Денят, в който всичко просто спря
26 януари никога вече не може да е обикновена дата за баскетбола
В последните дни на януари в НБА винаги се говори за Коби Брайънт.
Вече повече от 15 години, след като на 22 януари 2006 година той сътвори невиждана от години наказателна акция и разнищи гостуващия тим на Торонто Раптърс с 81 точки, а Лейкърс спечелиха със 122:104. Второто най-добро постижение в историята след недостижимите 100, вкарани от Уилт Чембърлейн на 2 март 1962 година.
Онази януарска вечер в “Стейпълс Сентър” бе олицетворението на всичко, което Коби Брайънт представляваше като баскетболист. Перфекционист, вманиачен и отдаден до болка на това да гони съвършенството. Единственият играч, който по някакъв начин успя да се доближи до Майкъл Джордан.
От две години насам обаче фантастичната вечер с 81 точки не е денят от първия месец на годината, който всички свързваме с Коби.
Той вече е 26 януари.
Онaзи ужасна неделя, в която всеки един човек, обичащ баскетбола, вероятно може да ви каже къде е бил и какво е правил, когато е научил новината. Новината, която първоначално никой не искаше да приеме, но за съжаление такава бе суровата реалност.
На 26 януари 2020 година Коби Брайънт, един от най-великите в историята на баскетбола, а дори и на спорта като цяло, загина при катастрофа с хеликоптер. Тогава животите си загубиха общо девет души, включително Джиана, 13-годишната дъщеря на легендата.
По ирония на съдбата петкратният шампион на НБА си отиде след инцидент с хеликоптер - предпочитан от него превоз през огромна част от кариерата му, за да избягва адския трафик в Лос Анджелис. Лети ежедневно, понякога и по повече от веднъж.
“Много от играчите ми просто паднаха на паркета и започнаха да плачат. Всичко спря. В продължение на 10 минути не се случваше нищо, стояхме безмълвни. Това категорично бе един от най-ужасяващите дни в живота ми. Не мисля, че някой някога ще забрави точно този ден”, разказва Стив Кър, треньорът на Голдън Стейт Уориърс.
Може би през 90-те години и в началото на новия век Майкъл Джордан бе идол за повечето баскетболисти в Лигата, но в наши дни категорично Коби Брайънт е на челно място в това подреждане, изпреварвайки Въздушния и ЛеБрон Джеймс..
“Коби бе моят пример за въображение. Израствайки като фен на Лейкърс, аз разбирах по-добре баскетболната игра благодарение на Коби”, разказва в интервю ДеМар ДеРоузън от Чикаго, който не крие, че Черната мамба е негов идол, а ако се загледата в движенията му по терена и това как играе, веднага ще разберете защо.
Дори самият ЛеБрон Джеймс, който вече няколко сезона защитава цветовете на Лейкърс, където Брайънт прекара цялата си кариера, признава, че е бил фен на легендата.
“Години наред му се възхищавах отдалеч, просто като любител на играта, а след това всичко се промени и станахме близки”, връща лентата назад ЛеБрон Джеймс.
Именно Джеймс донесе на Ел Ей първата титла след спечелените от Коби, а тя дойде в разгара на пандемията и по време на един от най-странните сезони в историята на американския професионален баскетбол.
“Той беше Джордан на нашето време от гледна точка на легендарни движения, стрелби, победни кошове. Дори името му звучи добре… Когато отброяваш “3, 2, 1” и вкараш, казваш “Коби!”, пък казва суперзвездата на Голдън Стейт Стеф Къри.
Коби спечели пет титли на НБА (2000, 2001, 2002, 2009 и 2010), всичките с Лейкърс, на които остана верен през цялата си кариера. Не успя да стигне идола си Джордан и неговите шест, но както вече споменахме - той бе най-близкото до легендата с №23.
Като стил на игра, като манталитет, като убийствен инстинкт в решаващите моменти…
Не е случайно, че именно Майкъл излезе на сцената с вдовицата на Коби, Ванеса, когато тя изнесе реч при приема на Брайънт в баскетболната Зала на славата през миналата пролет.
И до днес Брайънт продължава да държи една плеяда рекорди. Четвърти е по отбелязани точки за всички времена с 33 643, което е и най-доброто постижение за който и да било гард в историята на НБА. Лейкърс извадиха от употреба №8 и №24, между които той подели кариерата си в златисто-жълтия екип, като никой друг играч не може да се похвали с нещо подобно.
Печели пет от седемте си участия на финали, като на два пъи е избран за MVP, има oще една награда за “Най-полезен играч” на световния сезон, а извън Лигата може да се похвали с два златни олимпийски медала със САЩ.
Постиженията му са неизброими и ще се споменават за вечни времена.
А наред с всички тях винаги ще помним и 26 януари. Денят, в който всичко просто спря, защото Коби Брайънт вече не бе тук.