17-11-2017 20-11-2018

Историята на Световните първенства: Денят, в който Бразилия потъна в скръб

Нарекоха го "Мараканасо" - катастрофата от стадион "Маракана" през 1950 г.

12:09 | 5 юни 2018 0 2151 Снимки: Getty Images

Историята на Световните първенства помни велики мачове, грандиозни провали, незабравими голове и герои, които оставят имената си, гравирани върху златната купа. Един такъв момент, който никога няма да бъде изтрит от паметта на футбола, се случи през 1950 г.

Мондиал 2018

Как да си го обясним? Съдбата понякога си прави странни шеги.

Една футболна от тях е наречена "Мараканасо" - катастрофата от "Маракана".

В онзи ден - 16 юли 1950 г., на Бразилия е нужно реми в мача срещу Уругвай, за да е шампион. Вестниците дори излизат с огромни заглавия в деня на мача, с които провъзгласяват селесао за първенец на планетата.

Пред рекордна публика в историята на футбола (официално са 199 854 зрители), която надхвърля 210 000 по бетонните склонове на недовършения стадион-гигант, се случва немислимото.

Embed from Getty Images

Уругвай изостава с 0:1 с попадение на Фриаса в 47-ата минута. Стадионът ще се срути, тътенът е оглушителен.

Уругвайският капитан Обдулио Варела вади топката от мрежата и казва на останалите: "Сега е време да ги победим, момчета!".

Останалото е история. Уругвай обръща мача и печели световната титла през 1950-а. Невъзможно, непостижимо, напук на логиката и тази настръхнала тълпа от 200 000 бразилци. И срещу най-силния отбор на планетата в неговия дом, с обрат!

Първо вкарва Алберто Скиафино, голямата звезда на урагвайците. Следва пробивът на Алсидес Гиджиа, 11 минути преди края. Той напредва отдясно и стреля остро в близкия горен ъгъл.

Embed from Getty Images

Легендата гласи, че там, откъдето е минал, тичайки към вратата в онези секунди, никога повече не е поникнала трева на "Маракана".

Разбира се, това е мит. Който подсилва влиянието на онзи нереален ден в историята на футбола.

Стадионът е потънал в гробовна тишина. Чуват се писъци, а по-късно се разбира, че има и жертви в тези минути - от гола до края на мача. Самоубийства, както и инфаркти. Нацията е травмирана завинаги, въпреки че пет световни титли на селесао в следващите десетилетия я лекуват.

Embed from Getty Images

"Мараканасо" остава кървяща рана.

Голмайсторът Гиджиа почина на 88 години от сърдечен удар, като съдбата има пръст и в това - спомина се точно 65 години след най-важния мач в кариерата му.

"Само трима души са успявали да накарат "Маракана" да замлъкне - Франк Синатра, папа Йоан Павел II и аз", ще каже години след онзи гол. Другите двама обаче не са играли футбол на митичната арена.

2013 г. - Гиджиа е поздравяван от бразилските легенди Карлос Алберто и Бебето на церемония в Рио. Година и половина по-късно почина в родината си.

Снимки: Getty Images

Тогавашния президент на ФИФА Жул Риме най-добре илюстрира атмосферата. Резултатът е 1:1, когато Риме напуска ложата и отива да подготви тържествената си реч, с която възнамерява да поздрави домакините за титлата им. Когато се връща с трофея установява, че на стадиона цари гробна тишина, защото Уругвай е вкарал втория гол.

"Бяхме планирали всичко, с изключение на победата на Уругвай - разказва французинът. - Трябваше да връча купата на победителите и да произнеса тържествена реч. Беше предвидено да има почетен караул между тунела и центъра на игрището, където щеше да ме чака капитанът на победителите - разбира се, Бразилия.

В един момент обаче адският шум секна. Когато най-после излязох от тунела, по трибуните цареше гробна тишина. Нямаше нито почетен караул, нито изпълнение на националния химн, нито поздравителна реч, нито тържествено връчване на трофея. Някак си успях да открия капитана на Уругвай Варела и тихомълком, почти нелегално му дадох златната статуетка. Стиснах му ръката набързо, обърнах се и побързах да си тръгна.

Не бях в състояние да промълвя нито дума, за да го поздравя с успеха... Беше адски тягостно, сякаш сме извършили нещо нередно."

Embed from Getty Images

Бразилският народ е потресен.

Някои запалянковци дори опитват саморазправа с Гиджа и успяват да го наранят. Крилото се завръща в родината си като герой, но на един крак. Придвижва се с помощта на патерици, тъй като не може да стъпва на левия си крак. Възстановяването му продължава почти цяла година.

В Бразилия футболът лека-полека се надига от травмата, като страната иска обяснения, виновници и решения. Най-добрият отбор в света е бил прокълнат, обединяват се запалянковци и медии.

Тогава един 18-годишен художник, или по-скоро - илюстратор за местен вестник в Пелотас, малко градче в Рио Гранде ду Сул, намира решението, което слага ново начало на футбола в страната.

Embed from Getty Images

Вестник "Корейро", тогава най-голям в страната, обявява конкурс за нов екип на Бразилия.

Счита се, че белият със сини якички, с който тимът играе дотогава, е омагьосан и прокълнат.

Алдир Гарсиа Шлее - въпросният младеж, рисува екип в златисто и зелено, който печели конкурса. Федерацията приема и на Световното първенство в Швейцария през 1954-а златисто-зелените фланелки за първи път гастролират върху бразилските тела. Те са толкова прочути, колкото и звездите, които са ги носили през годините.

"Мараканасо" разтърсва Бразилия, докарва печал и смърт, но и ново начало. Дори само появата на златистото и зеленото да беше, онази загуба от Уругвай пак щеше да си струва.