Любовникът на "Мала Маракана"

Драган Джаич е икона за цяла бивша Югославия

14:34 | 1 август 2020 | Автор : Динко Гоцев 2 4346

Когато се заговори за футбол, бразилците ще включат в разговора Пеле. Наричат го Краля. Аржентинците се кланят на Марадона и няма как да не ви напомнят колко е велик. Ще споменат и малкото божество Меси. Германците произведоха Франц Бекенбауер в Кайзер.

Време за спорт

Французите почитат Платини и Зидан за свои ментори на футбола, а португалците имат Еузебио, днес вече - и Кристиано Роналдо.

"Ми имамо Джаича". Това казват край Дунав в Белград, в кафаните на Загреб, Скопие, Подгорица, Любляна и Сараево. Не само сърбите. Драган Джаич е национално богатство на една несъществуваща вече държава. Той е югославска футболна икона. Да - има такова нещо при всички грапавини на отношенията и кръв, които застанаха между отделните народи и съставни части на бившата СФРЮ.

През 1946 г., в следвоенните времена, Уб е просто едно от селцата в бивша Югославия, на около 60-ина километра северозападно от Белград. Днес е град и се гордее с това. Както и с Джаич. Той е роден на 30 май във въпросната 1946-а точно там. С екипа на местния Йединство прави впечатление още като 14-15-годишен младеж. Висок и изправен, играещ със самочувствие на ветеран.

"Първи се обади Партизан. Техният отговорник за младежките отбори Миломир Стрижович дойде у дома и разказа - намерил ми е квартира в Белград, както и безплатен транспорт за неограничен брой пътувания до Уб и обратно. Всичко бе готово, Звезда не проявяваше интерес в този момент и вкъщи мислихме, че отивам в Партизан", разказва Драган.

Но в един ден всичко се променя. И то по начин, както само футболната съдба и късметът могат да го направят. В Уб ще има демонстративен мач между младежите на Металац (Валево) и Цървена Звезда.

Плакатите за срещата са из цялото селце, а треньорът на валевци иска да изпробва брата на Драган - Драголюб, като го пусне да подсили отбора му. Той обаче има условие - да играят по едно полувреме на крилото с братчето му, което е на 15 г. и "е по-добър от мен" - по думите на самия Драголюб.

Мишо Лажич, треньор на Металац, се съгласява. Все пак не е дори официален мач. Останалото е история.

Джаич си спомня: "Никога няма да забравя този ден. За първи път играх с истински футболни обувки, дотогава винаги ритах бос или с гуменки. Вкарах гол и играх добре, въпреки че бях като дете сред съперниците, мършав и уплашен."

Четири дни по-късно младежкият тим на Звезда организира мач и с Йединство, отново в Уб, като единствената цел е да види пак това момче на лявото крило. Джаич играе още по-силно.

Звезда посяга към таланта, а той и семейството му искат само тази фланелка. Червеното и бялото са техните цветове.

Embed from Getty Images

"У дома ритах топката по стената, където имаше плакат на Райко Митич. Другата голяма снимка бе на Предраг Джаич, който имаше и моята фамилия. Двамата ми големи любимци от Звезда в онези години."

Митич е първата голяма звезда на Цървена звезда. Носи екипа 12 години след Втората световна война, а днес "Мала Маракана", както вие и всеки по света го знае, се казва официално именно стадион "Райко Митич". Докато подритва топката към лика му на стената с обожание, Драган не знае, че един ден неговият ще е на едно ниво с този на идола му. Плакатите му ще красят хиляди стени из бивша Югославия, а и не само.

Днес клубът, който пази толкова ревностно великата си история, е вкарал в употреба израза, нещо като Член първи в конституцията на Цървена звезда - Петте звезди на Звезда: Митич, Джаич, Драган Стойкович-Пикси, Драгослав Шекуларац и Владо Петрович. Шестата - по настояване на навиячите, не е за личност, а за отбора от 1991-ва, спечелил единствената Купа на европейските шампиони за клуба.

Джаич е до Митич.

Но преди това е тежко. В първите месеци в Звезда един черен "Мерцедес" всеки ден идва сутрин до Уб, взима 15-годишното хлапе, води го на тренировка и го връща у дома. С него пътува на задната седалка и сестра му Любинка, защото родителите не позволяват да ходи сам в Белград, нищо, че човек на Звезда го вози. Тренира с тима на Палилулач, който е нещо като развъдник на таланти, но под наблюдението на гранда от "Мала Маракана".

На 8 юни 1963-а, току-що навършил 17 години, Драган влиза в игра за Цървена звезда срещу Будучност. Легендарният треньор Александър Обрадович му казва: "Малък, влез и играй, все едно на улицата в Уб. Изобщо не се притеснявай".

Мачът дори не е на великия стадион, с който клубът толкова се гордее. "Маракана" тогава е в довършителни работи, за да е готов за следващия сезон, та Джаич за първи път носи екипа на терена на "Омладински" в предградията на Белград. Но най-важното е, че е дебютирал. Нищо, че Звезда завършва на седмо място, а Партизан е шампион убедително. И това не помрачава радостта на момчето.

Звезда му намира квартира и успява да му издейства стипендия от 25 000 динара. "Около 22-23 хиляди отиваха за храна, останалото бе за харчене, но то бе нищо", спомня си днес Джаич. Но това е началото на велика кариера.

Печели титлата още в първия си сезон, в който получава прочутия номер 11. През 1964-а, на 18 години, Драган Джаич е шампион на Югославия. Едно от най-силните първенства на Европа в онези години - с отборите от Загреб, Сплит, Подгорица, Сараево, Нови Сад и Белград, които са фактор и в турнирите на УЕФА. Това е първата от петте титли със Звезда за крилото, а от този момент нататък статутът му е на идол.

Дебютира за Югославия през юни 1964-а, но споменът е лош - загуба от Румъния на стадиона на Партизан - ЮНА. Десетилетие по-късно ще запише 85 мача за "плавите", което е рекорд за обединената репрезентация.

В епоха на велики таланти в югославския футбол, Джаич е лидерът. Символът. През 1968-а отборът с Ивица Осим, Йован Ачимович, Илиа Петкович и останалите, достига до финалната фаза на европейското. Тогава първенството е на преки елиминации, като само полуфиналите и финалът са в една държава.

Италия е домакин, а на полуфинал във Флоренция жребият праща югославяните срещу световния шампион Англия. Британците доминират, но са в постоянен уплах от лявото крило, един дългокрак и сресан като колежанин тип, който ги побърква.

Джаич вкарва в 88-ата минута, прехвърляйки великия Гордън Бенкс, с което праща Англия зад борда. Пресата на Острова отчита: "Ние сме най-добрият отбор в Европа, но ни изхвърли най-силният играч". А вестник "Таймс" го нарича "Магията Джаич". Драган е само на 22 години и бъдещето му изглежда на суперзвезда.

У дома той вече е такъв.

Embed from Getty Images

"Получавах по 50-60 писма на ден, от почитатели, обожателки, деца... Пишеха ми и фенове на Партизан, за да кажат, че идват да ме гледат на мачовете на Звезда. Тайничко, но сядат на трибуните." Разказът е за края на 60-те, когато лявото крило е в разцвета на силите си.

Финалът с Италия рез онази 1968-ма е едно от големите разочарования в живота му. В Рим репрезентацията изнася феноменален мач, надиграва напълно домакините и води с гол на Джаич до 80-ата минута. Вместо да се приберат и да играят по-разумно, за да вземат титлата, югославяните търсят втори гол и атракции по терена. Джаич се подиграва с Анастази и Бургнич, но се уморява в последните минути. Както и целият отбор.

10 минути преди края Доменгини изравнява от пряк свободен удар и се налага преиграване.

Италия е в подем, преживяла страха от първия мач, когато е надиграна. И взима купата с 2:0.

Джаич е трети за "Златната топка" в края на същата 1968-а. Той е след Джордж Бест и Боби Чарлтън в ера на изключителни футболни фигури.

Успехът на най-високо ниво е близо, но му убягва отново и отново. През 1971-ва Звезда е на полуфинал за Купата на шампионите и смазва Панатинайкос с 4:1 в Белград. За реванша обаче Джаич е наказан и пропуска мача, а гърците печелят с 3:0 и се изправят на "Уембли" срещу Аякс на Кройф.

"Ние бяхме изключителен отбор, на който не стигаше малко късмет в един случай, малко опит в друг, малко тактика в трети...", описва тези години крилото-плеймейкър.

Някъде около 1970-а, когато вече е на 24-25 г., Джаич започва да изпълнява и нова роля, не само да пробива отляво. Той задържа топката и е нещо като мозъкът на отбора.

"Най-силният футболист с топка в краката в света в момента", отсича Франц Бекенбауер, въпреки че това са времената на Бест, Кройф, Пеле и Еузебио.

"Той е Балканско чудо. Съжалявам, че не е бразилец. Никога не съм виждал по-естествен и натурален, природно надарен с талант футболист." Думите са на Пеле, който води своя Сантос за мач на "Мала Маракана" срещу Звезда.

Embed from Getty Images

Стадионът обожава своя Джайо. Няма по-голям кумир на запалянковците в годините от средата на 60-те до 90-те. Генерацията на Пикси, Дею, Панчев и останалите заема подобно място в сърцата на навиячите, но в кафаните около "Маракана" ще ви кажат, че Джаич може да бъде равняван само с Райко Митич и Шеки - Драгослав Шекуларац. Разликата е, че Драган показа и на света какво може, не само на Белград и Югославия.

На Мондиал 1974 отново блести, вече като лидер и типичен плеймейкър изнесен леко вляво (любима позиция на Роналдиньо, Зидан и др. в по-късни години).

Вижда играта, знае кога да ускори, кога да задържи топката. Кога да центрира и кога да опита комбинация късо и ниско по земята.

Югославия минава група с Бразилия (0:0), много силните шотландци (1:1) и Заир, който размазва с 9:0. Провалът идва във втората групова фаза, когато поражението от Западна Германия не е изненада, но тези от Полша и Швеция не са очаквани в Белград. Идват и критики, призиви за "подмладяване"... Джаич е на 28 години!

Заминава за Бастия, където играе сезон и половина, преди да се върне в Звезда и да сложи край там, където бе началото.

На 28 май 1978 г. в Мостар облича за последен път червено-бялата фланелка след 590 мача и 287 гола за Звезда.

И на Северната трибуна още не са отекнали възгласите "Джайо, Джайо", когато клубът го назначава за технически директор. Само на 33 години е, но поема поста. 13 години по-късно още го заема, когато Звезда вдига към небето Купата на шампионите в Бари. Джаич е там по костюм, не по екип. Но има голяма заслуга за триумфа.

Той е любимото момче на "Маракана", любовникът на звездашите, но в любовта невинаги нещата са цветя и рози.

През 1998-а е избран за председател на клуба и всички са сигурни, че е правилният избор. Но през април 2003-а за първи път - и за последен - чува от трибуните на "Райко Митич" рефрена "Джайо, одлази".

Защо го гонят?

Отборът не върви, а и финансово нещата не са добре. Навиячите обвиняват ръководството, а Драган излиза и им казва, че трябва да са търпеливи. Някои от тях не искат да бъдат, като гневът се насочва към идола.

Най-срамният му час дойде в един мразовит ден през януари 2011-а, когато го арестуваха и с белезници пред светкавиците на репортерите го вкараха в ареста в Белград.

Обвиниха го в мръсни сделки, в измами по трансферите на топ играчи на Звезда като Неманя Видич... Година и осем месеца името му бе почернено, а феновете не можеха да повярват - нима легендата си е позволил такива неща?

И до днес остава мистерия, защото през ноември 2012 г. Томислав Николич, президентът на Сърбия, издаде декрет за прекратяване на разследванията и съдебните действия срещу националното богатство. Имаше и мнения против, но като цяло май така бе най-добре.

Един от героите на народа не бива да бъде опетняван.

Десет дни по-късно го избраха с пълно единодушие за трети мандат като президент на Звезда.

Днес вече е просто посланик на клуба, за който винаги е бил лице и символ. Всъщност, той и неговите орди от обожатели на Северната трибуна, никога не са се разделяли.

Джайо е винаги на мястото си, когато седне в ложата на "Мала Маракана". В дома си.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО