09:20 | 14.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Нито е първият, нито ще е последният... Но има ли по-срамен разгром от грузинския?

Тимът на България е падал 29 пъти с пет или повече гола, но това в неделя май е №1

Снимка: Getty Images

Нито е първият, нито ще е последният... Но има ли по-срамен разгром от грузинския?

Тимът на България е падал 29 пъти с пет или повече гола, но това в неделя май е №1

12:20 | 6 юни 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 98 10324 Снимка: Getty Images

България претърпя една от най-срамните вечери във футболната си история в неделя. Грузия ни би с 5:2 насред Разград, при това в официален мач, в който поне на теория на терена бяха 11-те най-добри играчи, които в момента практикуват този спорт професионално у нас.

Национален отбор

И при това Грузия си ни би в истинския смисъл на думата. Тук не става въпрос за късмет, щастливо стечение на обстоятелства или съдийски "тесли". Срещу нас имаше един много по-добър отбор, който всъщност спокойно можеше да ни вкара още няколко гола.

Доста често в последните години сме чували фрази от типа на "копаене на дъно". По ирония на съдбата именно представителният футболен е бил честа причина да си ги казваме, а въпросът е дали наистина това е футболното ни дъно?

Националният ни отбор играе организирани футболни мачове вече 98 години. Естествено, че сме имали и по-тежки загуби като цифрово изражение. И е трудно да вярваме, че няма да има такива и занапред. Всеки губи на футбол, понякога с разгроми. Че и Германия падна с 1:5 от Англия и 0:6 от Испания, и то този век. Но има различни начини да те бият на футбол. И различни по класа съперници.

Да поговорим за разгромни поражения, в които противникът ни е вкарвал 5 или повече гола. Тези случаи в историята на футбола ни са точно 29 на ниво национален отбор.

Преглеждайки ги, няма да е трудно да залючим, че това 2:5 в Разград, ако не най-срамното петно върху белия екип с лъв на гърдите, категорично е най-срамния момент от Втората световна насам.

Снимка: БТА

Така че спокойно може да повторим, че ударихме дъното. И ето какво сме сътворявали в историята си като допуснати тежки поражения, за да се убедите и сами.

Виж още Ретро хит: Испанският голмайстор в кошмарното за нас 0:13: Българите не бяха туристи

Цели 15 от въпросните 29 разгромни загуби за България са преди 1950-а. Повечето от тях са в годините на зората на националния тим, където като цяло не можем да говорим за някаква организация или сериозен футбол. Именно заради това няма нищо странно в това 0:6 от Австрия в първия ни мач през 1924-а, както и от по 1:6 от съседите ни Югославия, Румъния и Гърция в следващите пет години.

Освен на тотално аматьорско и любителско ниво, по онова време националният тим на практика се събира веднъж, най-много два пъти в годината, за да изиграе по контрола. Пътува се по 2-3 дни дори до Белград и Букурещ, а като цяло всичко около тези мачове е един хаос, заради което не е изненадващо, че обикновено гостуващият тим отнася по някой разгром.

До войната имаме подобни резултати от Франция, Чехословакия и Унгария, както и разбира се историческото 0:13 от Испания, което отнасяме на 21 май 1933-а в Мадрид.

По време на войната по приятелска линия играем с Германия и Хърватия, където губим съответно с 3:7 и 0:6, а през 1947-а едно 0:9 от Унгария за Балканската купа, което е и втората най-голяма загуба в историята ни, затваря един доста тежък период за футбола ни.

Общо взето и по света делят футболната си история до 1950-а и след това. Причината е, че някъде в първите години след войната започва истинският ренесанс на играта, която постепенно се превръща във феномена, който познаваме и днес. Процесът не подминава България. Нивото на националния ни тим става все по-сериозно и конкурентно на европейците, но все пак разгромните поражения отново фигурират в статистиката.

Например на първия ни голям форум в историята - Мондиала в Чили през 1962-ра. Тогава Унгария ни бие с 6:1 в групата, но и в онези години маджарите са един от най-силните отбори на планетата изобщо. Това не е единственият ни унизителен резултат на голямо първенство. Осем години по-късно ФРГ ни бие с 5:2 в групата, но и тук все пак говорим за предвожданата от Герд Мюлер машина от Западна Германия, която по онова време е втора в света, а на Мондиала в Мексико взима бронзовите медали.

Embed from Getty Images

Последните две наши участия на големи форуми също са белязани от подобни резултати, които вероятно повечето от вас добре си спомнят. Незабравимо е онова мрачно 1:6 от Испания в Ланс през 1998-ма, както и 0:5 от Швеция на старта на Евро 2004 в Лисабон.

Но все пак, ако трябва да ги сравняваме с вчерашния погром, то има няколко разлики.

Първата е, че тези два резултата дойдоха срещу далеч по-сериозни противници. Втората е, че се случиха на финали на световно и европейско първенство, където няма как да има слаби отбори. А не в мач от третата по сила лига на експериментален турнир на УЕФА. Третата е, че колкото и странно да звучи - в онези три мача България дори не бе надиграна по начина, по който се случи снощи.

Например срещу Испания до 81-ата минута резултатът бе 1:3, а и България имаше своите шансове преди това. Вече всичко за тима ни рухна в самия край на мача, който по болезнен начин затвори страницата за златното ни футболно поколение.

Срещу Швеция също реалното изражение не трябваше да е травмиращото 0:5 на старта на Евро 2004, но в онзи мач просто всяка шведска атака се превръщаше в гол. Реално като надиграване разликата между двата тима не отговаряше на цифровото изражение. Изпуснахме поне три стопроцентови положения, и то при 0:0 и 0:1.

А вчера паднахме срещу 86-ата според ранглистата футболна сила, паднахме на свой терен, а и паднахме категорично.

Снимка: Getty Images

Любопитен момент от историята ни с разгромните поражения е един мач от 1965-а, когато по пътя към Мондиала в Англия тимът на Белгия ни разбива с 5:0.

Виж още Великите мачове на България

За щастие по онова време головите разлики и директните двубои не се гледат в класирането, когато месец по-късно кара ФИФА да насрочи решителен бараж между двата тим, който всички ние познаваме като "Епопеята от Флоренция". Мач, който печелим с 2:1 и отиваме на Световно. Отзвукът из Стария континент е огромен, защото само преди месец сме паднали с 0:5 от белгийците и очакванията са нещо подобно да се случи и във Флоренция, но реалността се оказва друга.

Говорейки за разгроми по пътя към Мондиала няма как да пропуснем онова 0:6 от Чехия, което отнесохме през 2001-ва. Тогава България отива в Прага с равни точки с чехите и с много мечти за място на бараж, защото макар и да имаме теоритични шансове за директно класиране, никой не се съмнява, че по същото време Дания ще побди Исландия.

Но действителността е сурова за отбора ни. Чехите буквално ни разпиляват с шест гола, отказвайки ни от каквито и да е шансове за първенството на планетата в Япония и Южна Корея. Но какъв състав имаха само - Поборски, Недвед, Росицки, Барош, Смицер...

Споменавайки Япония, ежегодният турнир "Кирин Къп" в страната е едно кошмарно място, на което доста разумно започнахме да отказваме поканите. Там имаме история на срамни резултати като 1:5 от Шотландия през 2005-а, както и 2:7 от домакина Япония през 2016-а.

През новия век в графата срамни контроли трябва да поставим и едно 1:6 от Сърбия през 2008-ма. Мач, който се запомни със странното напускане на игрището от Димитър Бербатов, след което той дори не догледа двубоя.

Списъкът бе запълнен с най-тежката ни загуба на родна земя. 0:6 от Англия в един мач, белязан от расистки скандал. Естествено, че пресилен и преекспониран от британските медии, но мач, който като резултат и отзвук остави огромно петно върху футбола ни.

Снимка: АР/БТА

И така се стигна до този 5 юни в Разград, в който символично Грузия ни вкара 5, а можеше и още ...

По-притеснителното е, че доста пъти сме си повтаряли, че дъното е ударено, но винаги се появява нов мач и нов резултат, който ни разубеждава и остава "въпроса отворен". Дано поне този път това 2:5 от Грузия е последният срамен момент, който националният ни отбор ще изпита.

Ето и всички разгромни поражения в историята на националния ни тим:

0:6 от Австрия - 1924 г.

1:6 от Румнъния - 1926 г.

1:6 от Югославия - 1930 г.

1:6 от Гърция - 1931 г.

2:5 от Румъния - 1931 г.

3:5 от Франция - 1932 г.

0:13 от Испания - 1933 г.

0:7 от Румъния - 1933 г.

1:6 от Австрия - 1934 г.

1:6 от Гранция - 1938 г.

0:6 от Чехословакия - 1938 г.