Култовият Дринкуотър имаше всичко, но алкохолът и депресията го завлякоха в блатото
Бившият национал признава, че е пропилял най-хубавите си футболни години
Той има едно от най-култовите имена в световния футбол, което, за съжаление, в последните години се превърна в синоним на проблеми.
Дани Дринкуотър е човекът, който сензационно стана шампион на Англия с Лестър, стигна до националния отбор, направи мечтан мултимилионен трансфер в Челси и вместо изкачване към върха, започна свободното му падане към бездната на ужасите. Как е възможно толкова бързо да удариш дъното - разказва самият Дринкуотър.
Преди дни той стана свободен агент, след като мъчителният 5-годишен контракт с Челси приключи и двете страни си отдъхнаха. Той идва на "Стамфорд Бридж" през 2017-а със статута на шампион и "сините" плащат за него 37 милиона паунда. Дринкуотър обаче не се притеснява да признае, че се е провалил при лондончани.
"Това беше от онези връзки, в които всичко, което може да се обърка, се обърква. Заради контузии не можах да се докажа, а изведнъж за мениджър бе назначен Маурицио Сари. Той ми каза, че ще разчита на мен. Но един час преди края а трансферния прозорец, той извика асистента Джанфранко Дзола, който от италиански ми преведе думите му: "Дани, няма място за теб в Челси, търси си нов отбор". Бях като попарен. Развиках му се, попитах го защо ме е излъгал и защо ми казва това 60 минути преди края на трансферния прозорец. И тогава нещо в мен като че ли се пречупи", връща лентата назад Дринкуотър, който въпреки фамилията си, не получава от съдбата чаша свежа вода, а тежък коктейл от неприятности.
Халфът няма време да си намери нов клуб и е принуден да остане още половин сезон, докато трансферният прозорец отвори отново. Но междувременно неусетно затъва в бездната на алкохола.
"Тъй като не играех официални мачове, а само тренирах, всеки уикенд ми беше свободен. Бях сингъл, богат и с приятели купонджии, с които осъмвахме по баровете. Алкохолът стана неразделна част от живота ми. Мислех, че ми помага, но всъщност ми действаше като отрова", продължава бившият национал.
Той се забърква в няколко скандала. Първо катастрофира пиян и получава забрана да управлява автомобил за 20 месеца. Междувременно успява да участва в пиянско меле в един пъб, след което окончателно става персона нон-грата в Челси.
"По това време пиех не само от радост. Умря баба ми, умря дядо ми, умря любимото ми куче, а баща ми бе диагностициран с левкемия. Приемах футбола като досадно задължение, с което само си губя времето. Пиех денонощно", признава Дринкуотър.
От Челси му предлагат прекратяване на договора, но той отказва - на негово място кой би се съгласил да се лиши доброволно от огромна заплата, срещу която не извършва никаква работа. Клубът го праща под наем в Бърнли, Астън Вила и Касъмпаша, като и на трите места се проваля шумно. За да се озове накрая в Рединг, където успява да изплува. В тима от Чемпиъншип той изиграва 24 мача в последния сезон, в който все още се води по документи собственост на Челси.
"Върнах си радостта от футбола. Отново се наслаждавам на играта. Затворих страницата с алкохола, но това ми коства адски много. Дали пропилях златните години в кариерата ми? Да, разбира се. Сега съм на 32 и можеше да съм съвсем, съвсем на друго ниво във футбола, но аз се радвам, че спечелих по-важната битка - тази извън терена", допълва пред "Скай Спортс" Дринкуотър.
И наистина - макар напоследък порасналото момче с нетрадиционната фамилия да стои далеч от скандалите, повече от ясно е, че с кариерата му е свършено. Да, ще поиграе още няколко сезона из долните лиги, но никога няма да се завърне в големия футбол. Защото се е превърнал в поредния голям талант, загубил битката с изкушенията и поддал се на демоните в себе си.
Или както обобщава самият играч:
"Питате ме - а сега накъде ли? Не знам, честно казано. Само не назад!".