Изкуството да се превърнеш в най-мразения тип във футбола
Икарди е първият голям трансфер на 2020 г., а историята му е достойна за книга
В най-странната година за футбола (и за света) от повече от половин век насам, все пак едно нещо се случи според очакванията - ПСЖ направи първия голям трансфер. Няма криза, няма свиване на разходите... 60 милиона евро за Мауро Икарди от Интер. Това е първата сделка на "новото нормално", което всячески ни боде очите и се опитва да се наложи като термин.
Икарди обича да е в центъра на вниманието и сигурно сияе, че е първата мегасделка на годината. Принципно той нехае за мнението на околните, а то често е крайно негативно. Неговата история на терена е обещаваща, вече е изпъстрена с голове и трофеи, но... трудно можем да си представим по-мразен човек във футбола.
И преди да разкажем защо, само да споменем какво казва за него един от интелигентните хора в италианския футбол, Марчело Липи: "Мисля, че той е тъпо копеле", измърмори старият мъдрец. И добави, че разбира защо всички мразят нападателя.
На Мауро Икарди не му пука. Той е доволен от живота, самоуверен като Бог и с усещането, че светът е в краката му. Има 111 гола в 188 мача за Интер в Серия А, така че няма спор - отличен футболист е. Деветка от световна класа. За ПСЖ през миналия сезон, когато игра там под наем, добави 20 попадения в 32 мача във всички турнири.
Другата страна си има обяснение. И то започва в 19-ия ден на февруари 1993 г. в Росарио, където синът на Аналия Риверо и Хуан Икарди израства в един от най-размирните квартали. За разлика от махалата, в която расте Меси и е позната като място на средната класа, тук момчета с ножове се срещат по улиците дори преди залез слънце. Докато напусне тази среда, Маурито се учи да оцелява. Именно в Росарио остават най-добрите му приятели, когато се налага да тръгне за Европа.
Баща му не може да си намери работа в родината и семейството тръгва за Канарските острови. Става сервитьор, а не след дълго - и управител на малко ресторантче. Синът му обожава топката и иска само едно - да играе футбол, макар и далеч от любимия Нюелс олд Бойс (голямата слабост и на Меси).
Таткото Хуан има двойна мотивация, защото сам е неуспял футболист, който рано спира с играта заради травма.
За 6 години в екипа на детския отбор Весиндарио от Канарските острови, Икарди вкарва над 500 гола. Колко са точно не се знае, но не са по-малко от 500 и не са повече от 600. Няколко клуба го искат. Той вече е източил се на ръст юноша, видимо заякнал, на 15 години и готов да играе сериозен футбол.
Хуан взима решение - Барселона. Ла Масиа го приема през 2008 г., а любимите му играчи са двама - Макси Лопес, който два сезона се подвизава в Барса и си тръгва точно, когато Мауро отива в академията, и Меси. Лопес е от Буенос Айрес, юноша на Ривер, но много популярен в Аржентина с екшън стил и непримириост. Лео е гений - дори и по това време вече е ясно.
Икарди научава много за играта, макар да е само на 16. В този момент Пеп Гуардиоала е изминал пътя от треньор на дубъла до първия тим и току що е направил требъл в първия си сезон. Всички надежди са, че треньорът ще обърне внимание на корените от Ла Масиа. Но Мауро не дочаква дебют в първия тим. Там е твърде пренаселено изключителни играчи в атака - шест звезди се борят за три позиции.
На 18 години таткото решава, че е време за промяна. Мауро е твърде талантлив, за да е в дубъла. Сампдория плаща исканите от Барса 400 000 евро и му дава път в мъжкия футбол, когато е на 19 години. През сезон 2012-2013 г. коравата Серия В го посреща. Той е готов.
Играе първите си мачове, вкарва и първия си гол. Промоцията идва след 6 месеца, а Маурито е новият любимец на трибуните на "Мараси".
Икарди прави страхотен старт в елита - 10 гола в 31 двубоя в първия му сезон в Серия А!
Годината е повратна за него в повече от един смисъл. През януари 2013-а светът разбира кой е. Малко преди да навърши 20 години, играе в първия си паметен мач. Ювентус води като домакин с 1:0 срещу Самп и има човек повече на терена. Икарди забива два гола и става герой, а Италия говори за "бижуто".
Извън игрището младокът е взет под крилото на Макси Лопес, който е основният нападател на Самп. Двамата се сближават, като по-възрастният с 10 години русоляв гигант приема Мауро в дома си, запознава го със съпругата си Ванда Нара и децата си - Валентино, Константино и току-що появилия се на света Бенедикто. Обядват заедно, вечерят заедно, посрещат Коледа заедно.
В кой момент точно Ванда и Мауро стават по-близки, отколкото една съпруга може да е с приятел на мъжа си - версиите са различни. Според Макси Лопес - далеч преди да се разделят с жена му. Според невярната съпруга, пробила в бизнеса с роля в придобило публичност домашно порно, нещата са "малко по-различни".
"Бяхме близки с Мауро, но не съм изневерявала с него на Макси - казва Ванда. - Той ме лъжеше постоянно, в един момент ми писна и се разделихме. Продължих да съм в контакт с Мауро и нещата между нас потръгнаха."
Любов. "Аз просто се влюбих", казва Икарди и се усмихва. Не уточнява кога.
Но скандалът е огромен. Тримата синове на Лопес и Нара остават с блондинката, а тя се жени за Мауро съвсем скоро след развода със съотборника и приятеля му. В Аржентина и Италия това е централна тема.
"Икарди е едно копеле - изригва големият Диего Марадона в телевизионно предаване в Аржентина. - Макси Лопес го прие в дома си, направи го част от семейството си. Хората без принципи и морал, които не уважават приятелите си, за мен са мъртви."
По това време на тялото на Икарди се появяват три имена - на синовете ... на Макси Лопес. Скоро Ванда също грейва на лявата му ръка - и като лице, и като име.
От тогава още два пъти татуистът шари имена на момичета, защото Мауро и Ванда имат две дъщери - Франческа и Исабела.
Цялата история придобива характер на сапунен сериал, но Италия и Аржентина, както и голяма част от феновете по света, са настроени срещу Икарди. Самият Лопес е сринат психически, като дава само едно интервю, в което говори по темата. Нарича Мауро "змия".
Двамата се срещат за първи път на терена в мача Интер - Сампдория, след като Икарди е продаден за 13 милиона на гранда от Милано. Макси не го поглежда и не приема подадената ръка. Случва се още три пъти от тогава, с екипите на Торино и Удинезе, Лопес също не приема ръкостискане с "предателя". И никога няма да го направи. Наскоро се опита да покаже чувство за хумор и "благодари" на Мауро, че е освободил живота му от Ванда. Но едва ли му е забавно, а и почти не вижда трите си деца.
Номер 9 на Интер се превръща в мишена на омразата, освиркван на всеки стадион в Италия, наричан е с ужасни обиди. В отговор Ванда не спира да пуска предизвикателни полуголи снимки на себе си и Мауро, за да подклажда още неприязънта на общественото мнение към семейството. И двамата са от една порода - не им пука за мнението на околните и обичат да се център на внимание, дори с омраза.
На терена нещата потръгват, деветката е голмайстор на Интер и получава капитанската лента само на 23 години. Но Икарди няма да е Икарди, ако не взриви скандал. Не му е в природата да остави нещата спокойно да се развиват. Днес едва ли ще намерите и един фен на Интер, който да не го мрази. Нищо, че вкаа споменатите над 100 гола за 6 сезона за тима.
През 2016-а излезе скандалната му автобиография, в която бе описан един момент от кариерата му в синьо и черно. След мач като гост на Сасуоло, загубен с 1:3, Мауро и Фреди Гуарин отиват при трибуната с ултрасите на гостите. Запалянковците са бесни. Икарди хвърля фланелката си на агитката, но му я връщат след секунда.
"Свалих екипа и го дадох на едно дете - разкрива в автобиографията си нападателят. - Един от тарторите на ултрасите взе фланелката от ръцете му и ми я хвърли обратно. Бих го ударил, ако можех да го стигна. Това беше жест на копеле. Казах му: "Лайно такова, много си смел пред всички тези около теб, трябва да се срамуваш от себе си". Ултрасите тук явно не знаят, но аз съм израснал в един квартал, в който има може би най-много престъпления и убийства от цяла Южна Америка.
Колко са тези тифози, тези ултраси? 50? 100? Ще доведа 100 престъпници от моя квартал и ще ги избият до крак!".
Всичко това - в книгата му. Не е добра идея да наричаш "лайно" някой от тарторите на ултрасите на собствения си отбор. Нито да ги плашиш. Скандалът бе огромен и никой не одобри написаното, дори далеч по-умерените фенове на Интер. Кой е този? За какъв се мисли?
Транспарант: "Ние сме тук. Ще ни уведомиш ли, когато дойдат твоите приятели от Аржентина?" го чакаше пред къщата му в покрайнините на Милано. Получи заплахи и на пощата си, по телефона... А трибуните започнаха да освиркват капитана на собствения си отбор. Отношенията на капитана с тифозите станаха нетърпими. В крайна сметка се стигна до някакво примирие, но без Маурито да се извини. "Никога не бих го направил", продължава с широката си усмивка, която мнозина наричат "доста нагла". Отказа да се извини, поигра още известно време в Интер, няколко пъти поиска трансфер и го получи най-после миналото лято - под наем в Париж.
И, естествено, първото му интервю не разочарова: "Тук има истински фенове, а не като тези в Милано", каза. Нормално, Интер нямаше търпение да приеме парите това лято и да се раздели с него окончателно.
Никой не го обича. Липи през поредното кълбо дим от пурата си го нарече "тъпо копеле", запитан за него в едно интервю. Уточни, че не го познава лично, но общува с много хора във футбола и не е чул дори една добра дума за поведението на Икарди извън терена.
Най-вероятно това е причината в аржентинския национален отбор да не го броят. Има 8 мача, но последният е контрола преди почти 3 години. Извикаха го за Копа Америка 2019 в състав от 40 души, но когато обявиха 23-мата, Мауро го нямаше. Говори се, че Лео Меси и тарторите на отбора го ненавиждат и не искат да делят един лагер и терен с него.
"Кой знае, може да е заради случилото се и жена му - коментира популярният журналист Арсенио Гайего в Буенос Айрес. - Тя нямаше добро и почтено име в публичното пространство и преди скандала с Макси Лопес. Качеството на Икарди като футболист не подлежи на никакво съмнение, но репутацита му още го държи далеч от обичта на феновете в Аржентина."
Както и в Италия.
Всъщност, вероятно той няма от кого да очаква съчувствие и разбиране. Всички тайничко го мразят или поне го презират.
Не му пука. Даже май му харесва.