29 г. води "Левски": Треньорството се оказа моят лек
От два месеца той е начело на дубъла на "сините", а опитът му вече е солиден
Треньор на 29 години с опит? Има и такова нещо. Виктор Димитров вече от 7 години е в професията. От април води втория отбор на "Левски" (реално - юноши до 19 г.), който е в Трета лига. Подобен пост обикновено се поверява на специалист с перспектива, който бива преценяван за мъжкия тим в бъдеще. Кажи-речи неизвестен е Виктор, но във футболните среди отдавна е известен.
Виктор сякаш е обречен за старши треньор, ако не на "Герена", то другаде в елита. Всъщност, вече има лиценз "А" на УЕФА.
Роден е на 6 декември 1993 г. в Бургас. Играе нападател при юношите на "Нафтекс" и "Черноморец". На 17, 18 и 19 години три пъти къса предни кръстни връзки, три тежки операции. Ученикът в 12-ти клас се отказва от амбицията на своя живот. И се хвърля в нова. Миналия сезон с юношите до 17 г. на "Левски" стана трети в Елитната група, но само на 1 т. след шампиона "Лудогорец". После пое ролята на помощник на Елин Топузаков във втория отбор. Легендата води вече първия тим, а Димитров зае неговия доскорошен пост.
Виктор е женен за Калина, имат дъщеричка Петя на годинка и 8 месеца. Трябва да ги споменем, защото футболен треньор - това по принцип е житейска диагноза, особено за семейството.
- Как решихте да станете треньор?
- Отказах се от играта твърде рано. Беше огромна болка в моя живот. Бях прекалено съсредоточен да стана футболист. Треньорството се оказа моят лек. Започнах да уча в НСА, преместих се в София и вече 10 години съм тук. Завърших, сега карам магистратура по спортна психология, защото я намирам за изключително важна в моята работа. В Европа е навлязла отдавна и в България все повече футболни хора се обръщат към нея.
- Кога влязохте пряко в професията?
- През януари 2016 г., още докато бях студент, започнах в Царско село. Станах помощник на Тодор Янчев. Отборът се казваше още София 2010, тъкмо взет от Стойне Манолов, и имаше задача да оцелеем във "В" група. Паралелно водех детски отбор. После бях помощник и на покойния вече Никола Спасов, за кратко - на Велислав Вуцов и Веселин Великов. Четири години работих в Царско село. Няколко месеца останах без клуб, което обаче съвпадна с началото на пандемията, знаете как беше... От лятото на 2020-та работих в Берое с U15 за един сезон. Вече две години съм в Левски.
Виктор Димитров води отбора си
- Пропускате казахстанска експедиция до "Къзължар" през 2017-а.
- Защото реално не се осъществи. Тръгнах с Никола Спасов, бяхме на лагер в Турция. Предложиха ми работа като трети или четвърти помощвик и евентуално да водя втория отбор. Не ми допадна, както и условията като цяло. Да стоя и да гледам тренировки отблизо - не е моето. Предпочитам по-съществена роля. Изкарах един месец на лагера.
- Най-голямата радост за Вас досега в професията?
- Когато виждам, че отборът играе добре, задружен е и всеки изпълнява задачите. Моите идеи и работа се реализират от момчетата. Да видя как нещо, което сме тренирали, се получава на мач - наистина носи удоволствие. Иначе като конкретен успех - миналата година останахме на косъм от титлата с U17.
- Какво Ви ядосва в българския футбол?
- За жалост, дори в юношеските академии прекалено се гледат резултатите и класиранията. Трябва да се набляга на изграждането на младите - и като футболисти, и като хора. По принцип в играта фокусът е върху резултата, но в школите трябва да се гледа преди всичко колко и какви футболисти за първия отбор са изградени. Иначе ме дразнят и несправедливостите.
- А какво Ви ядосва у младите играчи?
- Несериозно отношение. Много обичаме думата "таланти", но аз не я харесвам. Има юноши, които като влязат в старшата възраст, вместо да станат по-сериозни и да "натиснат газта", се получава обратното, вече животът ги дърпа. Обичаме да се оглеждаме за по-лесното и по-мекото.
- В доста школи изключително се тренира отборна игра, отборна динамика, личността сякаш се губи.
- Има нещо вярно. Още щом дойде Станимир Стоилов в Левски, поиска повече да работим индивидуално. Всеки ден това говореше - още в школата трябва да изградим силните страни на футболиста, да изчистим слабите страни. Има и друго по смисъла на въпроса - често прекалено се набляга на тактиката в школите.
- Как се учите?
- Може би постоянно. Има доста подготвени треньори - информацията е наистина много, отвсякъде може да се извлече. Всеки може да отиде и на семинари. Досега не съм имал време за стаж в чужбина, иска ми се, но все съм зает с тренировки и мачове. Обаче постоянно общувам с колеги, гледам да черпя знания от всеки - какво трябва и какво не трябва да се прави, което също е много ценен урок. Всъщност, всекидневно се уча. Имам много книги за футбол. Свалил съм си и тренировки. Имам всички книги на Пеп Гуардиола, негов фен съм. Абонирам съм за сайт за анализи. А и в треньорската школа, мисля, се подобряват нещата. Там обаче дават само основата, останалото е самоусъвършенстване. Всеки трябва и сам да се учи. Ако си мисля, че знам всичко...
- Имате ли вече треньорски стил?
- Не знам, хората отстрани трябва да кажат. Ето, футболът на Гуардиола изглежда хубав, но как се постига това ниво? По-скоро искам отборът ми да може да се справи във всяка ситуция. Да има организация и във фаза атака, и в защита, за всичко да е подготвен.
- Има ли достатъчно надежда за малките в България?
- Всеки се надява. Обаче има някакво разочарование момчетата като видят колко чужденци играят у нас, някои отбори вече излизат и без българи. Тук може би им се губи надеждата на юношите. Трябва просто да покажат повече амбиция, качества и дисциплина. Убеден съм, чужденците у нас не са чак толкова добри, че да не може да се спечели конкуренцията с тях. А и покрай чужденците младите се учат по-добре. Няма невъзнаграден труд. Човек трябва да се труди, за да му се усмихне късметът.
- Ако след секунди станете президент на БФС, каква ще е първата Ви грижа за юношите?
- Базите, трябва промяна. И с държавата трябва да се действа. Трябва и да се инвестира в треньорите - обучение и т. н. Има доста неща.
- Какви Ви харесва в нашия футбол?
- Колкото и да казват, че е лош и слаб, аз си го харесвам. Не е толкова лесен за правене, за работа. Труден е. И така го обичаш още повече.
Виктор (вдясно) като футболист. Кариерата му приключва рано с травма
Снимка: Личен Архив- И треньорският занаят отстрани изглежда лесен.
- Когато бях футболист, си мислех, че е много лесен. А специално в школа трябва да мислиш за всичко. Най-големият проблем е - едните момчета учат сутрин, другите следобед. Тренираме два пъти. Разделение, разпокъсаност в работата - представете си какво е за един треньор. Има още - да следим здравословното състояние на играчите, мачове на съперници, кога да притиснем футболиста за работа, кога да го освежим, много неща.
- Смятаме за драстичен проблема с преливането на юноши в мъжки отбори.
- Огромна е разликата, наистина е трудно. Основното е, че мъжкият футбол е по-физически. Аз съм "за" младите да преминават през втора лига, дори през трета, за да изминат пътя си стъпка по стъпка.
- Има ли хляб в момчета от втория отбор на Левски да се утвърдят в първия?
- Не искам да казвам имена, за да не обидя другите, но има, има. Трябва да се работи. Да са живи и здрави!
- Има един стар въпрос - деца от по-скромни във финансово тоношение семейства ли стават по-добри футболисти?
- Повечето хора ще кажат - да, защото в случая има повече стимул за труд. Но личат достатъчно различни примери. Въпрос е на манталитет и характер на първо място, зависи и от възпитанието.
- Родителите досаждат ли?
- Проблемът е известен, но в Левски не съм го забелязал. Тук има изграден начин на работа, дистанция. Ако има въпроси, правим среща с родителите, говорим официално. Но например да се звъни по телефона, да се агитира.за нещо - не.
- По колко часа на ден сте на "Герена"?
- По 8-10 часа. Има и мачове, почивката е рядкост.
- Изглежда, след няколко години ще станете най-младият старши треньор в първа лига.
- Повтарям един израз - стъпка по стъпка. Не се чувствам готов..Не говоря толкова за теоретични знания, по-скоро за опит в мачове, а и в териноровъчния процес. Иначе всеки от колегите се надява да стане старши треньор на мъжки отбор. Човек трябва да се цели високо. Затова - уважавам хората, на които съм бил помощник, от всеки съм научил нещо, но вече предпчитам да водя отбор, нека не е за мъже, .
- Какви са треньорите в школата на Левски?
- Всички са млади и много кадърни според мен. Трудят се всеотдайно. Мисля, че се работи добре в школата. Хората говорят, че в последние години нямаме спечелени титли, но не това трябва да е основен критерий. През сезона имаше мачове, в които цялата скамейка на първия отбор беше от юноши на Левски.
- Кое е най-важното, което говорите на отбора?
- Винаги започвам с напомняне, че трябва да са сериозни и концентрирани. След като преминем през тактиката за мача, завършвам с това, че най-важното е характерът. Ако нямаме сърце и себераздаве, всичко губи смисъл. Старая се да подготвям предварително какво трябва да кажа на отбора.
С баща му Димитър Димитров-Херо и футболния му "чичо" - Станимир Стоилов
Снимка: Личен АрхивСтигаме до най-големия благослов за развитието на Виктор, който успоредно е и абсолютна тегоба. Син е на всепризнатия Димитър Димитров-Херо и всеки чака чудеса от наследника. Бащата на 24 години спря с играта поради тежка контузия. Сякаш съдбата е отредила да стане ярък треньор и го забързва в попрището. Чрез болка - както често става при най-големите във всяка професия. Синът спря на 19 поради тежка контузия. Също в коляното. Сякаш и него съдбата го забърза. Пак чрез болка.
Приличат си - в ръста, в стойката, в отделни външни черти. Но са и различни. Впрочем, еднаквостта класа не ражда.
"По-спокоен съм - споделя синът. - Всъщност и баща ми е спокоен човек, но като чуе първия съдийски сигнал..."
А Виктор има и изключителен футболен "чичо". Херо и Станимир Стоилов са като братя от десетилетия, непрекъснато си говорят, всеки ден, не могат един без друг.
"Мъри ми е като втори баща", казва Виктор.
- Какво научихте от баща си?
- Не мога да кажа едно нещо конкретно. Много съм научил, но по-скоро неусетно. Постоянно говорим за футбол и с всеки разговор явно се уча. Искам да взема неговото умение да се труди, дисциплината. Той ми казва да не се ядосвам, каквото и да става. Знам, винаги ще ме свързват с него, ще има големи очаквания... Трудно ще избягам от тази сянка.
- Вероятно от първи клас си мислехте да ставате треньор?
- Исках да стана футболист. Чак когато се контузих, се замислих за друго. Колкото и странно да е, баща ми казваше да не се занимавам с треньорство. Явно доста е патил.
---
Интервюто е част от новия брой на "Бъдеще" - издание на списание "Спринт" за детско-юношески спорт.
"Бъдеще" се разпространява безплатно в пунктовете на Българския спортен тотализатор.
Корицата на "Бъдеще"
Снимка: Личен Архив
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}