Еврошампионатът по футбол е раждал легендарни отбори през годините - такива, които е трудно да забравиш, дори когато не печелят.
Нидерландия е една от футболните нации с изграден навик да твори по терена и да радва окото на неутралния фен, но и в същото време все нещо да не й достига да стигне до върха.
Не такъв бе случаят на Евро 1988, когато "лалетата" на Ринус Михелс триумфираха на шампионата в Западна Германия - същото място и същият стадион, на който 14 години по-рано мечтите им бяха убити от домакините във финала на Световното първенство.
Този велик отбор бе толкова пъти изключително близо до голямата слава, но все нещо не му достигаше. Всичко се промени на 25 юни 1988-а, когато жертва падна СССР на финала.
Онази селекция нямаше как да не бъде успешна - тя не просто бе изградена от изключително талантливи индивидуалности, но освен това направи всичко възможно да вдъхнови едно цяло поколение и да му покаже как се играе атрактивен атакуващ футбол. С техника, с фантазия, с комбинативност и най-вече с любов към играта.
Holland team line-up 1988#Netherlands #Holland #Dutch pic.twitter.com/2qjI1tlyM5
— Football Memories (@footballmemorys) March 12, 2021
Нидерландия от 1988-а бе един то най-добрите национални отбори, които светът и до днес виждал. Водени от емблематични имена за тази ера - Рууд Гулит, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард.
Първите двама се появиха на "Сан Сиро" и донесоха първа титла на Милан след осем години пауза, извеждайки тима към период на надмощие, на моменти и доминация с помощта на третия. И това не само в италианския футбол, но и в европейските турнири.
Ван Бастен вече си бе спечелил репутацията на един от най-добрите нападатели в света, а Рийкард бе сред големите дефанзивни халфове на онази генерация. Гулит можеше всичко в предни позиции, а като към тези тримата добавиш Роналд Куман, Ян Вутерс и Ханс ван Брьокелен, нещата стават страшни.
Начело бе бащата на тоталния футбол Ринус Михелс, вече утвърден и уважаван от големите имена в европейския футбол. И макар че още не бе постигнал нещо съществено като национален селекционер, съперниците му знаеха, че той ще изгради нещо специално от този отбор. Това бе човек, който изцяло промени представите на континента за това как се играе атрактивен футбол.
Михелс вече бе спечелил четири титли начело на Аякс и ги бе извел до европейския връх. Освен това бе спечелил титлата и Купата с отбора на Барселона. Най- голямото му разочарование обаче бе финала през 1974-а, когато падна жертва на Западна Германия.
Талантливият контингент в нидерландския отбор през 1988-а го накара да отложи пенсионирането си и това се оказа най-доброто му решение в треньорската кариера. Онова Европейско първенство му даде перфектната възможност за реванш, какъвто не само той, но и цялата нация заслужаваше.
В квалификациите нидерландците бяха безупречни, като вкараха 15 гола и допуснаха само един. Самият шампионат обаче започна кошмарно за тях. Те загубиха от СССР с 0:1 в първия си мач от груповата фаза, а Ван Бастен стоеше на скамейката контузен. Василий Рац вкара единственото попадение в откриващия за двата отбора мач. Едно бе ясно - ако Нидерландия искаше да стигне до славата, трябваше да го направи по трудния начин.
Следващите съперници бяха англичаните на Боби Робсън, които изненадващо загубиха от Ирландия в първия кръг. Представянето на "лалетата" беше зашеметително - Гулит дърпаше конците от халфовата линия, а завърналият се Ван Бастен вкара хеттрик, след като в началото на мача островитяните на два пъти удряха гредите.
В последния мач от групата Ирландия беше преодоляна след гол с глава на Вим Кифт десетина минути преди края. Нидерландия завърши на второ място в групата си след лидера СССР.
Съперникът на полуфиналите бе добре познат - Западна Германия, която спечели другата група в компанията на Испания, Италия и Дания. 14 години по-рано тези два отбора се бяха срещнали и Нидерландия безапелационно бе определян като най-добрият отбор, който не печели нищо. Това обаче беше напът да се промени.
След по една точно изпълнена дузпа за два отбора, нямаше кой друг освен Ван Бастен да вкара победен гол в 88-ата минута. Оранжевото море по трибуните в Хамбург имаше заслужения повод да празнува.
Стадионът за финала срещу СССР бе Олимпийският в Мюнхен - символично място, на което нидерландците трябваше да преодолеят най-големите си страхове и да не повтарят предишните си несгоди.
Отборът на Михелс несъмнено беше по-добрият и го показа в онзи мач, като този път не остави нещата да се случват накрая. Гулит вкара през първата част и Ван Бастен през втората за триумфа с 2:0. Разбирателството между тези двамата беше нещо уникално - тандем, какъвто европейският футбол рядко е изграждал в над стогодишната си история. Така големият нападател вкара петото си попадение и стана голмайстор на шампионата с цели три преднина спрямо Олег Протасов и Руди Фьолер.
Съставът на Нидерландия в онзи финал: Ван Брьокелен, Ван Тигелен, Р. Куман, Ван Аерле, Ванденбург, Мюрен, Гулит, Ван Бастен, Е. Куман, Рийкард, Вутерс
Сега "лалетата" ще се надяват на подобна слава на Европейското първенство 33 години по-късно. Времената обаче са коренно различни, а от онзи тотален футбол и личности на терена следа няма.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}