История на Европейските първенства: Чудото Гърция
Това е вероятно най-голямата сензация в международния футбол
Историята на европейските първенства, а и историята на футбола като цяло, помни доста приказки и чудеса на терена. Една от тях и до ден днешен според мнозина е най-впечатляващата. Бе сътворена от Гърция на Евро 2004.
Вероятно всеки, гледал онова първенство, още помни какво се случи тогава. Как да го забравиш? Против всички прогнози и очаквания, скромната до този момент като успехи футболна нация, стъпи на европейския връх. Това бе приказка, която на клубно ниво може да бъде сравнена само с титлата във Висшата лига на скромния Лестър от 2016-а. А на национално ниво едва ли има еквивалент.
Все пак говорим за нация, която до онзи момент имаше само едно участие на Европейско първенство (1980), както и едно на Световно (1994). И двете бяха завършили катастрофално с общ баланс от пет загуби и едно реми, а ние добре помним едно от тези поражения - онова 0:4 в Щатите, оказало се пък първа победа за България на Мондиал. Говорим също така за страна от средно европейско ниво, която никога не е била сред фаворитите за класиране на голям форум, не е имала бляскави суперзвезди, а не е и приковавала внимание и възхищение с футбола си.
До онази 2004-а Гърция не може да се сравнява дори с повечето близки на нея страни във футбола. Няма как, при успехите от средата на миналия век на винаги силните състави на Югославия, на България през 1994-а, Хърватия през 1998-а, Румъния през 90-те. Или пък със световния бронз на Турция през 2002-ра.
Гърция обаче обори всички очаквания с триумфа си на Евро 2004 при първоначален коефициент от 250/1 за такава титла. Тогава такива ставки има и за триумф на България и Швейцария, като по-малки са само тези на Латвия от всички финалисти на турнира.
Ако се вгледаме по-детайлно, то гръцката ода не започна на онзи 12 юни 2004-а, когато в мача на откриването на първенството бе шокиран домакинът Португалия (1:2).
Приказката стартира почти три години по-рано, когато на 31 август 2001 г. след дълго мислене, местната федерация решава да назначи Ото Рехагел за национален селекционер. 66-годишният по това време немец преборва конкуренцията на Марко Тардели, Вандерлей Люксембурго, Тери Венебълс и Невио Скала. Все сериозни имена в професията.
Самият Рехагел също е такъв, той бе превърнал Вердер (Бремен) в сериозен клуб и фактор в Германия и Европа, извел го до две титли, две Купи, две Суперкупи и трофей от КНК. Ото бе успял и с Кайзерслаутерн - спечели титлата от позицията на новак в Бундеслигата. Човек, който е печелил Купа на Германия с Дюселдорф, преминал и през отборите на Борусия (Дортмунд) и Байерн (Мюнхен).
Освен това Рехагел е известен като прагматик, който работи чудесно с наличния ресурс, независимо колко качествен е той. А това за Гърция е първо условие, защото в онзи период звезди в тима няма. Истината е, че няма дори и малко познати за европейския футбол играчи. Това е материалът, с който се заема хер Ото. По-късно станал известен като Крал Ото в съседната ни страна.
Немският специалист пристига в средата на квалификациите за Мондиал 2002, където в компанията на Англия и Германия, гърците вече са изгубили шансове за класиране. В предните години пък те изпускат големите форуми с болезнени домакински грешки накрая. Мечтата да играят на Мондиал 1998 за тях се изпарява след домакинско реми срещу Дания в последния кръг, а за Евро 2000 - след домакинска загуба от Латвия.
И Рехагел не започва по най-впечатляващия начин, защото дебютира с 1:5 от Финландия. Гърция получава толкова голове в един мач, колкото почти за целите квалификации в следващите години под ръководството на този селекционер. Здравата защита става основа на неговата философия с гръцкия състав. Вторият му двубой е онзи паметен мач срещу Англия на "Олд Трафорд", когато Дейвид Бекъм изравни за 2:2 в 95-ата минута след пряк свободен удар, класирал англичаните директно на Мондиал 2002. Гърците направиха голям мач тогава.
След шест контроли преди старта на квалификациите за Евро 2004, Рехагел успява да поработи с играчите си и да им предаде своите виждания. А те са прагматични и рационални - отборът да прави това, което може. Използва силните си страни без излишни рискове и надскачане на собствените възможности. Не се опитва да играе футбол, който не може да играе. Звучи просто, но се постига с огромна дисциплина, наложена от Рехагел в състава.
Всичко по пътя към Португалия обаче се обърква, защото Гърция започва в квалификационната си група с две поражения с по 0:2 от директните конкуренти Испания и Украйна. В този момент всички отписват елините, а в Атина вече дори искат и уволнението на Рехагел. Може би най-гениалната постъпка на местната федерация е, че тогава удържа публичния натиск и оставя треньора.
Защото в следващите шест мача Гърция постига шест победи, като не допуска нито един гол. В това число влиза и минимален успех насред Испания, а гърците завършват квалификациите с 8 вкарани гола в 8 мача. Рационални и непоколебими в отбрана.
Без блясък, но пък с невероятна ефективност, те печелят групата, за да отидат на финалите на европейското първенство в Португалия.
Там, както вече стана ясно от споменатите предварителни очаквания, никой не им дава особени шансове в група с домакина Португалия, добре познатата от квалификациите Испания, както и Русия. Гърция си е направо аутсайдер в това каре.
Какъв е съставът? В него 15 от играчите са от Панатинайкос, Олимпиакос и АЕК - трите местни стълба. Останалите осем играят в чужбина, но не са грандиозни имена на европейската сцена. Като цяло и средната възраст на тима е сред най-високите на първенството, което също е виждано като проблем предварително. А се оказва, че това е опит и огромен плюс.
Може би най-разпознаваемите играчи са централният бранител на Рома Траянос Делас и офанзивният халф Йоргос Карагунис, който обаче записва едва 9 мача като резерва в Интер за целия сезон преди Евро 2004. Нападателят Ангелос Харистеас става шампион на Германия с Вердер, но също в ролята на резерва. Той вкарва само 4 попадения в Бундеслигата през онзи сезон. За сравнение - с една година по-младият от него тогава Димитър Бербатов нанизва 16 в същия сезон за Леверкузен.
Но Ото Рехагел има план, който проработва още в първия мач. Гърция шокира цяла Европа и най-вече домакина Португалия с 2:1 насред Лисабон по време на откриването на Евро 2004. Елините отправят три удара, единият от които е от дузпа, но пък вкарват два гола. След само седем минути игра Карагунис получава подарък от Пауло Ферейра, напредва с топката и с шут извън наказателното поле открива. Ангелос Басинас удвоява от дузпа, докато почетният гол на португалците пада в последната 93-а минута, дело на изгряващата звезда Кристиано Роналдо.
Храбрите гърци на Рехагел тотално обезличават нападение с Фиго, Роналдо, Руй Коща, Шимао, Деко, Паулета и Нуно Гомеш.
И въпреки това, никой не ги слага в сметките все още. ОК - изненадата си е изненада, но това е един мач. Такива са реакциите.
Във втория двубой, четири дни по-късно, Гърция обаче прави втора такава, завършвайки 1:1 с другия фаворит в групата - Испания. Двубоят е като изкаран под индиго с първия - всичко се развива в половината на гърците, които са принудени отново да се отбраняват като спартанците край Термопили. Поправка - те не са принудени, а сами търсят именно такъв сценарий. Желязна отбрана, използване на всеки момент за далечен удар или контраатака, страхотна ефективност и заплаха за съперника при всяко статично положение с високите играчи и много добри изпълнители на центриранията.
Статистиката сочи 20 удара на Испания и огромно владение на топката за фаворита. Но те водят само до един гол на Фернандо Мориентес, докато с една от малкото си атаки и първия точен шут, Ангелос Харистеас изравнява в 66-ата минута. На подобни първенства трябва и късмет, разбира се. Но още след втория кръг гърците си осигуряват място на елиминациите, което е сметнато за голяма сензация. Те имат 4 точки, Русия е без актив, Испания има също 4, Португалия е с 3. Но двете иберийски страни се изправят в директен мач помежду си и така не могат да минат заедно пред гърците.
Отборът на Рехагел губи протоколния си мач срещу Русия с 1:2, като след победата на Португалия над Испания, елините остават на второто място в групата. По ирония на съдбата, мачът на Гърция с Русия е единственият на първенството, в който бъдещите шампиони влизат като фаворит. И е единственият, който губят.
Първият съперник на гърците в елиминациите е Франция - страховит състав, който е и жаден за реванш след провала на Мондиал 2002. Воден от Зидан, тимът на "петлите" иска да защити титлата си от Евро 2000. Картината не е много по-различна от мачовете на Гърция срещу Португалия и Испания. Французите нападат постоянно, докато южните ни съседи дебнат шансовете си чрез корнери, английски тъчове и изритани топки.
В минутите на най-силен френски натиск в мача - първата половина на второто полувреме, капитанът Загоракис открадва топката, напредва по десния фланг и центрира, където Харистеас е оставен непокрит, за да използва най-силното си оръжие - играта с глава. Гол, 1:0 за Гърция и място на полуфинал. Това вече не е просто изненада. Да биеш актуалния европейски шампион си е сензация!
Идва ред и на мач с големия фаворит на турнира към момента на полуфиналите. Всички смятат, че Чехия е отборът, който ще стигне на финал и ще се противопостави на домакина Португалия. С невероятно си поколение, чешкият тим тогава е сред най-силните на континента и със сигурност не отстъпва по-качество на големите футболни нации.
Но когато за няколко дни си шокирал Португалия, Испания, че и Франция, защо да не го направиш и срещу Чехия?
Следващата сензация на гърците идва по драматичен начин, но пак с техните си оръжия. Резултатът след 90 минути е 0:0, а по това време е въведен експериментът "сребърен гол". Ако единият отбор вкара в продълженията и води до края на първото продължение, то той печели сблъсъка. Няма втори 15 минути. Това правило отпада след въпросното европейско.
И познайте кога вкарват гърците - 105+1 минута, според официалната статистика. В добавеното време на първото продължение, което прави този "сребърен гол" със стойността на "златен", защото след него не се играе. Реферът просто свири края на мача с изтичането на времето на първото продължение. Убийствен удар! Траянос Делас е авторът на гола, който е втори пореден с глава в елиминациите, пращайки Гърция на финал.
По това време вече светът говори за този отбор като за удивителна сензация, но пак - той е пълен аутсайдер преди мача за титлата в Лисабон срещу Португалия. Светкавицата не може да удари два пъти на едно и също място, нали!? Медиите на континента правят очерци за играчите на Гърция, дотогава абсолютно непознати. Вратарят Никополидис например е една от най-интересните фигури за света, не толкова с невероятна игра под рамката, колкото с приликата си с хитовия холивудски актьор Джордж Клуни. Изобщо - гърците са темата на европейското. Но никой не очаква да спечелят финала.
Последният мач на Евро 2004 е повторение на първия - домакинът Португалия срещу сензацията Гърция. И трофеят си отлита за Атина напук на логика, очаквания, прогнози, на очевидното "не може да се случи два пъти"... Тимът на Рехагел бие с 1:0, като отново вкарва гол с глава. И отново неатрактивният, но ефективен стил извежда Гърция до трофея.
Шампионският гол на Ангелос Харистеас е вкаран след единствения точен удар за южните ни съседи в мача, дошъл след единствения им корнер. Попадението идва и след груба грешка на португалския страж Рикардо - герой за страната си в предишните мачове.
Класика в стил "Рехагел", който след първенството казва: "Не дойдохме тук, за да играем атрактивно. Може би стилът ни не е блестящ, но аз се нагодих спрямо качествата на играчите си и ето, че успяхме".
Обстановката след финала е ясна на всички. Еуфория за гърците и безсънни нощи в южната ни съседка. Португалия плака дълго от травмата, като поколението на Фиго, Руи Коща и останалите, напусна сцената без национална титла. 12 години по-късно съдбата върна на португалците взетото тогава, като поне Кристиано Роналдо вдигна трофея след драма в Париж. Може дори да направим паралел - Португалия стана шампион на последното Евро 2016 с футбол на финала срещу фаворита Франция, който много напомняше на този на гърците срещу самите португалци в мача за титлата от 2004-а.
По ирония на съдбата, автор на тяхната приказка бе Фернандо Сантош, който хвана окото на местната федерация докато водеше Гърция на Евро 2012 и Мондиал 2014, и в двата случая прескочи груповата фаза. Той изповядваше до голяма степен философията на предшественика си Ото Рехагел. Приложи я и в Португалия, макар да имаше Кристиано Роналдо и доста технични и можещи играчи.
Но голямата сензация бе титлата на гърците. Факторите - убийствена ефективност, със сигурност и късмет, но и много хъс, вяра и отборен дух. Така Гърция сътвори безспорно най-голямата сензация в международния футбол.
Португалия трябваше да чака своя миг още 12 години.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}