17-11-2017 20-11-2018

Християн Стоянов: Моментът е от най-трудните за мен, но може да очакваме медал в Токио

Параатлетът за цената на "златото" и подготовката за най-големия спортен форум през 2021 г. пред Dir.bg

14:33 | 24 юни 2021 | Автор : Радостина Димитрова 2 3721 Снимка: Християн Стоянов, личен архив

Европейски рекорд на 1500 м, седмо място на Параолимпиадата в Рио през 2016 г., трето място на Световното за параатлети през 2017 г. в Лондон, шампион на Европейското за параатлети през 2018 г. в Берлин, шампион на Световното за параатлети през 2019 г. в Дубай, спортист с увреждания на годината през 2019 г. и още куп медали и награди от престижни спортни форуми - това е Християн Стоянов от Габрово - една от надеждите на България за Олимпиадата в Токио, която започва след месец.

Избрано

Стоянов е лекоатлет с увреждане на едната ръка, състезава се на средни бягания - 800 м, 1500 м и кроскънтри. Обира медалите не само на първенства за хора с увреждания, но и печели напълно равностойно в нормални спортни форуми.

Пред него най-голямата цел сега е Параолимпиадата. Каква е цената на "златото" в спорта и как се подготвя за Токио - разказа самият той пред Dir.bg.

Имаш множество медали, европейски рекорд, участия в Параолимпиади - как се стига от Габрово до големите спортни форуми?

Пътят до големите форуми е дълъг и много вълнуващ. Тренирам от 10 години вече, с всяка година става все по-трудно, защото целите стават все по-амбициозни. Най-важното на бягането, леката атлетика, е търпението и постоянството - те са нужни, за да стигнеш до големите резултати.

Сега предстои една малко по-специална и по-чакана Параолимпиада. Как се подготвяш за нея? Каква ще е конкуренцията?

Да, следващото състезание за тази година е Параолимпиадата в Токио, то е най-важно за мен в последните години, всичко е насочено към него - тренировките, животът и психиката ми. Подготовката е както досега, но с много повече внимание и старание, режимът е същият, но се спазва по-строго.

От понеделник до събота правя по две тренировки - една сутрин и една следобед. В неделя правя само сутрин или понякога почивам изцяло. Ставам рано и до 9 трябва да съм излязъл за първата тренировка. В 13 е обядът. Имам един час за сън и почивка между 14 и 15 часа. След това имам втора тренировка от 16 до 17 часа.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Hrisz Stoyanov (@hriszstoyanov)

Но това, разбира се, е само в перфектния вариант. Ежедневно се случва между тренировките да трябва да свърша нещо друго, вместо да почивам. Тогава става малко трудно.

Така в седмицата имам към 12-14 тренировки, като всяка от тях е с бягане между 8 и 14 км. Освен бягането с различни скорости, правя и други упражнения - подскоци, много силови упражнения, но в основата е бягането.

Иначе не бих казал, че спазвам хранителен режим, но определено се храня здравословно.

Предполагам, че си преминал през множество спортни клубове за лека атлетика, сменял си треньори, а от няколко години си и параолимпиец. Какви са условията в България за параолимпийците и въобще за спортистите с увреждания? Има ли подходящи спортни бази у нас?

В България много неща са на изчезване - атлети, треньори, бази. Въпреки доста негативната картинка, има и добри примери - млади треньори, много амбициозни състезатели, а в последните години се появиха и приятни за лагери бази.

Снимка: Християн Стоянов, личен архив

А какво може да се промени, за да е по-пълноценна подготовката на параатлетите ни?

За да бъде една подготовка пълноценна е необходим голям екип с огромен финансов ресурс. Когато си атлет, който се състезава на световно ниво и иска да бъде най-добрият, не трябва да ти липсва абсолютно нищо, не трябва да мислиш за ежедневни проблеми. Трябва да бъдеш обгрижван, хранен и възстановяван, това е пътят към върховните резултати.

За съжаление всичко това тук е почти невъзможно.

В България сякаш се обръща по-малко внимание на състезания за хора с увреждания. Това по някакъв начин разклаща ли мотивацията? Прокрадва ли се чувство за дискриминация, за която обикновено се говори при хората с увреждания?

В България всичко различно от футбол и клюки покрай спорта не се отразява пълноценно. Със сигурност не се чувстваме дискриминирани, но трябва да се обръща повече внимание на всички спортове, независимо дали са за хора с увреждания, или не.

Относно мотивацията - много зависи какъв тип състезател си. Някои бягат за слава, други бягат за резултати, а трети - заради личната цел. Въпрос на гледна точка е.

Снимка: Християн Стоянов, личен архив

Какво те мотивира да продължиш напред? Големите спортни форуми срещали ли са те с известни доказали се спортисти? Има ли спортист, който те вдъхновява?

Мотивацията за атлета е алчността за високи резултати и победи. Веднъж спечелил, искаш да спечелиш и втори път, а с всяко по-важно състезание искаш да спечелиш и на още по-голям форум.

Всяка секунда, която сваляш от личния си резултат, те мотивира да свалиш още две. Така ограниченията на атлета изчезват, но всичко това се случва, ако го искаш достатъчно, а за да го искаш достатъчно, трябва да знаеш как вътрешно в себе си да намираш сили за всяка една битка.

Снимка: Християн Стоянов, личен архив

Затова няма подобно нещо като атлет, който ме мотивира. Мотивирам се, когато виждам развитие в себе си.

А как се подобрява европейски рекорд на 1500 м?

Рекорди има много, всеки един ще бъде подобрен рано или късно. Не е важен рекордът, важно е след него да има следващ.

Снимка: Християн Стоянов, личен архив

Кой е най-трудният момент в спортната ти кариера?

Трудните моменти изникват постоянно, трябва да ги приемаш по-леко и да продължаваш напред. За себе си мога да кажа, че в момента преминавам през един от най-трудните моменти в кариерата ми и въобще в живота ми досега.

И все пак, животът е уникален, трябва и да страдаме, за да оценим успехите след това. Но този спорт, може би като всеки един спорт, дава невероятно много емоции, незабравими моменти,среща те с много много добри приятели и стойностни хора.

Можем ли да очакваме медал от Токио 2021?

В Токио ще бъде моментът на истината. Разбира се, че можем да очакваме медал, но на такова състезание с такава конкуренция - най-правилно е да кажем, че можем да очакваме абсолютно всичко.