Алтернативният Мондиал - футбол за забравените
Едно по-различно, но истинско и неподправено Световно първенство
Безспорно отлагането на Евро 2020 бе сериозен шок за футболните фенове на Стария континент, които в продължение на 4 години очакваха най-добрите нации на континента да се борят за трона.
Еуфорията и очакванията са в пъти по-големи, когато говорим за Мондиал - първенството което кара хората във всяка една точка на света да застанат пред екраните и да се вълнуват заради най-великата игра.
Тези събития носят едно различно усещане и тръпка, която заливащият ни всекидневно клубен футбол не може да достави.
И докато големите форуми за национални тимове приковават целия интерес към себе си, то пред доста по-малко хора и с доста по-скромен блясък, други национални тимове си играят своето, алтернативното Световно първенство.
"Футболът на забравените", какъвто е и девизът на организацията им - КОНИФА.
В нея не членуват отбори на независими държави, или поне не такива, които са членки на ООН.
Тук понякога говорим за отбори на етнически малцинства, за състави на отделни области, или на определени острови - част от по-голяма нация. Общото между всички тях е, че не са членки на ФИФА и не могат да се мерят с останалите в пресявките за континентални първенства и Мондиал.
Световното първенство на КОНИФА може и да отстъпва по качество и блясък от това на ФИФА, но пък страстта и отдадеността на играчите е не по-малка. Като се замислим, тя дори е доста по-достойна за уважение, неподправена и истинска. Тук няма втори план, премии или звезди. Просто любов към играта.
Докато в съвременната мултикултурна Европа наблюдаваме редица играчи от смесени бракове или деца на имигранти, които могат да избират между два, три, понякога и повече национални тима, то в алтернативния Мондиал подобна практика няма.
Там пари и световна слава никой няма да пожъне, всеки играе за едната чест, и най-вече в знак на принадлежност към собствената си демографска група, независимо по какъв признак се отличава тя.
Актуалната ситуация обаче засегна и тази надпревара, не само Евро 2020 и Олимпиадата в Токио, за които се изписа и изговори достатъчно. Домакин на алтернативния Мондиал първоначално трябваше да е Сомалия, или по-точно - самопровъзгласилата се за независима държава - Република Сомалиленд.
Това е самоуправляваща се президентска република на територията на Сомалия, която обаче не е призната за пълноправна от никого. Областта е автономия, самоуправлява се, като е наследник на колонията Британска Сомалия. За нейните 4 милиона жители националният тим е огромна гордост.
Останалите членки на КОНИФА обаче категорично отказаха да идат да играят на първенство по тези опасни земи и се наложи преместване на турнира. Домакинството изненадващо взе Скопие. А всъщност няма нито един отбор-представител на региона. Стадионите в столицата на Северна Македония трябваше да приемат алтернативния Мондиал от 30 май до 7 юни, но сега ще се търсят нови дати.
В съседката ни трябваше да пристигнат различни национални тимове от всякакви екзотични места по света. КОНИФА има 47 членки, а до този момент са се провели 8 Световни първенства.
Естествено, нивото е аматьорско, но в някои от отборите има професионални футболисти. Не са малко и тези, които в даден етап от кариерите си са играли професионално. Има и такива, които пък са защитавали цветовете на официално признат от ФИФА национален отбор.
Преди две години на първенството в Лондон пък дори имаше и играч с три мача на истински Мондиал. Това бе Ан Йонг Хак, който през 2010 не пропусна нито минута за Северна Корея на първенството в ЮАР. Той продължава да играе за националния тим на етническите корейци в Япония. Записан е в състава и за първенството в Северна Македония.
"Под егидата на ФИФА играх за родината на своята майка и баща. Тук обаче е друго, играя за хората, към които принадлежа. Корейците Зайничи, които дълги години пазят езика, имената и традициите си на територията на Япония. Искам да донеса радост на цялата си общност. Може и да съм роден и израсъл в Япония, но аз съм кореец", споделя той.
Последният световен шампион на алтернативния Мондиал е отборът на Карпаталя. Това е тим, представляващ 150-те хиляди унгарци в Украйна. За него играят футболисти от унгарския елит, родени в пределите на Украйна. Някои от тях са и бивши национали на Унгария. Такъв например е Шандор Гьори, който преди десетилетие вдигна Купата на България с екипа на Литекс.
Участието в този национален тим обаче се отрази жестоко на играчите. След триумфа през 2018-а и повдигането на духа на унгарското малцинство, Украйна ги лиши от паспортите им. Някои от тях дори имат забрани да влизат на територията на страната, да посещават родните си градчета. Абсолютно всички са лишени от право да практикуват спорт на територията на страната, в която са родени.
Финалист от миналия шампионат и винаги сред фаворитите е отборът на Северен Кипър. Той представлява частта от острова, населявана от етнически турци. Тя е международно призната само от Турция и няма как да е членка на ФИФА, мака да си има и свое собствено първенство. Някои от играчите в този тим пък играят с успех в турската Суперлига, а отборът винаги си има агитка, която го следва из всяка точка по света.
Сериозна подкрепа имаше и шампионът Карпаталя. Стотици живеещи в Лондон унгарци подкрепяха тима на миналия Мондиал, а след това подобаващо отпразнуваха титлата.
Но на подобни първенства участват и доста атрактивни тимове с доста по-ограничени качества на терена. Например този на Тувалу - четвъртата най-малка страна в света. Абсолютно независима държава, която обаче не покрива критериите на ФИФА заради липсата на стадион.
Така местните момчета, които тренират на красивите плажове на това тихоокеанско островче с около 11 хиляди жители, участваха на алтернативния Мондиал в Лондон преди 2 години. Признаха, че именно тогава повечето от тях за първи път са се возили на влак. Поне това бе основното им впечатление от първенството, на което загубиха и трите мача с обща голова разлика 1:15.
За разлика от турнирите на ФИФА, на тези Мондиали място за политика няма, поне от страна на организаторите от КОНИФА. Всяка общност може да се включи. Независимо в коя точка на света е, или по какъв признак се отличава от страната, която населява. Редовен участник на първенствата е отборът на Тибет, а винаги сред фаворитите е Кюрдистан, зад който стоят над 20 милиона души, които се борят за своя независима държава.
За тях този тим е символ на националната им идентичност, символ на надеждата. През 2012-а, когато именно Кюрдистан бе домакин на Мондиала, стадионът в Арбил (б.а. - част от Ирак) бе препълнен, а хиляди по улиците празнуваха световната титла след 2:1 над Северен Кипър.
Сякаш е празненство на истинската Световна купа. Поне за тези хора тя бе със същото значение. Може би и по-голямо от това, което тя имаше за някои французи през 2018-а например.
Родината на футбола - Великобритания, си има четири отбора под егидата на ФИФА (Англия, Шотландия, Уелс и Сверна Ирландия). Има си и три тима под егидата на КОНИФА. Това са остров Ман, остров Джърси и намиращата се в югозападната част на Острова автономна област - Корнуол.
Момчетата от областта Корнуол, в която живеят малко над 500 000 души и ръгби е далеч по-популярно, дори оглавяват ранглистата към този момент. Те с гордост представляват родните си земи и вярват, че имат не по-малко право да го правят от уелсците и шотландците.
За отбора играя момчета от долните дивизии на Англия. Има местни, които в момента са в елита на Шотландия или в Чемпиъншип, но обикновенно клубните им тимове ги спират за участие с националния тим на Корнуол. Все пак коравите типове от най-югозападната част на Великобритания са фаворит за предстоящия алтернативен Мондиал, когато и да се проведе той.
Един от най-подкрепяните и силни отбори пък е Кабиле, представляващ етническите бербери от северните части на Африка, които категорично се разграничават от арабите. Хиляди от тях населяват Франция, но не забравят произхода си. Десетки берберски момчета се подвизават из елитните първенства на Европа, но предпочитат първо да играят за Алжир или Мароко, а евентуално в края на кариерата си да се включат за Кабиле.
Някои дори достигат и до състава на Франция, както например направи суперзвездата Зинедин Зидан. Федерацията на берберите твърди, че е изпращала офиициална покана на легендарния играч след края на кариерата му, но отговор така и не е пристигнал.
Подобен отбор има и ромската общност по света, а като седалище на тима е базиран град Милано. Членки на КОНИФА са Гренландия, Кралство Монако, но пък куриозно, едиственият бойкотиращ организацията тим остава Ватикана.
Да, дори и Ватикана си има отбор, съставен от швейцарски гвардейци и няколко млади свещеника. Има го още от 1985-а и дебютира с 3:0 над отбор от австрийски журналисти. Дори и в даден момент треньор е Джовани Трапатони, а с тренировките наскоро помагаха легенди като Алесандро Дел Пиеро и Фабио Канаваро.
Въпреки многото покани обаче, Ватикана така и не се присъединява към КОНИФА заради противоречието си с някои от членуващите тимове, свързани с насилие и терористични групировки.
Два тима има и на територията на Северна Америка. Такъв е щатът Квебек, където са базирани по-голямата част от френско-говорящите канадци. Щатът винаги е бил доста по-независим от централната власт, а през 60-те и 70-те дори има движения за отделяне от Канада.
Свой отбор има и областта Каскадия, която се намира в гористите райони на канадския югозапад и американския северозапад. Членството им не се одобрява особено от останалите тимове, но пък местната федерация е успяла да убеди КОНИФА, че областта си има своя особен бит и култура, които се различават от тези на САЩ и Канада. Хората от Каскадия си принадлежат на Каскадия.
Доста по-екзотичен е отборът на Хавайските острови, или например - ФК Рапа Нуи, който представлява местното население на Великденските острови.
Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах също са част от алтернативните Мондиали, при това винаги се представят успешно. Очаква се в близките години доста народи от Кавказ да създадат тимове. Такива пък вече имат Крим, Луганск и Донецк, както и Приднестровието в Молдова.
Алтернативните първенства набират все по-голяма популярност, а федерациите-членки на КОНИФА се увеличават всяка година.
И тук никой не е воден от мечтата за пари и слава, а само от мисълта, че представлява своята общност. Подтискана или не, тя със сигурност си има своя отличителен белег от населението на страната, в която се намира.
А за хората, които тези отбори представлят, понякога това е доста повече от футбол. Фраза, която сме свикнали да чуваме и преди голямо първенство на националните тимове на ФИФА.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}