Европейската Суперлига, срещу която цялата футболна общност настръхна за около 48 часа, няма да се случи. Поне не сега и не във вида, в който 12-те така наречени "отцепници" предложиха.

Но тези турбулентни няколко дни доказаха и на най-големите футболни романтици, че с любимата игра в досегашния й вид отдавна е свършено. Просто огромните промени са въпрос на няколко сезона, защото лудите пари, които нахлуха във футбола в последните 15 години, отвориха огромна пропаст между богати и бедни.

Показател за неизбежни реформи е самият факт, че някак тихомълком покрай цялата врява, УЕФА одобри новия си формат на Шампионска лига. А той е също доста радикален и противоречив, макар и не до степента на Суепрлигата.

Все по-голямата "ножица" между бедни и богати във футбола става огромен проблем, като за съжаление решението му на този етап по никакъв начин не изглежда, че ще е ограничение на харчовете на заможните. Именно заради това тази пропаст ще продължи да се увеличава. Тенденцията е съвсем явна.

"Богатите" не печелят достатъчно от мачове срещу "бедните", а самите по-малки клубове все по-трудно намират сили да им се противопоставят. Както на терена със спортни методи, така и извън него като влияние и привличане на спонсори и инвеститори. 

И тук не става въпрос само за разлика между тимове от Запада и Изтока. Това е само единият фронт. Но вече говорим и за голяма разлика между грандовете на Англия, Испания и Италия със скромните тимове от собствените им първенства. Тимове, които нямат световната популярност, значими са само локално или регионално, а като ресурс са далеч от този на водещите мастодонти в собствените си лиги.

А заради това все повече анализатори предвиждат, че много от националните първенства просто няма да могат да продължат да съществуват в същия си вид, ако желанието им е за изравнени сили и по-интересни мачове на европейската сцена.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И в това число не влизат големите пет първенства, защото там винаги е имало и ще има няколко отбора от топ ниво, които да създават нужния продукт и да поддържат необходимото високо ниво. В Англия спокойно може да отличим поне 10 такива, в Италия виждаме, че поне през този сезон са 6-7. Дори и Испания е далеч от времето на тотална хегемония на безгрешните Барса и Реал.

Това са първенства, които имат самостоятелно бъдеще. Вероятно такова имат в Германия и Франция, въпреки че Байерн и ПСЖ създават у останалите донякъде комплекс за малоценност с доминацията си. И все пак - интрига има, интерес има. Това са големите пет лиги, проблемът ще е извън тях.

Ситуaцията във футбола започва да удря осезаемо по първенствата от средно ниво и отбори, които доскоро можеха да се противопоставят на "акулите" в играта и да се равняват в преките сблъсъци в евротурнирите. В последните години силни мачове на тимове от Нидерландия, Португалия или Русия срещу най-големите са епизодични моменти, а не тенденция. В повечето случаи такъв сблъсък е рутинна победа за представителя на голямата лига. 

Коренно различният продукт откъм финансови измерения, който се произвежда, прави това неравенство жестоко. Един пример - дори отбори извън топ 6, че и топ 10 на английската Висша лига например, въоръжени с огромни средства от този телевизионен Клондайк на футбола, купуват без проблем играчи от Бенфика, Аякс, Порто... Тимове калибър "Шампионска лига", водещи в собствените си страни и с огромни традиции в играта. Съответно - Лийдс, Саутхемптън и Нюкасъл стават по-силни дотолкова, че да не са изпадащи в мегалигата на Англия, но пък отслабените грандове в по-малките първенства стават още по-неконкурентни в турнирите. 

Още по-жестоко е за нациите и първенствата от нашия калибър, които съвсем се загубиха на европейската сцена.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Именно заради това повечето национални първенства са обречени в досегашния си вид, а реформата изглежда неизбежна. И тази реформа няма да започне със Суперлига за определени клубове, а с формиране на множество регионални първенства в Европа. И това не е нещо много далечно в бъдещето, защото първите стъпки вече са извървяни.

Почти сигурно изглежда, че до три или четири сезона Белгия и Нидерландия няма да имат отделни елитни първенства, а ще се появи "БеНе Лига". Обединена регионална сплав, в която да се търси повече качество, по-силен продукт и съответно - по-състоятелни и конкурентни на европейската сцена клубове.

Шампионат с 18 тима от двете страни, който ще генерира около 400 милиона евро на сезон. До момента нидерландската лига прави около 70 милиона, а белгийската около 40. С този нов и по-интересен и конкурентен формат е ясно, че силните отбори в "БеНе лигата" като Аякс, ПСВ, Фейенорд, Андерлехт или Брюж, ще бъдат много по-близки като класа до тези от големите 5 първенства. Честите им мачове ще повишат интереса. Вече няма да се чакат трите дербита в Нидерландия (по два пъти на сезон), а 14-16 големи мача между грандовете и от двете държави.

Днес тези изпълнени с таланти първенства са принудени да продават играчи при всяка оферта, дори да не идва от колос, а просто от средняк в Англия или Германия. С категоричното повишаване на приходите, подобна практика няма да е жизнено важна необходимост.

Пример дадохме с "БеНе лигата", защото там нещата вече са на финалната права и изглежда, че всичко ще се случи в близките два или три сезона. Но това не е единствената рокада, която може да очакваме, като домино една след друга десетки европейски национални лиги ще започнат да слизат от сцената.

Вече е имало среща между трите колоса на португалския футбол - Бенфика, Порто и Спортинг, които обсъждат да кандидатстват за място в испанската Ла Лига.

Снимка: AP/БТА

Това са три големи за Европа клуба, които обаче всеки сезон играят срещу няколко класи по-слаби противници в местната лига. А всичко това ги лишава от милиони приходи от тв права, защото - кой гледа португалското първенство извън Португалия, ако няма мач Бенфика - Порто? Малък пазар, малки телевизионни пари. Ситуацията няма да е такава, ако тези три тима всеки уикенд играят срещу испанските отбори и се борят за челните места срещу Реал, Барса и Атлетико.

Вече много години слушаме за шотландските Селтик и Рейнджърс, които трябва да станат част от английската Висша лига, ако искат по някакъв начин да върнат старата си слава. Просто това изглежда единственият път, защото в доста скромното шотландско първенство това едва ли ще се случи. Те играят три пъти един срещу друг, а останалите им двубои обикновено са рутинни и предвидими. Съответно - нулев интерес извън феновете на двата гранда, ниски приходи, ниско ниво и спортно-технически.

Вече е имало предварителни разговори за още няколко обединени първенства.

Такова например обмислят да направят Швейцария и Австрия. Днес това са две лиги с по 10 отбора. 3,4 от тях стойностни, другите с доста спорни качества. Помним австрийския Адмира Вакер, на който ЦСКА с лекота вкара 6 гола в два мача в турнира Лига Европа. Обединена лига ще вдигне нивото на грандове като Йънг Бойс, Базел, Ред Бул Залцбург и грандовете на Виена, като ще ги лиши от мачове срещу доста скромните тимове на местно ниво.

Реформа готвят и в Скандинавия, където Дания, Норвегия, Швеция и Финландия ще излязат с общо първенство. И то ще има същия ефект спрямо големите местни отбори.  Макар в тези страни футболът да не е спорт №1, говорим за създаването на продукт, който ще обхваща население от около 27 милиона души. Това със сигурност ще увеличи приходите на грандовете от най-северните части на континента. Нивото ще е съвсем различно, когато всяка седмица играеш здрав мач срещу отбор с широка популярност в региона.

Естествено, спокойно скоро може да очакваме и разговори за Балканска лига. Нещо, което е обсъждано от различни ръководители през годините и не е ново като идея. Но никога не се е стигало до конкретни параметри, преговори, договори, проекти.

Ако Европа обаче тръгне по този път, бъдете сигурни, че тенденцията ще обхване и нашите ширини. И нека си представим как Лудогорец, ЦСКА, Левски, Локомотив (Пд) и другите ни водещи отбори всяка седмица срещат Фенербахче, Стяуа, Цървена звезда, Олимпиакос. За да са конкурентни, трябва да вдигнат нивото. За това ще помогнат парите от лигата, спонсорите... А и останалите у нас ще искат техните места, което ще доведе до стремеж към подобрение. Съвсем нормален и естествен ефект.

А виждаме каква е обстановката сега у нас. В съседните ни страни не е много по-различна. Ако вземем за пример последното десетилетие, най-силен в България бе Лудогорец, който на два пъти игра в групите на Шампионска лига. В тези два конкретни сезона помним, че просто пропастта между разградчани и останалите бе огромна, а повечето мачове на родната сцена се печелеха, както се казва, "на ходом".

Снимка: БТА

Ако се върнем още 10 години назад, когато Левски и ЦСКА направиха няколко силни сезона в Европа, ще си спомним каква беше разликата между двата ни гранда и по-скромните отбори в тогавашната "А" група. Общото между двата случая е, че не големите издърпаха малките нагоре, а се получи обратният ефект.

Ситуацията е абсолютно същата във всяка балканска страна. През сезон виждаме впечатляващо представяне в Европа на Олимпиакос, Цървена Звезда, Партизан или Динамо (Загреб). Но всичко това е епизодично, последвано от няколко посредствени сезона. И доминация "по навик" в собствената лига.

Вероятно създаването на Балканска лига с 20 топ отбора от региона би могла да изкачи тези грандове на съвсем друго ниво, по-близко до това на западноевропейските отбори. Защото трябва да признаем, че мачовете на Балканите, които не включват местните грандове, не създават гледаме продукт, който да носи приходи. Бихте ли гледали Войводина срещу Раднички? Или Клуж срещу Виторул? Едва ли в Сърбия, Румъния или Турция някой ще си пусне да види как Арда и Етър се борят за зрелищното си 3:2 онзи ден (а всъщност дори не бе никак лош мач).

А какво би било в лига, в която всеки мач е дерби между топ отборите на вечно нажежения полуостров? Пълни трибуни - стига ситуацията с пандемията сравнително скоро да го позволява, здрава реклама, интрига, имена с огромна тежест за региона.

Чехия, Словакия и Унгария са готови за Вишеградска лига, но на този етап поляците се дърпат, а те са най-голямата държава в групата. Но полската Екстракласа се представя най-слабо е Европа от всичките си съседи, като изглежда, че и там ще има омекване на позицията и готовност за преговори.

Съветските страни няма как да обединят първенството си по обективни политически причини, но по региони това може да се случи. Като Балтийска лига между Естония, Литва и Латвия, както и Кавказка лига между някои от бившите републики.

Естествено, че всичко това са хипотези и предположения, но фактът, че в Беглия и Нидерландия решението е взето, ни кара да мислим, че няма да е последният пример. Щом дори португалците и шотландците го обмислят, вероятно тази тенденция ще обхване целия континент. За добро или лошо, но може би това ще е най-възможният вариант за изравняване на все по-голямата пропаст между бедните и богатите.

А създаването на всички тези регионални лиги няма да повлияе сериозно на евротурнирите. Днес първенците на всички тези страни се самоизяждат в тежките квалификации за Шампионска лига, които ще става все по-тежки и жестоки. При формат с регионални лиги, техните шампиони ще могат вероятно да бъдат допускани директно да мерят сили с най-големите на континента. Останалите евротурнири пък по традиция ще бъдат изпълвани с представители от цяла Европа, като на квотен принцип всяка страна ще има гарантирани участници. 

А и в крайна сметка за много от отборите ще е по-изгодно да имат силно представяне в регионалната си лиги, отколкото като днес да изиграят два безславни мача в квалификациите на Лига Европа или започващият от лятото турнир Лига на конфедерациите, който съвсем ще отдалечи скромните първенства от тези на богатите.

И ако това е пътят, както изглежда като тенденция, не е ли той всъщност следване на идеята за Суперлигата? Просто в други мащаби и по региони. Но като цяло сходствата са очевидни - пак търсенето е на отсяване на класата, създаване на ВИП-общество от най-популярните клубове и марки, вдигане на интереса и приходите...