Историята на европейските първенства, а и историята на футбола като цяло, помни доста приказки и чудеса на терена. Една от тях и до ден днешен според мнозина е най-впечатляващата. Бе сътворена от Гърция на Евро 2004.

Вероятно всеки, гледал онова първенство, още помни какво се случи тогава. Как да го забравиш? Против всички прогнози и очаквания, скромната до този момент като успехи футболна нация, стъпи на европейския връх. Това бе приказка, която на клубно ниво може да бъде сравнена само с титлата във Висшата лига на скромния Лестър от 2016-а. А на национално ниво едва ли има еквивалент.

Все пак говорим за нация, която до онзи момент имаше само едно участие на Европейско първенство (1980), както и едно на Световно (1994). И двете бяха завършили катастрофално с общ баланс от пет загуби и едно реми, а ние добре помним едно от тези поражения - онова 0:4 в Щатите, оказало се пък първа победа за България на Мондиал. Говорим също така за страна от средно европейско ниво, която никога не е била сред фаворитите за класиране на голям форум, не е имала бляскави суперзвезди, а не е и приковавала внимание и възхищение с футбола си.

До онази 2004-а Гърция не може да се сравнява дори с повечето близки на нея страни във футбола. Няма как, при успехите от средата на миналия век на винаги силните състави на Югославия, на България през 1994-а, Хърватия през 1998-а, Румъния през 90-те. Или пък със световния бронз на Турция през 2002-ра.

Гърция обаче обори всички очаквания с триумфа си на Евро 2004 при първоначален коефициент от 250/1 за такава титла. Тогава такива ставки има и за триумф на България и Швейцария, като по-малки са само тези на Латвия от всички финалисти на турнира.

Снимка: Getty images

Ако се вгледаме по-детайлно, то гръцката ода не започна на онзи 12 юни 2004-а, когато в мача на откриването на първенството бе шокиран домакинът Португалия (1:2).

Приказката стартира почти три години по-рано, когато на 31 август 2001 г. след дълго мислене, местната федерация решава да назначи Ото Рехагел за национален селекционер. 66-годишният по това време немец преборва конкуренцията на Марко Тардели, Вандерлей Люксембурго, Тери Венебълс и Невио Скала. Все сериозни имена в професията.

Самият Рехагел също е такъв, той бе превърнал Вердер (Бремен) в сериозен клуб и фактор в Германия и Европа, извел го до две титли, две Купи, две Суперкупи и трофей от КНК. Ото бе успял и с Кайзерслаутерн - спечели титлата от позицията на новак в Бундеслигата. Човек, който е печелил Купа на Германия с Дюселдорф, преминал и през отборите на Борусия (Дортмунд) и Байерн (Мюнхен).

Освен това Рехагел е известен като прагматик, който работи чудесно с наличния ресурс, независимо колко качествен е той. А това за Гърция е първо условие, защото в онзи период звезди в тима няма. Истината е, че няма дори и малко познати за европейския футбол играчи. Това е материалът, с който се заема хер Ото. По-късно станал известен като Крал Ото в съседната ни страна.

Немският специалист пристига в средата на квалификациите за Мондиал 2002, където в компанията на Англия и Германия, гърците вече са изгубили шансове за класиране. В предните години пък те изпускат големите форуми с болезнени домакински грешки накрая. Мечтата да играят на Мондиал 1998 за тях се изпарява след домакинско реми срещу Дания в последния кръг, а за Евро 2000 - след домакинска загуба от Латвия.

И Рехагел не започва по най-впечатляващия начин, защото дебютира с 1:5 от Финландия. Гърция получава толкова голове в един мач, колкото почти за целите квалификации в следващите години под ръководството на този селекционер. Здравата защита става основа на неговата философия с гръцкия състав. Вторият му двубой е онзи паметен мач срещу Англия на "Олд Трафорд", когато Дейвид Бекъм изравни за 2:2 в 95-ата минута след пряк свободен удар, класирал англичаните директно на Мондиал 2002. Гърците направиха голям мач тогава.

Снимка: Getty images

След шест контроли преди старта на квалификациите за Евро 2004, Рехагел успява да поработи с играчите си и да им предаде своите виждания. А те са прагматични и рационални - отборът да прави това, което може. Използва силните си страни без излишни рискове и надскачане на собствените възможности. Не се опитва да играе футбол, който не може да играе. Звучи просто, но се постига с огромна дисциплина, наложена от Рехагел в състава.

Всичко по пътя към Португалия обаче се обърква, защото Гърция започва в квалификационната си група с две поражения с по 0:2 от директните конкуренти Испания и Украйна. В този момент всички отписват елините, а в Атина вече дори искат и уволнението на Рехагел. Може би най-гениалната постъпка на местната федерация е, че тогава удържа публичния натиск и оставя треньора.

Защото в следващите шест мача Гърция постига шест победи, като не допуска нито един гол. В това число влиза и минимален успех насред Испания, а гърците завършват квалификациите с 8 вкарани гола в 8 мача. Рационални и непоколебими в отбрана.

Без блясък, но пък с невероятна ефективност, те печелят групата, за да отидат на финалите на европейското първенство в Португалия.

Там, както вече стана ясно от споменатите предварителни очаквания, никой не им дава особени шансове в група с домакина Португалия, добре познатата от квалификациите Испания, както и Русия. Гърция си е направо аутсайдер в това каре.

Какъв е съставът? В него 15 от играчите са от Панатинайкос, Олимпиакос и АЕК - трите местни стълба. Останалите осем играят в чужбина, но не са грандиозни имена на европейската сцена. Като цяло и средната възраст на тима е сред най-високите на първенството, което също е виждано като проблем предварително. А се оказва, че това е опит и огромен плюс.

Може би най-разпознаваемите играчи са централният бранител на Рома Траянос Делас и офанзивният халф Йоргос Карагунис, който обаче записва едва 9 мача като резерва в Интер за целия сезон преди Евро 2004. Нападателят Ангелос Харистеас става шампион на Германия с Вердер, но също в ролята на резерва. Той вкарва само 4 попадения в Бундеслигата през онзи сезон. За сравнение - с една година по-младият от него тогава Димитър Бербатов нанизва 16 в същия сезон за Леверкузен.

Но Ото Рехагел има план, който проработва още в първия мач. Гърция шокира цяла Европа и най-вече домакина Португалия с 2:1 насред Лисабон по време на откриването на Евро 2004. Елините отправят три удара, единият от които е от дузпа, но пък вкарват два гола. След само седем минути игра Карагунис получава подарък от Пауло Ферейра, напредва с топката и с шут извън наказателното поле открива. Ангелос Басинас удвоява от дузпа, докато почетният гол на португалците пада в последната 93-а минута, дело на изгряващата звезда Кристиано Роналдо.

Храбрите гърци на Рехагел тотално обезличават нападение с Фиго, Роналдо, Руй Коща, Шимао, Деко, Паулета и Нуно Гомеш.

И въпреки това, никой не ги слага в сметките все още. ОК - изненадата си е изненада, но това е един мач. Такива са реакциите.

Във втория двубой, четири дни по-късно, Гърция обаче прави втора такава, завършвайки 1:1 с другия фаворит в групата - Испания. Двубоят е като изкаран под индиго с първия - всичко се развива в половината на гърците, които са принудени отново да се отбраняват като спартанците край Термопили. Поправка - те не са принудени, а сами търсят именно такъв сценарий. Желязна отбрана, използване на всеки момент за далечен удар или контраатака, страхотна ефективност и заплаха за съперника при всяко статично положение с високите играчи и много добри изпълнители на центриранията.

Статистиката сочи 20 удара на Испания и огромно владение на топката за фаворита. Но те водят само до един гол на Фернандо Мориентес, докато с една от малкото си атаки и първия точен шут, Ангелос Харистеас изравнява в 66-ата минута. На подобни първенства трябва и късмет, разбира се. Но още след втория кръг гърците си осигуряват място на елиминациите, което е сметнато за голяма сензация. Те имат 4 точки, Русия е без актив, Испания има също 4, Португалия е с 3. Но двете иберийски страни се изправят в директен мач помежду си и така не могат да минат заедно пред гърците.

Отборът на Рехагел губи протоколния си мач срещу Русия с 1:2, като след победата на Португалия над Испания, елините остават на второто място в групата. По ирония на съдбата, мачът на Гърция с Русия е единственият на първенството, в който бъдещите шампиони влизат като фаворит. И е единственият, който губят.

Първият съперник на гърците в елиминациите е Франция - страховит състав, който е и жаден за реванш след провала на Мондиал 2002. Воден от Зидан, тимът на "петлите" иска да защити титлата си от Евро 2000. Картината не е много по-различна от мачовете на Гърция срещу Португалия и Испания. Французите нападат постоянно, докато южните ни съседи дебнат шансовете си чрез корнери, английски тъчове и изритани топки.

В минутите на най-силен френски натиск в мача - първата половина на второто полувреме, капитанът Загоракис открадва топката, напредва по десния фланг и центрира, където Харистеас е оставен непокрит, за да използва най-силното си оръжие - играта с глава. Гол, 1:0 за Гърция и място на полуфинал. Това вече не е просто изненада. Да биеш актуалния европейски шампион си е сензация!

Идва ред и на мач с големия фаворит на турнира към момента на полуфиналите. Всички смятат, че Чехия е отборът, който ще стигне на финал и ще се противопостави на домакина Португалия. С невероятно си поколение, чешкият тим тогава е сред най-силните на континента и със сигурност не отстъпва по-качество на големите футболни нации.

Снимка: Getty images

Но когато за няколко дни си шокирал Португалия, Испания, че и Франция, защо да не го направиш и срещу Чехия?

Следващата сензация на гърците идва по драматичен начин, но пак с техните си оръжия. Резултатът след 90 минути е 0:0, а по това време е въведен експериментът "сребърен гол". Ако единият отбор вкара в продълженията и води до края на първото продължение, то той печели сблъсъка. Няма втори 15 минути. Това правило отпада след въпросното европейско.

И познайте кога вкарват гърците - 105+1 минута, според официалната статистика. В добавеното време на първото продължение, което прави този "сребърен гол" със стойността на "златен", защото след него не се играе. Реферът просто свири края на мача с изтичането на времето на първото продължение. Убийствен удар! Траянос Делас е авторът на гола, който е втори пореден с глава в елиминациите, пращайки Гърция на финал.

По това време вече светът говори за този отбор като за удивителна сензация, но пак - той е пълен аутсайдер преди мача за титлата в Лисабон срещу Португалия. Светкавицата не може да удари два пъти на едно и също място, нали!? Медиите на континента правят очерци за играчите на Гърция, дотогава абсолютно непознати. Вратарят Никополидис например е една от най-интересните фигури за света, не толкова с невероятна игра под рамката, колкото с приликата си с хитовия холивудски актьор Джордж Клуни. Изобщо - гърците са темата на европейското. Но никой не очаква да спечелят финала.

Последният мач на Евро 2004 е повторение на първия - домакинът Португалия срещу сензацията Гърция. И трофеят си отлита за Атина напук на логика, очаквания, прогнози, на очевидното "не може да се случи два пъти"... Тимът на Рехагел бие с 1:0, като отново вкарва гол с глава. И отново неатрактивният, но ефективен стил извежда Гърция до трофея.

Шампионският гол на Ангелос Харистеас е вкаран след единствения точен удар за южните ни съседи в мача, дошъл след единствения им корнер. Попадението идва и след груба грешка на португалския страж Рикардо - герой за страната си в предишните мачове.

Снимка: Getty images

Класика в стил "Рехагел", който след първенството казва: "Не дойдохме тук, за да играем атрактивно. Може би стилът ни не е блестящ, но аз се нагодих спрямо качествата на играчите си и ето, че успяхме".

Обстановката след финала е ясна на всички. Еуфория за гърците и безсънни нощи в южната ни съседка. Португалия плака дълго от травмата, като поколението на Фиго, Руи Коща и останалите, напусна сцената без национална титла. 12 години по-късно съдбата върна на португалците взетото тогава, като поне Кристиано Роналдо вдигна трофея след драма в Париж. Може дори да направим паралел - Португалия стана шампион на последното Евро 2016 с футбол на финала срещу фаворита Франция, който много напомняше на този на гърците срещу самите португалци в мача за титлата от 2004-а.

По ирония на съдбата, автор на тяхната приказка бе Фернандо Сантош, който хвана окото на местната федерация докато водеше Гърция на Евро 2012 и Мондиал 2014, и в двата случая прескочи груповата фаза. Той изповядваше до голяма степен философията на предшественика си Ото Рехагел. Приложи я и в Португалия, макар да имаше Кристиано Роналдо и доста технични и можещи играчи. 

Но голямата сензация бе титлата на гърците. Факторите - убийствена ефективност, със сигурност и късмет, но и много хъс, вяра и отборен дух. Така Гърция сътвори безспорно най-голямата сензация в международния футбол.

Португалия трябваше да чака своя миг още 12 години.

Снимка: Getty images