Световното първенство по футбол е тук - остават две седмици до старта на най-странният, различен, уникален и някак изведнъж настанил се пред прага на вратите ни Мондиал. Да, вместо по плажовете с бира в ръка, ще гледаме мачовете из офисите, подготвяйки списъка с коледните покупки.
Но - световното си е световно. Няма друго такова събитие.
Предлагаме ви да се разходите из всички 21 издания на турнира, роден преди около век, след като президентът на ФИФА Жул Риме канализира идеята, която витае още от края на XIX в. - да се премерят силите на всички нации в играта, вече станала любима на света.
Французинът прави и невъзможното първият Мондиал да стане факт през 1930-а в Уругвай, като само 13 държави участват и няма квалификации. Европейците нехаят за турнира, тръгват Белгия, Югославия, Румъния и, след изричната намеса на Риме, неговите сънародници - французите.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА РАЗХОДКАТА НИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА МОНДИАЛИ>>>
Първият световен шампион - отборът на Уругвай от 1930 г.
Снимка: Getty ImagesУругвай печели титлата през 1930-а на свой терен, следват две титли на Италия от 1934-а и 1938 г. в първенства, изключително политизирани под дебелата сянка на задаващата се в Европа Втора световна война. Политиката, всъщност, никога не остава далеч от любимия спорт на планетата, колкото и да не му се иска на футболът да е така.
Заради войната първенства няма 12 години.
През 1950-а световната титла убягва на Бразилия пред над 200 000 на претъпкания и още не недовършен "Маракана", въпреки че и равен стига на домакините. Уругвай печели с 2:1 в един от мачовете, митологизирани в историята на Мондиалите.
И днес в Бразилия вярват, че там, откъдето е минал Гиджа - крилото на уругвайците, което вкарва победния гол, никога не е порастнало и стръкче трева на игрището. Има над 50 смъртни случая из страната в онзи ден, а цялата нация потъва в скръб.
Четири години по-късно шокът е не по-малък, когато непобедимите унгарци на Пушкаш, размазали всичко по пътя си, губят финала от ФРГ с 2:3 в Берн. Дни по-рано си отива от света Риме, бащата на Мондиалите. За този мач в дъжда в швейцарската столица също легендата никога не умира.
Минават още четири години и се ражда един от двата най-големи мита на световните първенства - Пеле. Бразилия страда в първите си два мача и в третия срещу СССР пуска 17-годишното чудо.
Останалото е история - първа титла за селесао и раждането на суперзвезда, която променя футболът завинаги. Никога никой преди Пеле не е имал глобалното влияние, популярността, ефекта върху хората, който оказва той.
През 1962-ра и България дебютира на Мондиал - в Чили, където отново печели Бразилия, но героите са нови. Пеле е контузен след поредната грубост, Амарилдо го сменя в състава и - редом с удивителния гений с различни по дължина десен и ляв крак Гаринча, изнася тежестта на битките.
Четири години по-късно пак сме на картата, в Англия, но отново си тръгваме без победа.
Домакините печелят титлата в първенство, белязано от скандали (и не е първото такова). Разбира се, и до днес се говори за гола на Джеф Хърст на финала със Западна Германия - още един момент, никога не оставен в забрава, когато се говори за Мондиали.
"Уембли", 1966 г. Ударът на Джеф Хърст, с който резултатът става 3:2 на финала между Англия и ФРГ. Един от най-спорните моменти в историята на Мондиали, защото топката - поне на око, не преминава голлинията
Снимка: Getty ImagesВероятно най-очарователният отбор-шампион е Бразилия от 1970-а, когато Пеле отново блести на четвъртия си, последен Мондиал в Мексико. Тогава е изигран и Мачът на века, както е наречен полуфиналът Италия - ФРГ.
Германците печелят на своя земя през 1974-а, въпреки че тоталният футбол на "лалетата" пленява света, а Кройф е играчът на турнира. В Аржентина след още четири години те пак плачат на финала, отново срещу домакина. Това е втори от три загубени двубоя за титлата на Нидерландия.
Няма друга нация, стигала толкова близо толкова пъти, без да е вдигала трофея.
През 1982-ра планетата чакаше да види аржентинския феномен, за който чуваше откъслечни сигнали откъм Южна Америка. Марадона се появи на 22 г. на първото си световно, след като четири години по-рано учудващо го оставиха извън състава в домакинския триумф. Диего впечатли, но не изуми - изгониха го срещу Бразилия във втората групова фаза.
Но се виждаше, че това е специален играч, който ще покори света.
И се случи - следващите три Мондиала минаха под знака на едно име.
През 1986-а видяхме за първи и, вероятно за последен път, как един футболист печели "сам" титлата. Марадона помете всичко по пътя си, включително България, за да вдигне трофея на "Ацтека". Божията ръка - още един от паметните и вечни моменти на Мондиали, се роди в Мексико.
В Италия 1990 Диего избута един скромен като талант и възможности аржентински отбор до финала и го загуби три минути преди края с дузпа от ФРГ. Толкова бе близо до това да повтори Пеле и да дублира титлата.
В Щатите през 1994-а за аржентинеца се говореше по други причини - хванаха го с допинг преди мача с България. А ние бяхме в заглавията на онзи Мондиал, който е завинаги ще си остане "наш".
САЩ 1994 и снимка, която няма нужда от текст. Стоичков, германците, Ню Йорк... Помните.
Снимки: Getty ImagesСлед 17 мача на първенствата на планетата без победа, взехме не една, а четири. И играхме полуфинал срещу Италия. Можеше... Знаем. Но не стана.
Въпреки това Четвъртите в света никога няма да бъдат изтрити от историята на играта, при това не само у нас. Защото за България да е сред четирите най-силни отбора на планетата на футбол, е уникално, неповторимо и велико.
Франция най-после изпълни мечтата на Риме и взе първа титла през 1998-ма на своя земя, въпреки че това бе Мондиала на Роналдо. И, както с Марадона и Пеле, се виждаше, че това е феноменален играч. Така и го нарекоха - Феномена.
Той донесе титлата с головете си през 2002-ра на Бразилия в първия азиатски Мондиал (сега идва вторият), а прическата му - глуповата и налудничава, завладя света и разгневи безброй родители. Кой дете не искаше "пони" на темето, като на Роналдо?!
Четири години минаха и Италия се върна на трона за четвърти път, побеждавайки Франция в един финал в Берлин, който завинаги ще бъде помнен с инцидента Зидан - Матераци. Още един от онези моменти, писали историята на Мондиали.
В Южна Африка бе първият на Черния континент, а голът на Андрес Иниеста короняса Испания в последните минути на финала с Нидерландия - трети загубен за "оранжевите".
Онова 1:7 на Бразилия от Германия в полуфинала на своя земя от 2014-а си има запазено място в споменатия златен архив с мачове и моменти, родени на световно първенство и придобили статут на легенди. Всеки Мондиал ражда такива, сега пак ще е така. Просто не се знае кой ще е героят или кой мач ще се настани сред споменатите.
Преди 4 години в Русия спечелиха французите, водени от 19-годишното чудо Килиан Мбапе. Дори визуално прилича на Пеле, а и чуйте звученето на името. Сякаш създаден за велики дела, суперталантът се кани да покори футбола и света
Така, както го направиха Пеле, Марадона и Феномена Роналдо, избирайки най-голямата сцена за най-бляскавите си представления.
Идва ред на Катар 2022. Но преди да започне, върнете се в историята на Мондиалите с нашата богата галерия.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА РАЗХОДКАТА НИ ИЗ ИСТОРИЯТА НА МОНДИАЛИ>>>
Италия през 1934-а печели титлата, не и без покровителството на Мусолини
Снимка: Getty Images
Аржентина - шампион! За първи път през 1978-ма тимът стига до трофея, въпреки че още през 1930-а е финалист и води на полувремето срещу Уругвай, за да загуби с 2:4
Снимка: Getty Images
2010-а, Йоханесбург: Моментът на Иниеста - удар в 117-ата минута въпреки отчаяния плонж на Ван дер Варт, който опитва да го спре, и вратаря Стекеленбург
Снимка: Getty Images
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}