Джентълменът на футбола
11 години без сър Боби Робсън, за когото няма да чуете и една лоша дума
Всеки от нас е срещал такива хора в живота си. Има ги все още. От онези, които околните слушат, когато заговорят. Такъв бе и той - правеше го не на висок глас, защото баща му - миньор, работяга и мъдрец по природа, а не по образование, така го бе научил. И казваше мъдри неща синът на миньора.
На 31 юли се навършиха 11 години откакто сър Боби Робсън не е сред нас. Един от последните футболни джентълмени от изчезваща порода. Великан на играта, оставил огромни следи и впечатления след себе си. Та, за мъдростите му. Нека започнем от тях.
"Футболът днес е странен - иска се само незабавен успех. Като кафето - искаш го незабавно и горещо."
---
"Никой треньор днес не е на повече от 180 минути от уволнението. Това е смешно."
---
"Младите играчи са карани да пораснат твърде бързо в съвременния футбол. Като цяло играчите са отровени с мисли за пари, а не за лоялност."
---
"Тази неспособност да сме аналитични и търпими към футбола, треньорите и отборите, идва от бизнеса за милиарди, в който превърнаха играта".
---
Думите му ви звучат някак нормално и като трезва оценка на очевидното, нали? Казани са към края на житейския му път, но и повече от десетилетие след смъртта му, колко актуално звучат...
Сър Боби Робсън бе една от най-влиятелните фигури в английската и световната игра за поне три десетилетия. Той бе рицар и това в никакъв случай не е пресилено. Не от онези, които се обличат добре и изглеждат стилно край тъчлинията. Не, той си беше от старите рицари, които по-скоро ще се обърнат и ще си тръгнат мълчаливо, отколкото да нарушат принципите си в живота и футбола. А при него те бяха едно цяло - животът и футболът.
Като играч Боби Робсън игра само за три клуба - Фулъм, Уест Бромич и Ванкувър Ройълс зад Океана, където започва и кариерата си на треньор. Но бързо се връща у дома.
Синът на миньора от Дъръм обожава да пътува с татко си в съботните следобеди до "Сейнт Джеймсис Парк" и да гледа наживо героите на детството си - един силен Нюкасъл с Джаки Милбърн и Лен Шакълтън. Мечтата му е да носи черно-бялото райе. Е, сбъдва се един ден, но не и в северния град. След като подписва още на 17 години с Фулъм (също в бяло-черни екипи), носи 6 сезона черно-бялото райе на Уест Бромич. Съдбата си знае работата - играе във фланелки с цвета на детските му мечти, макар и не в отбора, на който винаги е симпатизирал.
Отличен футболист е, вкарва над 130 гола в английския футбол и записва 20 мача за националния отбор. Не успява да задържи достатъчно добро нивото си до 1966-а, за да е в тима, спечелил световната титла. Но Боби не е човек, който някога гледа назад със съжаление.
Голямата следа в играта остави като мениджър. Като футболен човек, като учител и посланик на любовта към играта и философията тя да се играе по правилния начин.
След първи сезон във Фулъм през 1968-а, който завършва бързо и тъжно, научава първия си урок в новата професия. Разказваше в последните си години как една сутрин е прочел в лондонските вестници заглавие "Робсън е уволнен", преди дори да научи за това от клуба.
Следва изключителният му период начело на Ипсуич, където печели репутацията си на отлично подготвен треньор. Скромният клуб от Съфолк се бори редовно за титлата на върха в класирането, записва втори и трети места в 13-те сезона на Робсън като мениджър. Футболисти като Пол Маринър, Брайън Хамилтън и Алън Хънтър са доведени от него на "Портман Роуд", но това далеч не е най-значимото му постижение.
За 13-те години Ипсуич купува само 14 футболисти, а останалите свежи попълнения идваха от клубната академия: Тери Бътчър, Джордж Бърли, Джон Уорк, Алън Бразил, Брайън Талбот, Кевин Бийти и Ерик Гейтс - всички те записват поне по един мач за националния тим на Англия.
Мениджърът се обърна и към европейския пазар, нещо рядко срещано в онези години в Англия. Франк Тийсен и Арнолд Мюрен идват от Холандия, за да направят отлично впечатление.
Тимът не завършва под шесто място в 9 поредни сезона, печели Купата на ФА през 1978-а, а през 1981-ва вдига и Купата на УЕФА. Невероятни постижения за малкия.
Светът се запозна с Боби Робсън, когато, както написа вестник "Таймс", английската Футболна асоциация направи невероятната грешка да го назначи за селекционер на националния тим вместо Брайън Клъф.
И като "непопулярният избор", Боби бе на мушката от първия ден. Резултатите не помагаха това да се промени. Първо Англия не се класира за Евро 84, след като загуби от Дания в решителната квалификация. Тогава първенствата на континента бяха от 8 тима и да стигнеш до финалите никак не бе лесно. Куриозно, поражението от Дания се оказа единствено за Робсън като треньор на Англия в квалификационен мач.
В деня след отпадането, треньорът влиза в офиса на Бърт Миличъп, председател на ФА. "Тръгвам си", са единствените му думи, а в джоба му е оставката. Вестниците ликуват - идва Клъф! Но ден по-късно Футболната асоциация взима съдбоносно решение и остави Робсън на поста.
Две години по-късно тимът му, критикуван у дома жестоко от медиите, отиде на Мондиал 86 в Мексико. Началото бе неубедително, но победа над Полша в последния мач гарантираше класирането на осминафиналите. В деня на мача Боби отново усети "подкрепата" от медиите в родината: "Победи или не се връщай", написа "Дейли Телеграф". Отговорът - 3:0 с три гола на Гари Линекер. След това пак толкова срещу Парагвай на осминафинал, за да дойде сблъсъка с Аржентина на Марадона. И там...
Светът нарича гола с ръка на Диего - Божията ръка. Попадението изхвърля Англия на Робсън от турнира, а той казва:
"Не беше никаква Божия ръка. Това бе ръката на един измамник. Господ няма нищо общо с това. От днес Марадона падна в моите очи и това е завинаги." Силните думи на Боби след мача са препечатани в целия свят.
Те са не по-малко легендарни от тези на Марадона, който ни обяснява как голът бил Божие наказание за англичаните заради войната за Фолклендските острови и т.н. На вас кое от двете обяснение ви се вижда по-близо до истината?
След световното, където Англия играе добре и отпада скандално, пресата за първи път оставя треньора на мира. Той прегрупира силите в състава, вкарва нови имена и преминава през квалификациите за Евро 88 като най-силния тим в Европа, губейки само точка.
Букмейкърите направиха англичаните равен фаворит с домакина Германия за титлата, а очакванията в родината на футбола бяха огромни.
Но отново съдбата си направи експеримент с Робсън, като му отне... Робсън. На Мондиал 86 капитанът Брайън Робсън се контузва още в първия мач. На Евро 88 го прави във втория срещу Холандия. Англия губи и трите двубоя в групата - срещу Ейре с 0:1 сензационно, срещу Холандия и СССР - по 1:3, напълно резонно. Двата отбора се срещат после на финала на турнира и са най-силните на първенството.
Робсън, както винаги, е достоен в поражението. "Аз сбърках и в трите мача - казва селекционерът, а репортерите чакат като акули да го изядат. - Не биваше да играем толкова офанзивно, Ван Бастен и Гулит ни разбиха на контраатаки. СССР е невероятен отбор, а ирландците имаха късмет, но го заслужиха."
Срещу Ейре англичаните удариха три греди. Срещу Холандия при 1:1 попадение на Питър Биърдсли бе грешно отменено заради засада. Срещу СССР пропуските на Гари Линекер са направо удивителни за класата му, но Робсън не дава и дума да се каже срещу никой от играчите. Той е виновен, подава оставка и отива във ваканция.
Където получава телефонно обаждане от ФА - няма да бъде приета. Остава. Целта е да спечели световната купа през 1990-а.
Мондиал 1990 е вероятно най-яркият спомен за всеки, който обича английския футбол в онзи му вид на романтичен, безкомпромисен, грубоват и едновременно чудесен пример как се играе с гордо вдигната глава и достойнство.
Англия не стана световен шампион, но никога не е била по-близо от 1966-а, та чак до 2018-а, когато игра полуфинал срещу Хърватия. Робсън успя да накара Пол Гаскойн да играе като Марадона. Преодоля (за трети път) контузията на капитана Брайън Робсън по време на голям турнир.
Превърна Биърдсли и Линекер в работеща двойка в атака, намери идеалната формула в защита - бързия Дез Уокър и солидния Марк Райт до капитана Бътчър.
Извади жокер от ръкава си - Дейвид Плат, влязъл по принуда, но вкарал решителни попадения срещу Белгия и Камерун по пътя към полуфинала.
Там Англия плака, губейки от Германия с дузпи в дуел на равни, а и според специалистите - на двата най-достойни за титлата отбори, заедно с домакина Италия.
Онази усмивка на разочарование, но и гордост, с която Боби отиваше към Крис Уодъл и Стюърт Пиърс, лежащи на терена след изпуснатите дузпи... Прегръдката за Газа, който ридаеше неутешимо на тъчлинията, стегнатата походка, с която отиде с вдигната глава да поздрави Франц Бекенбауер, немския селекционер. В онази нощ Робсън показа какво е футболът, как трябва да се играе от отбора ти, как трябва да се приемат загубите и да се уважава съперника.
След световното за този футболен джентълмен дойде предизвикателството Европа. ПСВ Айндховен го назначи да замести друг гигант - Гуус Хидинк, спечелил за клуба Купата на шампионите през 1988-а. Робсън имаше две основни предизвикателства. Да накара Ромарио да промени начина си на живот и да се концентрира върху футбола, и да върне европейската слава на ПСВ.
"Провалих се и в двете", каза след края на треньорската си кариера, връщайки се към онзи период англичанинът. Ромарио не се променя, но години по-късно признава, че единственият му треньор, който напълно го е разбирал, е бил Робсън.
ПСВ печели титлата в Холандия и в двата му сезона там, но не успява в Европа, отстранен от Монпелие и Андерлехт. Боби си тръгна - както го прави от всяко място, на което сам оценява, че не се е справил.
Спортинг му даде следващото предизвикателство. По това време в клуба са и трима българи - Красимир Балъков, Бончо Генчев (тръгна си същото лято) и Ивайло Йорданов. Първият сезон завърши с трето място, но ситуацията не е добра.
"Клубът е в отвратително състояние", каза на срещата на акционерите в края на годината Робсън. И открито се обръща към президента Соуса Синтра, обвинявайки го, че взима и продава играчи, без дори да го пита.
Съдбата на англичанина е решена, но босът изчаква момента. През ноември уволнява Робсън, като поводът е отпадане от Казино Залцбург в евротурнирите. Нищо, че Спортинг е първи в класирането. Периодът в Лисабон го среща с Жозе Моуриньо, който става преводач на Боби. Двамата говорят за футбол с часове, а британецът е категоричен още през 1992-ра, че "Жозе е човек с невероятен футболен мозък".
От раздялата със Спортинг се възползва Порто. Робсън е новият треньор, а помощник - Моуриньо. Двамата започват пътя си заедно вече като тандем, а човекът, който днес е наричан Специалния, е едва на 40.
В Порто е назначен и един тийнейджър, който да помага на щаба с доклади за съперниците, изготвяни на базата на видеоанализи или наблюдение наживо. Казва се Андре-Вилаш Бояш и е на ... 16 години! Момчето живее в комплекса, където се настаняват Робсън и Моуриньо. Пуска в пощенските им кутии писма, в които разкрива разбиранията си за футбола, споделя какво е видял в поредния мач, анализира играчи.
Боби Робсън е изумен, Моуриньо също се съгласява, че юношата вижда нещата като опитен треньор. И го амбицират да изкара категория С за наставник в УЕФА, като това става със специална молба от Порто, защото Вилаш Бояш няма необходимите за лиценза 21 години.
Порто получава прякор "Боби 5:0", след като печели десетина мача с такъв резултат през първия сезон на новия треньор. Две титли са наследството, което Росбън оставя на клуба, преди през 1996-а да се качи в колата на Жозе и да пропътуват разстоянието от Порто до Мадрид за важни преговори.
Барселона е в най-важното лято на новата си история след раздялата с човека-клуб Йохан Кройф. И следващото назначение е ключово. Историческо.
Изборът пада върху Робсън. Той има само две условия - да вземе със себе си Моуриньо и първият трансфер да е на 18-годишния бразилец, който има само 12 месеца в Европа зад гърба си с ПСВ Айндховен. Името му е Роналдо.
Барса брои 19,5 милиона долара за деветката, но кажете днес, че това са пари на вятъра!
"Робсън дойде в Барселона в изключително деликатен момент. Кройф бе напуснал, а феновете и медиите се съмняваха какво следва. Но англичанинът бе ясен и категоричен в своите виждания, играехме нападателен футбол, като спечелихме и три трофея в края на сезона - Купата на краля, Суперкупата и Купата на купите в Европа. Сър Боби ни казваше, че значението на емблемата е най-важно. И че футболът е игра за хората, не можем да ги подвеждаме на терена. Там те трябва да виждат, че играем за тях."
Думите са на Луис Енрике, който днес води Испания, но спечели куп трофеи с Барса. Няма да чуете никой в този клуб да каже и една дума на недоволство от сър Боби. Човекът просто пленяваше всички с харизмата и честността си. И със заразната любов към играта.
Не остана след първия сезон, върна се в Англия и бе технически съветник на ФА. Искаше да работи за развиването на академиите за млади таланти, за селектирането на треньорски кадри и обучаването им.
Но бързо се наложи да изостави поста... защото човек трябва да следва мечтите си. А неговата бе с име Нюкасъл.
През 1999-а, около половин век след пътуванията с баща му до "Сейнт Джеймсис Парк", за да гледа момчетата в черно и бяло, Робърт Уилямс Робсън бе представен на същия стадион като мениджър на Нюкасъл. "Най-щастливият ден в живота ми", успя да каже, видимо развълнуван.
Последваха месеци на невероятни емоции за всеки, който обича този отбор. Боби Робсън на скамейката, Алън Шиърър на терена. Мечта - двама футболни великани, носещи в сърцето си емблемата на клуба, завърнали се в него след дълги години на лутане.
Робсън бе уволнен през 2004-а, а през 2005-а в автобиографията си написа:
"Какво е един футболен клуб? Не са сградите, директорите и наемните му служители, на които се плаща да работят за него. Не, това е шумът от трибуните, страстта и усещането за принадлежност. Гордостта на града. Клубът, това е едно малко момче, стиснало здраво ръката на татко си, изкачващо стълбищата към трибуните за първи път. Поглеждащо онзи свещен правоъгълник от трева долу... Момче, което се влюбва завинаги."
През периода 2005-2008 г. Робсън изпълняваше функции на съветник в ирландската федерация, но без постоянен ангажимен. Сам не искаше да поема такъв заради здравето си и притеснението, че няма да е пълноценен.
Още през 1991-ва първите сенки на тумора падат върху него. Болестта обаче е овладяна и се появява отново десетина години по-късно. Към края на 2007-а, когато трябва да се появи и да получи наградата си за Принос към английския футбол, връчена от BBC, състоянието му е влошено доста.
"Никой не печели нищо сам в този спорт - каза на церемонията сър Боби. - Тази награда е за всички, които съм имал удоволствието да срещна във футбола, за играчите, треньорите, президентите. И се радвам, когато видя днес треньор, когото аз съм наставлявал в съблекалнята на едно или друго място. Гордея се, независимо дали е научил нещо от мен или не."
А такива примери - много. Моуриньо е най-очевидният, но и Пеп Гуардиола не крие, че философията му се гради на футболните мислители Кройф и Робсън. Хуан Антонио Пици - спечелил Копа Америка с Чили тази година, сочи англичанина за най-влиятелен в процеса на обучението му за треньор.
Вилаш Бояш, естествено. Брайън Робсън, Стюърт Пиърс, Питър Рийд, Лоран Блан, Луис Енрике, Брендън Роджърс, Айтор Каранка... Всички те посочват Робсън като учител, поне за някакъв етап от развитието си.
Достойният човек, когото всички уважаваха безкрайно. През януари 2008-а той бе в студиото на Sky Sports и потресе цяла Англия с думите си:
"Състоянието ми не е добро. Скоро ще си отида от този свят, но - хей, всички рано или късно ще го направим. Нямам никакви угризения за нищо. Насладих се на всяка минута от живота, а футболът бе моят живот."
На 31 юли 2009-а Боби Робсън издъхна в дома си в Дъръм, на по-малко от километър от мястото, където се роди 76 години по-рано.
Наградите му са десетки, а ФИФА го направи почетен и непреходен носител на титата за феърплей. Сър е от 2002-ра. Почетен президент на Ипсуич. Абсолютна легенда, обичан и уважаван навсякъде. Има четири статуи, невероятно!
Можете да видите сър Боби пред "Уембли", както и пред стадионите на Ипсуич, Фулъм и Нюкасъл. За колко такива хора се сещате?
Най-голямата му награда е това, че където и да кажете името Боби Робсън днес, ако наоколо има поне един футболен запалянко, той ще се усмихне и ще вдигне халбата с бира в отговор: "Наздраве за един истински футболен джентълмен".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}