Юни 1985-а дойде в силен момент за българския футбол. В края на един оспорван сезон в клубното първенство, спечелено от много добър отбор на Левски срещу много добър отбор на ЦСКА, с предстоящ финал за Купата на страната между тях и вече съвсем ясно клокочеща еуфория около националния тим.

Той бе повалил ГДР през април с късен гол - 1:0, а на 2 май дойде и паметното 2:0 срещу европейския шампион Франция с Мишел Платини.

И така планът "в три стъпки" бе на 2/3 изпълнен.

Трите поредни домакинства срещу преките конкуренти, наредени в програмата, завършваха на 1 юни 1985-а срещу Югославия.

Победа ни отваряше вратите за Мондиал 1986 в Мексико, като оставаше формално да бием Люксембург през септември като гост. А тогава това бе наистина формалност, не като в днешни дни.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЕПОСА С ЮГОСЛАВИЯ С ФОТОРАЗХОДКА>>>

Двамата капитани извеждат отборите - Велимир Зайец и Георги Димитров

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Класирането преди сблъсъка с югославяните в много силната квалификационна група е следното:

Съседите водят с 8 точки (от 5 играни мача), ние имаме 7 (също пет мача), с колкото са и французите. ГДР има четири.

Ясно е - бием ли в София, при предстоящ мач в Люксембург и сигурните три точки там, ще съберем 11 и нямаме стигане за едно от първите две места.

На трибуните в онзи юнски ден има над 65 000, макар и днес никой да не може да каже точно колко са. Така беше на стария "Васил Левски" със скамейките му.

Разликата между 70 и 75 хиляди бе незабележима, просто море от хора с национални знамена, транспаранти, сред които се отличаваше един: "Нашата цел - Мексико!".

Публиката не спря да подкрепя българите през пролетта и лятото на 1985-а. Еуфорията продължи от април и изстраната победа над ГДР с 1:0, през делириума с Франция (2:0) и в епичния и много тежък сблъсък с Югославия

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

С Югославия си имахме сметки за уреждане още от предходните квалификации за Евро 1984 и онзи мач в Сплит, който остава незабравим.

Тогава изпуснахме да ги бием в последните секунди, а вместо това те ни вкараха и с 3:2 отидоха на финалите.

Съставът им е много силен и две години по-късно, но за разлика от първия двубой в квалификационната група, когато правим 0:0 като гост, има няколко важни липси.

Няма ги братята Златко и Зоран Вуйович, контузен е и култовият халф Слишкович, а - изненадващо - за целите квалификации не е викан Сафет Сушич, суперзвезда във френското първенство с ПСЖ, основен играч и на Евро 1984, и на Мондиал 1982.

Въпреки това съставът е плашещ с Фарук Хаджибегич (днес селекционер на Босна), Любо Раданович, Велимир Зайец, Мехмед Баждаревич, Иван Гудель, Милко Джуровски и Един Бахтич.

Треньор е великият Милош Милутинович, една от най-големите легенди на югославския футбол, който си отиде преди 20 години.

Нашите са в обичайната за квалификациите формация, подбрана от покойния също Иван Вуцов.

На вратата е Боби Михайлов, в защита са Николов, Арабов, капитанът Георги Димитров и Петър Петров, в средата на терена - Ради Здравков, Аян Садъков, Пламен Гетов, а пред тях - Сираков, Бойчо Величков и Стойчо Младенов.

Близо 5000 фенове на гостите пристигат за мача, знамената им се виждат в секторите "В" и "Б" на Националния стадион, като проблеми между българи и югославяни няма. Настанени са заедно по трибуните.

Стадионът очаква голям мач, но първите минути са трудни за нашите.

Гостите се втурват в атаки, преди все пак да овладеем положението и около 20-ата минута да изравним играта.

В 27-ата идва ключов момент. Пряк свободен удар на дъгата пред наказателното поле - а това значи само едно. Внимание, Пламен Гетов!

Нашите правят поредното си заучено изпълнение, като Гошо Димитров застава в стената на съперника и леко я "мести" - така сме вкарали на ГДР златния гол два месеца по-рано. Гетов стреля точно там, капитанът се навежда и топката попада в мрежата - 1:0.

Еуфорията трае няколко секунди. Югославяните тръгват от центъра и Милко Джуровски от Звезда ни наказва под гредата - 1:1.

Краят на първото полувреме е битка за всяка педя терен, а началото на второто отново е повече за гостите. Но смените на Вуцов - влизат опитните Андрей Желязков и Костадин Костадинов, променят хода на мача. Именно играчът на Ботев (Пд) сваля топката в краката на Гетов в 58-ата минута и без забавяне русокосият магьосник я праща в мрежата - 2:1. Гол, който може да ни качи на самолета за Мексико.

Всеки, който е свидетел на онзи мач, помни последния половин час. Такава битка се вижда рядко, гостите опитаха всичко, нашите се бранеха като лъвове и контраатакуваха. В края удар на резервата Митар Мъркела облиза напречната греда и оцеляхме, а стадионът мощно изрева с последния сигнал на чеха Войчех Христов. Победа! И вероятно - Мондиал!

България не бе играла на световно първенство от 1974-а, а сега визите сякаш бяха гарантирани. Така и стана - през септември бихме рутинно навън Люксембург и станахме недостижими с 11 точки. Югославия не се класира, за Мексико пътувахме ние и французите.

Същият този горещ юни, започнал с епичния мач с "репрезентацията" в неговия първи ден, остава с историческо значение за родния футбол и по други, далеч не толкова позитивни причини.

18 дни по-късно идва финалът ЦСКА - Левски за Купата на България, който е скандален, завършва със спречквания и грозни сцени.

А последвалите решения са направо шокиращи. Играчи на грандовете са извадени от футбола, като сред тях са Михайлов (завинаги) и Сираков (за 1 година). Разбира се, до живот е изхвърлен и младият Христо Стоичков... За щастие месеци по-късно правата им са възстановени, та и Боби, и Наско, играят в Мексико.

Именно Сираков бележи гола срещу световния шампион Италия за 1:1 в мача на откриването.

Но това е друга история.

В онзи първи ден на горещия за футбола ни юни през 1985-а се изигра един от незабравимите мачове за играта у нас.

ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ НЕЗАБРАВИМИЯ МАЧ В ГАЛЕРИЯТА>>>

Вуцов лети във въздуха, а България вече стяга багажа за световното първенство

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Край - героят Гетов хвърля фланелката си в трибуните, а шумът на стадиона е оглушителен

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg