Бърз въпрос за футболни познавачи - колко отбора са успявали да лишат Реал (Мадрид) и Барселона от шампионската титла в Испания за последните 16 години?
Отговорът е един и носи името Атлетико (Мадрид). През 2014-а "лос колчонерос" прекъснаха доминацията на двете суперсили в испанския футбол и завоюваха 10-ата си титла.
Онзи непримирим отбор беше воден от треньор, към който футболният фен не може да бъде безразличен - Диего Симеоне. Аржентинецът, който се превърна в супергерой за Атлети, днес празнува своя 50-и рожден ден.
Шампион на Испания, носител на Купата на Краля, двукратен шампион на Лига Европа и двукратен финалист в Шампионска лига. Това е сухата статистика от 9-годишния престой на Симеоне начело на отбора с червеното и бялото райе, който винаги е опитвал да се отърси от сянката на Реал в испанската столица.
Чоло, както е познат в света на футбола, превърна "дюшекчиите" в страшилище, което никой клубен гранд не иска да среща. Няма значение моментната спортна форма, срещу Атлетико никога не е лесно.
Последен на гърба си го изпита актуалният европейски първенец Ливърпул, който беше детрониран на "Анфийлд" след продължения.
Случи се след голяма доза късмет на испанския отбор и предимно защитна игра, но Симеоне е обсебен от мисълта да се печели на всяка цена. И когато целта е Шампионска лига, всяка цена е оправдана.
"En la vida, hay que creer" или "в живота винаги трябва да вярваш" е мотото на родения в Буенос Айрес бивш аржентински национал. Тези, които са се изправяли срещу него знаят, че той и отборът са готови да дадат последните си сили да обърнат развоя в своя полза, дори когато си считани за абсолютен аутсайдер. Такъв бе и мачът с Ливърпул.
Говорим за треньор, който в кариерата си е отстранявал Челси на Моуриньо, Барса на Гуардиола и Ливърпул на Клоп.
Още на 17 години Симеоне е повикан за националния отбор на Аржентина до 20 години. Помолен е да се присъедини към отбора в ранен час. Пристига в посочения офис в Буенос Айрес и чака половин час със съотборника си Антонио Мохамед. Оказва се, че отборът вече и тръгнал, и двамата хващат метро, след което и два автобуса, за да ги настигнат. Преди последния транспорт обаче парите им свършват.
"Погледни това лице. Един ден аз ще бъда професионален футболист и ще играя за Аржентина. Ще бъда звезда. Запомни името ми и това на приятеля ми. Не ни забравяй. Сега се нуждаем от малка услуга", казва Диего на шофьора на автобуса, който се съгласява да ги закара без пари.
Слизат на спирка, която е на 6 километра от тренировъчното игрище и нямат друг избор освен да тичат до там. Когато стигат, тренировката вече е свършила. Изпотени, те обясняват на треньора Карлос Пачаме какво се е случило.
Наставникът на младежите разказал на селекционера на Аржентина Карлос Билардо и последният бил очарован от отношението на двамата играчи. Извикал ги да тренират с мъжете, а седмица по-късно ги включва за контролата с Германия в подготовката за Мондиал 1990.
Антонио разказва за мотивационната реч на своя съотборник, която доказва, че още на 17 той е бил уверен в своите възможности. Диего става важна част от поколение на Аржентина, което спечели Копа Америка през 1991-а и 1993-а. Бързо се превърна в ключова фигура за своята родина и един от най-добрите заедно с Фернандо Редондо и Габриел Батистута.
Играе в три поредни световни първенства между 1994-а и 2002-а и то под ръководството на различни селекционери с различни футболни философии - Алфио Базиле, Даниел Пасарела и Марсело Биелса. Чоло завърши със 106 мача за Аржентина, повече и от иконата Диего Марадона.
Още от малък Симеоне е уверен, че ще е футболист и ще покорява върхове в своята кариера. Тази негова непримиримост беше принесена бързо и в Атлетико в края на 2011-а, когато бе назначен за треньор. Под негово ръководство играчите са първо войници, а след това футболисти.
Чоло изгради стил, който се различава коренно от този на другите европейски грандове. Останалите искат да владеят топката, а Атлетико иска да я преследва.
"Футболът е като лова. Една секунди може да промени всичко. Плячката е там, но може и ненадейно да изчезне. За миг всичко приключва и може да нямаш друг шанс. Трябва да знаеш за коя конкретна секунда тренираш и когато тя дойде, да си готов. Това зависи от интелигентността и опита на играча", пише в първата си книга - El Efecto, Симеоне.
Един от големите съперници на Атлетико в лицето на Барселона е със съвършено различната философия. Така в мачовете между двата тима често мадридчани за секунди се превръщат от плячка в ловци. Тази стратегия не рядко работи и срещу Реал.
Преди да бъде назначен Симеоне, Атлетико не бе печелил срещу градския си съперник в продължение на 14 години. Оттогава записа девет победи в това дерби. Горчивината за аржентинеца са двата загубени финала в Шампионска лига, но преди него за Атлетико бе немислимо да вярва, че достигането до тази фаза е възможно.
Може да се каже, че единственият човек, когото Симеоне не е успявал да спре, е Кристиано Роналдо. Чоло никога не е губил мач от елиминационната фаза в Шампионска лига срещу отбор, който няма големия португалец в състава си. Това е красноречиво доказателство за силното представяне на "дюшекчиите" в турнира.
Атлетико бе в ролята на аутсайдер и през 2013-а, когато излезе на финал за Купата на Краля на "Сантяго Бернабеу". Реал тогава бе детрониран в дома си след продължения. През 2018-а Чоло спечели Лига Европа за втори път и Суперкупата на Европа и допринесе за общо седем трофея във витрината на Атлетико. Не е зле като за 9-годишен период.
Симеоне игра професионално футбол в продължение на 20 години, но през цялото време е "треньор под прикритие". Успехите му откакто започна кариерата си като наставник не са изненада за никого.
Доказателство за лидерските качества на днешния рожденик е банковата му сметка. в Момента той е най-скъпоплатеният треньор в света, като заработва по 41 милиона евро на година. Вторият в тази класация - Пеп Гуардиола, дори не го доближава със своите 23 милиона годишно. Симеоне трансформира Атлетико в европейски гигант и то в ера, в която Меси и Роналдо доминират.
Именно двамата гениални футболисти на нашето време са сред тези, които недолюбват Чоло. Това важи за всички големи съперници на Атлетико. Често като проблем на наставника се посочва дефанзивния стил, който практикува, но всъщност истинското нещо, което дразни опонентите му, е неговата емоционалност.
Когато е около терена Диего е неудържим, такъв бе и като футболист. Чрез годините десетки пъти е влизал в остри конфликти с противникови играчи, мениджъри и най-често съдии. Това често му носи наказания и понякога му се налага да гледа мачове на своя отбор от трибуните. Дори тогава ръкомаханията му и крясъците придават колорит, и камерите категорично го обичат.
Диего Симеоне е конфликтна личност.
Ако харесваш неговия Атлетико, ще си и негов верен фен. Ако отстрани твоя отбор, ще ти е неприятен за известно време. Дори думата е слаба - ще изпитваш неприязън към методите на отбора му.
Но не може да си безразличен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}