Мечтата на Марко го остави завинаги в снежните облаци
Сифреди първи спусна Еверест със сноуборд и не се върна никога
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Някога през годините някой е изрекъл това, а с напредването на времето изразът може и да се е клиширан, но остава все така верен. Какво обаче се случвa, когато от задния ти двор се вижда бялата корона на Монблан? Тогава мечтите са малко по-големи.
Или по-точно по-високи. Еднакво близки и до смъртта, и до безсмъртието.
Така се случва и при Марко Сифреди. Френско момче, което сякаш има предначертан път, свързан с планината. Той произхожда от семейство на катерачи, а детството му минава в Шамони - градче от френската страна на Монблан. Първенецът на Западна Европа от ранна детска възраст изглежда запленява малкия Марко, който расте с поглед отправен към върховете.
Кой всъщност е той?
Французинът си осигурява безсмъртие преди почти 20 години. На 23 май 2001 година същото това момче, мечтало ден след ден за покорени върхове, стига до покрива на света. Целта му на Еверест обаче е малко по-различна. Изкачването до 8848 метра в Хималаите не задоволява Сифреди, който е твърдо решен да се превърне в първия човек, спуснал се със сноуборд от Джомолунгма.
22-годишният по онова време планинар е обиколил навред и нашир, спускайки връх сред връх на дъската си. Местната европейска сцена му отеснява бързо и пренася търсенето на адреналин отвъд пределите на Стария континент.
Първо изкачва и спуска Токклараху (6032 метра) в перуанските Анди. Първият му досег с Хималаите пък е в края на 90-те години, когато повтаря упражнението на близо 7000 метра - връх Дордже Лакпа (6988 метра). В далечината тогава се очертава впечатляващ силует. Еверест.
Така Марко се озовава на жадувания връх. Най-висок в света. Само ден, след като е навършил 22 през май 2001. Времето обаче не е на негова страна. Едва 24 часа по-рано австриец на име Щефен Грат го е изпреварил и е спуснал световния първенец със сноуборд. Съдбата обаче намига на Сифреди - стореното от Грат не се зачита, защото става ясно, че е слязъл от борда си в скалист участък... Малшанс за него и обратното за Марко.
Авантюристично настроеният младок има план да направи възможно най-тежкото пускане - по Кулоара на Хорнбайн, но недостатъчно сняг в този период от годината го препраща към втори и почти също толкова стрърмен и тесен вариант - Кулоара на Нортън
Всичко е като от сценарий на филм. Сифреди гледа изгрева от върха на света, след като го е изкачил с помощта на двама шерпи и кислороден апарат. А после се спуска надолу към мечтата си.
Един от автоматите му поддава и се чупи от зверския студ, но с малко помощ от магическите шерпи всичко е закрепено и той продължава. Велико спускане по голям наклон в продължение на хиляди метри, за да стигне до самото подножие на Еверест. И да постави името си в историята.
Работата обаче не е свършена напълно. Рекордьорът продължава да спуска първото трасе, макар и само в съзнанието си, а година по-късно отново е в Хималаите. Отново е на Еверест. И отново се е прицелил в Хорнбайн. Този път снегът е достатъчно, дори повече от очакваното, а лавини падат едва ли не през час. Сифреди чака прозорец от добри метеорологични условия, за да осъществи това, което му се е изплъзнало преди година и половина.
И на 8 септември 2002 година го получава. Въпреки това шерпите се опитват да го убедят да изчака още по-добри условия. Това обаче не се случва, защото той вече е решил, че времето е сега.
Младият французин тръгва към върха в онази неделя и отново го покорява. Но три пъти по-бавно отколкото при първия си опит преди година и половина. Въпреки умората от "прекалено много сняг и прекалено много студ", както казва Марко в едно от последните си включвания, целта остава непроменена.
Облаците образуват бяла пелена в неделния следобед там горе. Шерпите отново повтарят безуспешните си молби. Но нищо не може да спре Сифреди по пътя към мечтаната снежна линия.
"Пази се, Марко", казва му Шерпа Фурба.
"ОК, Фурба. До утре", отговаря Марко.
Това са и последните му думи, а секунди по-късно той поема към Хорнбайн и изчезва в облаците. Никой повече не вижда Марко Сифреди.
Успял ли е да спусне Кулоара на Хорнбайн и да сбъдне мечтата си? Никой не знае. И вероятно никога няма да стане ясно. Но най-близките му хора в онази експедиция, шерпите, помнят нещо друго.
Докато събират екипировката от Лагер 3, поглеждат надолу и в далечината виждат нещо, което прилича на силует на човек, който се изправя тихо и се спуска надолу. На Еверест няма други хора. Не е сезонът на катеренето.
Дали това е бил Марко Сифреди? Призракът му? Или просто видение? И до днес всичко е забулено в мистерия.
Точно както брат си, който губи живота си след лавина в Шамони, Марко остава завинаги в планината.
Повече от 300 души са загубили живота си, опитвайки се да покорят Еверест.
Само един обаче загива със сноуборд на краката си, препускайки в пресния сняг по хималайските склонове. Сред мечтите и снежните облаци.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}