Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.
А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.
Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?
Corner.bg ви представя поредицата "100 години национален отбор на България", като в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.
12 мъчителни години чакане
След "златното поколение" - всъщност плавен преход пред две генерации, които ни класират на четири поредни Мондиала от 1962-ра до 1974 г., настава "суша". България не стига да финалната фаза на нито едно от следващите три европейски и две световни първенства, а в първата половина на 80-те имаме поколение, с водещи играчи от ЦСКА и Левски, което обещава много.
По това време "червените" елиминират европейските шампиони Нотингам и Ливърпул, първенците на Испания (Реал Сосиедад) и Франция (Монако), играят като равен с Байерн... "Сините" пък два пъти пращат зад борда в евротурнирите Щутгарт. Извън двата гранда играчи като Пламен Гетов, Аян Садъков и асът на Фейенорд Андрей Желязков дават още класа.
Планът в три стъпки през 1985 г.
Групата в квалификациите за Мондиал 1986 е изключително тежка. След травмата от Сплит през декември 1983-а, която инфарктно ни вади от Евро 84, отново сме съперници на югославяните. Франция - актуалният шампион на Европа от същото първенство, е фаворит. Тук са и онези корави типове от ГДР, които никой не иска да среща. И Люксембург, който е абсолютен аутсайдер.
Програмата беше изготвена така, че стратегията ни бе ясна. Започваме през есента на 1984-а с двете най-тежки гостувания на Югославия и "петлите", както и с най-лесното домакинство за самочувствие - срещу Люксембург. А през 1985-а натискаме в серия мачове у дома с най-силните в групата и - "каквото сабя покаже".
Правим 0:0 пред едва 9 хиляди на ЮНА в Белград, бием рутинно Люксембург с 4:0, след което отиваме в бърлогата на лъва - шампионите на континента. Но до 82-рата минута в Париж резултатът е 0:0 и сензацията се пече.
Тогава при едно центриране топката среща ръката на бранител на българите. Малко спорна дузпа, но... Платини бележи - 1:0. Програмирана загуба.
Задава се серията домакинства, която ние пък сме програмирали в програмата. Една от големите победи е спечелена още, когато сме успяли да наредим така мачовете през 1985-а.
Започва се на 6 април. Гостува ни ГДР, а това е неприятен, крив отбор. Загубили са трудно от Югославия и Франция с късни голове, били са с 5:0 Люксембург. Знаят, че в София трябва да не паднат, за да останат в играта.
Около източногерманския отбор витае сянката на ЩАЗИ, както и около всеки спортист от тази страна, отишъл на състезание в чужбина. Говореше се, че агентите на тайните служби ги съпровождат навсякъде. Сигурно и в София са дошли. Но това, което видяха на "Васил Левски", сигурно и агентите е впечатлило.
Почти 50 000 изпълват трибуните, вярващи и ентусиазирани. Знаят значението на мача. Победата далеч не ни осигурява нищо, но ни дава надежда преди да приемем Франция и Югославия в следващите два месеца.
Съставът ни:
Борислав Михайлов, Николай Арабов, Георги Димитров-Джеки, Николай Илиев, Петър Петров, Ради Здравков, Аян Садъков, Руси Гочев, Божидар Искренов-Гиби, Стойчо Младенов и Наско Сираков.
Преди мача ситуацията е ясна - Франция има 7 точки (4 мача), Югославия е с 6 (пак от 4 двубоя), ние сме с 3 (от 3 мача), ГДР има 2 (от 3 мача). Можем да ги откажем, а и да се залепим зад лидерите.
Мачът е адска мъка. Играем силно, нападаме, но те са корави и се бранят с всички сили. Надвисва сянката на 0:0, което не ни върши работа. Но идва 87-ата минута...
Нарушение пред наказателното поле. На терена вече е резервата Пламен Гетов, а когато той е там, ясно е, че няма кой друг да бие фаул. Пламен залага топката и трибуните се изправят на крака, чакайки Царя на тези изпълнения да го направи пак.
Но не - заблуда на противника.
Капитанът Георги Димитров отива в стената на германците, а Гетов тръгва рязко край топката. Ради Здравков я бута с петичка към Стойчо Младенов, който стреля с левия крак - неочаквано за съперника. Топката минава ниско край стената, закача петата на Гошо Димитров, който пък е разпръснал стената и отворил дупка в нея, и влиза в мрежата - щастлив, но безценен гол!
Еуфорията е голяма на стадиона, но в медиите у нас нещата се приемат умерено оптимистично. Ясно е - най-трудното предстои.
На 2 май идва ред на мача на мачовете - срещу европейския шампион Франция. В този ден стадионът е претъпкан, а атмосферата е наистина изумителна. Коментаторите на френската телевизия не си чуват мислите, опитвайки да опишат случващото се на стадиона. Хората вярват - дошло е време отново за подвизи, след като 12 години сме в миманса.
България излиза в състав: Михайлов, Николов, Арабов, Петров, Г. Димитров, Здравков, Гетов (Пашев), Сираков, Величков (Желязков), Садъков, Младенов.
Съперникът, само година по-рано сложил короната на европейски първенец, е плашещо силен: Батс, Аяш, Спешт, Босис, Аморос, Туре, Тигана, Фернандес (Тюсо), Стопира, Платини, Белон. Номер 10 е Мишел Платини - най-силният футболист на континента в онзи момент. А в света конкурентен му е само младият Марадона, който вече твори чудеса с Барселона и Наполи.
Трибуните бушуват още при химните, а в първите минути тръгваме в атака. И когато изглежда, че началният натиск не е дал резултат, идва 11-ата минута и корнер отляво пред сектор "Г". Гетов центрира, а Гошо Димитров - вездесъщият капитан, се появява на задната греда и вкарва високо в мрежата, протягайки крак. 1:0. Стадионът изригва и шумът след това става още по-оглушителен.
Първото полувреме завършва без повече голове, а гостите нямат и сериозни положения.
В 60-ата минута Гетов остава сам срещу Батс, тръгва да го лъже и е съборен на дъгата пред наказателното поле от вратаря.
От фаула големият майстор праща топката към мрежата, но френска глава я отбива над гредата. И "петлите" отдъхват. Само за секунди...
От корнера Желязков слага топката на главата на Сираков - 2:0!
Ситуацията след тази велика победа на 2 май се променя.
Югославия води с 8 точки, но има мач повече от нас. Ние сме втори със 7, колкото имат и французите, но сме с по-добра голова разлика. И гледаме към 1 юни, защото тогава в София идва "репрезентацията".
Лидерът в групата.
И този мач е ужасно труден. Съперникът е невероятен отбор, пълен с играчи, които в този момент са звезди със сериозен статут. Личат имената на Фарук Хаджибегич, Любо Раданович, Велимир Зайец, Мехмед Баждаревич, Иван Гудель, Милко Джуровски и Един Бахтич.
Няма ги (за наше щастие) в онзи юнски мач братята Златко и Зоран Вуйович, контузен е и Блаз Слишкович, който е плеймейкърът на тима. Но пак - изключителен отбор, воден от легендата Милош Милутинович.
Ние сме в състав: Михайлов, Арабов, Димитров, Николов, Петров, Здравков, Садъков, Гетов, Младенов, Сираков и Бойчо Величков. Стартовите 11 почти не се променят в тези три срещи. Гръбнакът е един и същ.
Пак фаул. Пак Гетов - 1:0 в 27-ата минута, като това е шедьовър във вратарския ъгъл, хванал в крачка вратаря на Динамо (Загреб) Ранко Стоич. И пак използваме трик, както срещу ГДР - Гошо Димитров се навежда в края на стената, а топката е пратена от Гетов точно в пролуката над него!
Но не минава и минута, а резултатът е изравнен. Милко Джуровски, нападател на Цървена звезда, минава като на парад през центъра, дриблира майсторски и стреля под гредата - 1:1. В сектор "Б" се радват хиляди югославяни - това е един от първите мачове у нас, в който идва такава гостуваща публика.
Настават тежки минути. Това е единственият домакински двубой в групата, в който нашите в големи периоди са надиграни. Но удържат, играят стабилно в отбрана и чакат момента си. Той идва в 58-ата минута, когато топката стига до Гетов на границата на наказателното поле и той без забавяне я праща в долния ъгъл - 2:1!
Следват най-трудните моменти. Гостите натискат с всички сили, следват корнери, удари, атаки... Българите се борят като лъвове, а стадионът опитва да им даде кураж.
Секунди преди края Мъркела стреля и топката чуква напречната греда, но някак оцеляваме. И вече виждаме ясно на хоризонта класирането. Защото след трите победи срещу трите най-силни отбора в поредни мачове у дома, сме водачи.
Имаме 9 точки, югославяните са с 8, а французите - със 7. "Петлите" обаче са с три предстоящи мача. На 11 септември идва вест от Лайпциг - ГДР бие европейския шампион с 2:0, а това ни отваря широко вратата към Мексико 1986. Защото вече е ясно - бием ли Люксембург на 28 септември, ние ще сме с 11 точки. Три пред репрезентацията, четири пред Франция. А при последен мач Франция - Югославия, няма как и двата отбора да ни настигнат (имат и по още една среща).
Отиваме и бием в Люксембург с 3:1, след което започват празненствата. България е на световно първенство след 12 години. Поколението на Джеки, Михайлов, Гетов, Садъков, Сираков и Стойчо Младенов го прави. Връща триумфа, еуфорията и надеждите на феновете.
Имаме протоколно гостуване в ГДР в края на ноември, което губим с 1:2. До тогава обаче Югославия е паднал у дома от източногерманците с 1:2, а после и от Франция в Париж с 0:2. И изпуска и второто място.
"Петлите" са първи по голова разлика с 11 точки, колкото имат и българите, които остават втори. Двата отбора пътуват за Мексико. ГДР е трети с 10 - само на една от квотите.
Ето колко ценен е онзи гол с рикошета, който им вкарваме в София през април. Изпреварваме ги само с 1 точка и 1 гол в головата разлика. Ако не бяхме ги победили с онова измъчено 1:0...
Мексико 1986
На Мондиал 1986 съставът ни се представя съвсем не лошо. Откриваме официално първенството на "Ацтека" пред сто хиляди с реми 1:1 със световния шампион Италия. Сираков бележи с глава в края гола, а това е страхотен резултат пред очите на цялата планета. После не успяваме да бием Южна Корея - 1:1, като Гетов бележи за нас, но Ким Бу изравнява.
И за десерт - непосилен мач срещу Аржентина на изумителния Марадона, който превзема целия шампионат с играта си и матира всеки съперник. Ние не правим изключение - 0:2.
И все пак се класираме за осминафинал като един от най-добрите трети тимове с двете си точки. Там пак няма лесно - срещу домакините и 100 000 техни фенове на "Ацтека".
България прави най-силния си мач на турнира, но губи с 0:2, а едното попадение на Негрете и днес е смятано за най-красивият гол, вкарван някога на световно първенство.
Отпадаме, а у нас критики заливат състава и селекционера Иван Вуцов. Невероятно? При такава квалификационна група, при съперници Италия и Аржентина, а после и домакините... Но е така - обвиненията са, че е сбъркана подготовката, че е сбъркан съставът, че не е имало дисциплина... Критики, сочене с пръст, разпъване на кръст.
А това е отборът, върнал на хората радостта от това да гледат България сред най-добрите.
И две години по-късно този отбор трябваше да е на Евро 1988, при това сред само осем финалисти там. Но дойде онзи проклет, нещастен мач с Шотландия...
Тогава, в дъжда на София, 87-ата минута се оказа фатална. Вероятно, за да ни върне съдбата за 87-ата срещу ГДР. Но това е тема на следващ материал.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}