Как един съмнителен мач с два рекорда почти изхвърли България от САЩ 94
Русия разгроми Камерун, Саленко и Мила написаха история, а ние очаквахме най-лошото
България се върна с медали от великия за нас футболен Мондиал в САЩ през 1994-а и това остава най-великият ни момент в играта, любима на милиарди хора. Но да не забравяме, че в разгара на шампионата и в кулминационните дни на груповата фаза, нашият отбор се заклати на ръба на отпадане.
Така се стекоха обстоятелствата, че един мач в Калифорния, който и днес продължава да е все така подозрителен, ни постави в тежка ситуация и мнозина у нас дори помислиха, че Ицо, Наско и останалите ще хващат самолета още, преди да е изтекъл месец юни. Ето ги събитията от днешния ден преди 28 години и един двубой, останал в историята на световните първенства по съвсем други причини от тези, заради които го помним ние в България.
28 юни 1994 г., стадионът в Станфорд, Калифорния.
Русия и Камерун се срещат в последен мач от група В на Мондиала. Сборная за първи път играе под това име на голям футболен форум след разпадането на СССР и временното ОНД, с което се появява на Евро 1992. Но е с две загуби от Бразилия (0:2) и Швеция (1:3) в първите си два мача.
Камерунците са сензация 4 години по-рано в Италия, но в Щатите имат реми с шведите (2:2) и поражение от селесао (0:3). И все пак са с точка, което при победа над Русия им отваря врата за класиране - по същото време скандинавците играят с Бразилия, при загуба ще се изравнят по точки... А и с 4 пункта могат спокойно да са сред четирите най-силни трети тимове в групите. Тогава регламентът праща и тях на осминафинал.
Руснаците трябва да се надяват на изразителна победа с колкото може повече голове, за да имат шанс като един от тези най-силни трети тимове. Изненадващо, африканският отбор е по-пасивен и никак не показва някакво огромно желание за победа. До почивката резултатът е 3:0 за руснаците, като и трите гола вкарва Олег Саленко, тогава футболист на Логронес в Испания.
Син на украинец и рускиня, самият той избира две години по-рано да играе за Украйна, но след един мач през 1992 г. срещу Унгария, променя мнението си. И се влива в редовете на руския тим.
Саленко вече има договор с Валенсия, когато тече Мондиалът. Той е и основната голова заплаха на отбора на Павел Садирин, както е вкарал и единственият им гол до този момент - срещу шведите.
Сега се развихря и бележи хеттрик за полувреме. Мачът в тази първа част е доста миролюбив като за сблъсък, който решава съдбата и на двата тима на турнира.
На почивката в камерунския тим се появява като резерва Роже Мила. Или - Албер Рожер Милер, както е истинското му име. Иконата на африканския футбол е вече на 42 години, но се появява на терена като жест - едно изпращане за този толкова заслужил играч.
А той вкарва с първото си докосване до топката и гол - 1:3!
Това се оказва рекорд, който и днес не е надминат. На 42 години и 39 дни, Мила е най-възрастният голмайстор на световно. Първото историческо постижение в този двубой.
Руснаците не изглеждат особено разочаровани, а в края нанизват още три топки в мрежата на странно апатичните африканци - 6:1! Саленко реализира още две доста лесни попадения и също постига нещо, което и днес никой друг не е правил. Той е единственият играч с пет гола в един мач на световни финали.
Двамата рекордьори позират пред фотографите след края, а размяната на фланелки и дружески усмивки предизвикват доста хора по света да се усъмнят доколко наистина бе оспорван този мач.
А у нас направо си говорехме, че си е подозрителен. Може би най-вече заради това, че след изиграването му, България се оказа в ситуация, в която оставаше зад руснаците, ако загуби от Аржентина 40 часа по-късно. Бяхме с три точки, голова разлика 4-3, а те вече имаха 7-6. Тоест - падаме от южноамериканското страшилище в Далас, и сме със сигурност аут от световното.
Защото вече бе ясно, че при такъв сценарий и трето място в групата, само със Сборная можем да се конкурираме за последната квота сред третите тимове. А те с това 6:1 ни издухаха в пряката конкуренция!
Разбира се, вестниците у нас (а те бяха в стихията си по време на онова лято от 1994-а) се надпреварваха да обвиняват руснаци и камерунци, че мачът им не е чист.
Куриозно, години по-късно Саленко си позволи да каже същото в интервю за нашия сблъсък с Аржентина. "Дадоха им мача и така българите ни изпревариха", цитиран бе той в родината му. Е, всеки си гледа от неговата камбанария.
България би Аржентина с 2:0 обаче и не останаха съмнения кой заслужава да иде напред. Още повече, че станахме четвърти на онова световно.
Саленко се утеши със "Златната обувка", която раздели с Христо Стоичков - и двамата с по шест гола. Българският ас ги наниза на Гърция, Аржентина, Мексико, Германия и Италия в пет различни срещи. Руският - пет в един двубой с Камерун. Но... статистиката си остава.
Двамата се срещаха по терените на Примера в Испания по-късно и дори са коментирали темата, както Христо неведнъж е казвал. Никога с лоши чувства, между другото.
Все пак "Златна обувка" имат и двамата.
За нас е важно, че на онзи 28 юни преди 28 години, един мач с подозрителен развой и два световни футболни рекорда не ни изхвърли рано-рано от Мондиала.
И надеждата остана жива, за да се превърне в легенда.