Доминация и рекорди. Това са двете думи, които са най-добрите синоними за кариерата на Уилт Чембърлейн.
И до днес той е единственият баскетболист, реализирал 100 точки в един мач от NBA. Нека обобщим така - в един момент до такава степен мачка съперниците си, че се налага да променят правилата заради него.
Чембърлейн е една от най-ярките фигури, стъпвали на баскетболното игрище. 216-сантиметровата канара притежава доста колорит и извън терена. Достатъчно е твърдението му, че е преспал с 20 000 жени.
На малцина е известно обаче, че именно на 28 март през далечната вече 1973 г., той взима най-трудното решение - да спре с баскетбола.
Това са 48 кошмарни за него часа, след като в последните два мача от редовния сезон в NBA, Чембърлейн вкарва общо 1 точка. Съперниците са Милуоки и Голдън Стейт, а Уилт играе по 46 минути... Решава, че това е краят.
А началото също не е лесно. Далеч преди да стане звезда в НБА, да чупи рекорд след рекорд и да отчайва опонентите под кошовете, Уилт трябва да се пребори за живота си.
В детските си години във Филаделфия изкарва тежка пневмония, която го оставя на косъм от смъртта и го принуждава да пропусне цяла година в училище. След като прескача това препятствие, Чембърлейн първоначално няма абсолютно никакъв интерес към баскетболната игра. Смята, че това е "спорт за женчовци".
Като тийнейджър е невероятен лекоатлет. Но сам признава, че тогава - в 40-те и 50-те години на ХХ век, "баскетболът е цар във Филаделфия" и в един момент се пречупва. На 10-годишна възраст е висок 183 сантиметра, а когато влиза в гимназията вече е цели 211.
Голиат сред простосмъртни
Преди появата на Уилт Чембърлейн останалите баскетболисти са били с размерите на "протосмъртни хора", гласи репортаж на журналист от ESPN. А после идва той - Уилт Чембърлейн. Голиат. Този прякор обаче не е любимият му. Най-много обича друг - Голямата мечка.
При подобна физика доминацията му в гимназията е напълно очаквана, а след това прави същото и в колежанското първенство, но не успява да спечели титлата с Канзас. След два сезона решава, че е време да изкарва пари и да премине на следващото ниво. През 50-те години правилата са доста по-стриктни и колежаните не могат да отидат в NBА преди да са завършили. Така е дадено началото на една шеметна кариера.
Легендата започва
След като трябва да изчака година, за да се пробва при най-добрите, Чембърлейн се съгласява да заиграе за легендарния отбор на Харлем Глоубтротърс. Шоумените му дават $50 000 за една година (в наши дни това би било равно на над $400 000), а след успешно турне в Съветския съюз, идва време и за NBA.
Чембърлейн става най-скъпоплатеният играч в цялото първенство с годишна заплата в размер на $30 000. Дебютира за Филаделфия Уориърс, които само седем години по-рано са били купени за общо... $25 000. Започва да чупи рекорди с невиждана досега лекота. В Асоциацията никога не са виждали нещо подобно.
100 точки
През първите си два сезона има средни показатели от близо 40 точки и 30 борби на мач, а третата година... Третата година е знакова! Тогава Голямата мечка прави най-великото си представяне - реализира 100 точки в един мач! Няма как да не сте виждали снимката, на която Чембърлейн с огромна усмивка държи лист, на който е написано колко точки е вкарал. 100.
Жертвата му в този легендарен мач е Ню Йорк. През сезон 1961/1962 той записва по 50.4 точки (недокоснат и до днес рекорд) и 25.7 борби средно на мач.
При стоте точки срещу Никс реализира 36 опита от игра и 28 наказателни удара. В онзи сезон вкарва над 4000 точки - недостижим рекорд. До него се доближава единствено Майкъл Джордан, преминал границата от 3000. Преди 14 години пък Коби Брайънт остана на 19 точки от постижението на Уилт с 81 в един мач.
Чембърлейн срещу Ръсел
Въпреки блестящата му индивидуална игра, трофеите остават чужди за него в първите му осем години като професионалист. Тогава се заражда и знаковото съперничество с друг легендарен висок играч - Бил Ръсел от Бостън.
Преимуществото е на страната на Селтикс и Ръсел, както в редовния сезон, така и в плейофите. Бостън е истинско страшилище в онези времена и "келтите" печелят седем от осемте си плейофни серии срещу отборите на Чембърлейн.
Извън терена двамата са приятели, загърбвайки случващото се под кошовете. Имат и своите лоши моменти, но когато Чембърлейн умира, Ръсел е вторият човек, на когото Уилт е заръчал да бъде съобщено.
Загубеняк с две титли
Неумението да печели срещу Ръсел и Селтикс му носи етикети като "загубеняк" и "егоист". Уилт обаче е е жертва на собствените си дадености, както отчита Франк Дефорд от ESPN:
"Когато печели казват - той е толкова грамаден, вижте го само. А когато губи всички започват - вижте колко е голям, как може да загуби?"
Самият Уилт, стигнал до две титли, една с Филаделфия и една Лейкърс (съответно през 1967 и 1973 година), често отчита, че никой не обича да подкрепя Голиат.
Критикуван е и за неумението си да стреля от наказателната линия. Една от промените на правилата, продиктувана от доминацията му е свързана именно с наказателните удари. Уилт е толкова атлетичен, че може да забие от линията, откъдето другите стрелят. Дистанцията е близо 5 метра!
Изиграва общо 1045 мача, в които средно постига по 30.1 точки и 22.9 борби. Второто е рекорд на НБА все още.
Животът го обича. Чувството е взаимно.
Харизмата му го превръща в първата баскетболна суперзвезда. Той е първият високоплатен играч в спорта - със заплата от поне $100 000 годишно, а когато преминава в Лейкърс заработва нечуваните за онези времена $1.5 милиона.
Животът го обича. Никога не се оплаква от женско внимание, винаги е център на купоните, а в един момент заявява, че е имал интимни отношения с 20 000 жени. Записва всяка една бройка в тефтерче. В конкретен период от 10 дни има 23 записа - по 2.3 жени на ден. Никога не се жени.
Кара коли като Ферари и Бентли. През 1996 плаща почти милион, за да се сдобие с автомобил, който е прототип на състезаващите с в 24-те часа на Льо Ман.
Обича и кучетата, като редовно отглежда по няколко от грамадната порода Немски дог. Снима се в "Конан Разрушителят" редом до Арнолд Шварценегер и записва няколко музикални парчета.
Отива си от този свят на 63-годишна възраст.
Но така или иначе Уилт Чембърлейн е прекалено голям за този живот.
И дори може би по-голям от него.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}