Глобализацията, обхванала Европа, често от обществена и политическа тема става и спортна. Особено с идването на поредния голям форум.

Незаобиколим обект на обсъждане е произходът на доста от националните състезатели, който специално на нашия континент е доста разнообразен. Ако се вгледаме в това къде са корените на много от европейските национали и стигнем до две поколения назад, ще видим каква ли не палитра от етноси. Но това каква кръв тече във вените на даден човек, къде е роден и като какъв по националност се определя, е твърде сложна и деликатна тема.

Именно заради това ще разгледаме само тези "чужденци" на Евро 2024, които са родени извън пределите на страната, за която се състезават. На турнира тяхната бройка е 81.

Ако тя ви се струва впечатляваща, ще направим паралел с провелия се преди няколко месеца турнир за Купата на Африка (също 24 отбора). На него общо 200 играчи не бяха родени на територията на Африка, а 108 от тях - във Франция.

Трябва да внесем уточнение, че в тази бройка от 81 играчи на Евро 2024 има шестима шотландци, които са родени в Англия. Това е една и съща държава на политическата карта - Великобритания, но пък различна що се отнася до футболни федерации.

Има балкански футболисти от Словения и Хърватия, които са родени в Югославия, но в градове, които днес са част от Босна. Също така в това число влиза френският вратар Майк Менян - роден във Френска Гвиана. А тя, макар и на територията на Южна Америка, е френска отвъдморска територия.

Абсолютен №1 по този показател са албанците с общо 18 национали, родени извън пределите на страната. Само осем човека от целия състав са родени на територията на Албания.

От целия състав, 12 футболисти дори са били юношески и младежки национали на родните си страни, но на по-късен етап решават, че ще представляват Албания. При доста от тях водещ мотив е, че просто няма изгледи да бъдат повикани за мъжките състави на Швейцария, Италия, Испания и Германия.

Също така от всичките 26 имена в този албански състав, който направи два доста силни мача срещу актуалния европейски шампион Италия и третите в света хървати, едва четирима всъщност са продукт на албанската футболна система.

Всички останали 22-ма са изградени като юноши в чужди школи и никога не са обличали екип на албански клуб, дори и в ранна детска възраст.

Снимка: Getty images

Подобна е ситуацията в турския тим, където обаче далеч по-малка бройка от 8 играчи не са родени на територията на югозападната ни съседка. Точно толкова - осем, е бройката "чужденци" и в хърватския тим, където четирима играчи са родени в Германия, двама в Австрия и двама в градове, които днес са на територията на Босна.

Следват шотландците с шестима, но за тях вече споменахме, че са само и единствено футболни "чужденци", родени на територията на Великобритания.

Сърбия и Унгария имат по петима играчи, родени в чужбина. "Маджарите" имат напълно натурализиран "внос" в лицето на французина Лоик Него, който дори е преминал през всички юношески и младежки гарнитури на родината си.

Той обаче играе два сезона за Уйпещ и още осем за гранда Ференцварош, като през 2020-а изпълнява всички правила за получаване не само на унгарско гражданство, но и на позволение от ФИФА да представлява новата си родина. И днес Него го прави. Дебютира в София срещу България, в баража за класиране на Евро 2020. А след това бе част и от самото първенство.

БТА

В графата натурализирани можем да сложим и халфа на Съндърланд Калъм Стайлс, който има право да играе за Унгария заради баба си, която е от страната. През 2022-а той реши да се впусне в тази авантюра, макар да не бе стъпвал в родината на баба и да не знаеше нито дума от и без това непосилния за учене език.

Макар мнозина от вас да са очаквали в челните позиции да е Франция, това не е така. Едва четирима национали не са родните в страната, като вече споменахме за вратаря Менян. В списъка са още Брис Самба (Конго), Едуардо Камавинга (Ангола), както и Маркус Тюрам, който се ражда в Италия докато легендарният му баща Лилиан играе за Ювентус.

Снимка: Getty Images

С по четирима "чужденци" са отборите на Швейцария и Португалия.

Португалците имат двама напълно натурализирни състезатели в лицето на рекордьора за най-възрастен играч на Евро 2024 - Пепе (41 години), който е бразилец, както и сънародникът му Матеус Нунеш. Случаят с Нунеш е доста любопитен, защото той прекосява океана едва 12-годишен в тъсене на футболната си мечта и успява да я постигне, играейки за Спортинг, Уулвърхемптън и Манчестър Сити.

През 2021-а получава повиквателна от родината си Бразилия, но отказва да се ваксинира, за да пътува до Южна Америка и също така отказва да прекара задължителна карантина, заради което отклонява поканата. Само няколко месеца по-късно от този отказ се възползват португалците, които му предоставят паспорт и го правят свой национал.

Снимка: Getty images

Вратарят Диого Коща е родом от Швейцария, а Данило - от Гвинея-Бисау. 

При швейцарците, сред "чужденците" на Евро 2024 виждаме и един от представителите на Първа лига - Квадуо Дуа, който се превърна в първия представител на родния елит, вкарвал на Европейско. Нападателят на Лудогорец Дуа е роден в Лондон, в семейството на ганайци, които три години по-късно емигрират в Швейцария. Играчът прекарва целия си съзнателен живот в алпийската страна, за която дебютира в навечерието на Евро 2024.

Говорейки за любопитни случаи, няма как да пропуснем испанците, които имат трима в графата "чужденци".

Макар Европа да се прехласва по крилата Нико Уилямс и Ламин Ямал, те са родени в Испания въпреки африканския си произход. Извън страната е роден нападателят на Реал - Хоселу, който се е появил на бял свят в Щутгарт. Но любопитните случаи са свързани с двойката централни защитници, които са родени на територията на Франция - Робин Ле Норманд и Аймерик Лапорт.

Лапорт е баск, роден из баските земи отвъд испанската граница, където ръгбито е на далеч по-голяма почит от футбола. Самият той първо започва с този спорт, преди да се ориентира към футбола и да заиграе в школата на Байон - на стадион "Дидие Дешан". Да, Дешан и Лапорт са родени на няколко километра един от друг, но именно при този селекционер Лапорт не получава нито една повиквателна за френския национален тим, макар вече да се бе утвърдил като топ защитник на световно ниво.

Дори фактът, че се превърна в основна част от Манчестър Сити не помогна помогна на Лапорт да бъде извикан от "комшията" си Дешан и за играе за "петлите". Така той в крайна сметка се пречупи и използва баския си произход и седемте години в Атлетик (Билбао), за да се првърне в испански национал.

Неговият партньор в отбраната Робин Ле Норманд пък е бретонец. Роден в Брест, в сърцето на областта, населявана от наследници на келтите. Не е тайна, че много от тези места френското самосъзнание не е особено силно, а това спомага за решението на 27-годишния играч на Реал Сосиедад да смени националността си, когато получава подобна възможност преди няколко месеца.

"Да, французин съм, но цялата ми кариера дотук мина в Испания. Тук ме направиха професионалист, тук ми дадоха шанса, Сан Себастиан е моят град, така че нямам никакъв сантимент", споделя той.

Снимка: Getty images

Идва ред на Италия, която още от зората на големите първенства има своята история с "ориундите" - прозвището, което на Ботуша използват за южноамериканците с италиански корени. Пълен отбор с ориунди печели първата световна титла на Скуадрата преди 90 години, а играчи с подобен произход присъстват в цялата история на местния футбол.

В настоящия състав виждаме двама - бразилеца Жоржиньо и аржентинеца Матео Ретеги.

Домакинът Германия пък има само един играч в тази класация, при това доста любопитен. Става въпрос за бранителя Валдемар Антон, който има доста периферна роля в Бундестима и дори бе изненада, че попадна в състава, но си заслужи мястото след доста силен сезон за Щутгарт. Е, този Антон е роден в Узбекистан, в град Олмали - едно от местата с най-замърсен въздух на цялото земно кълбо заради огромните токсични отпадъци, които местният металургичен комбинат бълва.

Валдемар Антон е наследник на руски немци, които след края на Втората световна война се разселват с слабо населените републики като Узбекистан. Родителите му емигрират в Германия, когато Валдемар е на две години, и веднага получават гражданство заради немските си корени.

Снимка: Getty images

Говорейки за любопитни случаи, поглеждаме словашкия състав където намираме аржентинеца Вернон Де Марко. Роден в Кордоба, на 20-годишна възраст той вижда, че няма как да пробие в изключително конкурентния местен футбол и стяга багажа, запътвайки се към Европа.

Незнайно как, но Де Марко попада в словашкия град Михаловце и заиграва в местния Земплин. Нерде Кордоба, нерде Земплин.

Аржентинският бранител се превръща в истински герой в Михаловце, защото след пет сезон помага на тима да се завърне в елита, а това му спечелва трансфер в гранда Слован (Братислава). Със столичния тим той вече има четири титли и четири купи на Словакия, а през 2021-а получи паспорт и право да представлява новата си родина.

Снимка: Getty images

"Чужденецът" на Румъния е Янис Хаджи, който се ражда в Истанбул докато легендарният му баща Георге Хаджи играе за Галатасарай. Полша си има украинеца Тарас Романчук, който цял живот играе в местния шампион Ягелония и вече е полски национал.

А Англия си има бранителя Марк Гуехи, роден в Кот д'Ивоар, но израснал из лондонските футболни академии (сега играе в Кристал Палас). В словенския тим двама не са родени на територията на малката държава.

Четири са отборите, изпълнени с играчи, родени само на "своя" територия.

Това са Чехия, Дания, Австрия и Нидерландия.

Снимка: Getty images

ИЗБРАНО
ИЗБРАНО