17-11-2017 20-11-2018

Преди 50 г. летящият Бундестим сложи край на Златната футболна ера за СССР

Финалът на Европейското през 1972-ра се помни с головете на Герд Мюлер

15:06 | 18 юни 2022 | Редактор : Николай Петров 39 5951 Снимка: Getty Images

Няколко дни след като Германия разгроми историческия си футболен съперник Италия с 5:2 за една от редките си победи над "скуадра адзура", сякаш е идеален момент да си припомним една важна дата от историята на играта, свързана с Бундестима. На 18 юни 1972 година, точно преди половин век, Западна Германия печели първата от общо трите си европейски титли, след като побеждава категорично Съветския съюз с 3:0 на финала на "Хейзел" в Брюксел.

Ретро

Четвъртото европейско първенство тогава приема само четири отбора в своята финална фаза, като освен двата тима, които са на големия финал, за титлата спорят още домакинът Белгия и Унгария.

В квалификационните кръгове участват общо 32 състава, разделени в осем групи и мачове, които се играят през 1970-а и 1971-ва. Голямата изненада там е отпадането на силния отбор на Нидерландия, който остава зад Югославия. Това вече е ерата на Кройф, но ще отнеме още известно време, преди светът да види силата на "оранжевите" на Мондиал 1974, където те остават втори.

В последвалите четвъртфинали Белгия поднася шока, отстранявайки Италия след общ резултат 2:1. ФРГ убива мечтите на Англия след 3:1 на "Уембли", а югославският тим е спрян от СССР след победа с 3:0 на реванша в Москва.

Embed from Getty Images

На полуфиналите домакините от Белгия имат лошия късмет да изтеглят германците, които са водени от суперзвездата Герд Мюлер. Легендарният нападател, който за жалост напусна този свят през миналата година, вкарва две попадения за успеха с 2:1 пред 55 хиляди души.

В другия полуфинал СССР триумфира над Унгария след гол на украинската легенда Шахтьор и Динамо Анатолий Конков в началото на второто полувреме - 1:0.

42 хиляди души гледат големия финал на "Хейзел" преди 50 години. И стават свидетели на не едно, а две исторически събития.

Това е първият звезден миг за още по-звездния отбор на германците, който ще доминира през 70-те. Освен Мюлер в състава са още роденият да носи капитанската лента Франц Бекенбауер, гениалният плеймейкър Гюнтер Нетцер, колоритният и непреклонен Паул Брайтнер със своята почти афро прическа и огромна брада, както и големият вратар Сеп Майер. Не, че по това време, стражът има кой знае колко работа.

Вратарят на СССР Евгений Рудаков спасява ранните шансове открили се пред съперника, но разликата в класите е очевидна. Така се стига до 27-ата минута, когато страховит удар на Нетцер среща гредата и атаката продължава, за да се стигне до поредния гол на Мюлер. В началото на втората част Херберт Вимер преодолява Рудаков с удар с левия крак, а само шест минути по-късно отново Герд, наричан вече Бомбардира на нацията, оформя крайния резултат.

Embed from Getty Images

И това не е изненада. Легендарният нападател само две години по-рано вкарва 10 гола в шест мача на Мондиал 1970 в Мексико, където ФРГ взима бронзовите медали. Можем да се върнем още две години назад, когато Мюлер вкарва шест гола в три мача в квалфиикациите на Евро 1968. Последното му голямо първенство е Мондиал 1974, когато завършва кариерата си за родината с 68 гола в 62 мача. А германският тим оформя дубъл, прибавяйки световната към европейската титла.

На първенството в Белгия общо седем германци попадат в перфектния тим на турнира, като изключение правят трима от СССР - Евгени Рудаков, Реваз Дзодзуашвили и Муртаз Хурцилава. В перфектната единайсеторка попада и белгийският нападател Раул Ламбер.

Първото от споменатите исторически събития, макар и условно, е раждането на този златен германски тим. След разочарованието от Мексико 1970 със загубен полуфинал, ФРГ печели златото в Брюксел, а после и това на Мондиала у дома две години по-късно. Стига до финал на Евро 1976, където губи с дузпи, а Байерн, съставящ гръбнака на Бундестима, вдига три пъти поред Купата на шампионите в Европа. Финалът на "Хейзел" е стартът на златната ера.

За Съветския съюз пък е краят на същата. За тима с четирите букви на екипите това е втори загубен финал на европейско първенство след този през 1964-а, когато шампион на своя територия става Испания. В едни невероятни 12 години отборът има и европейска титла от 1960-а на дебютния турнир на континента във Франция.

Освен това на два пъти достига четвъртфинал на Световно първенство и веднъж става четвърти на Мондиал. Постоянен фактор на картата на футбола за един доста продължителен период. Но след Евро 1972 тимът с Яшин и останалите се разпада, за да чака до средата на 80-те за нови успехи. И то - далеч от тези на първия златен съветски тим.

Embed from Getty Images

След 1972-а Сборная влиза във футболна криза. СССР не успява да се класира на нито едно голямо първенство в следващите 10 години. През 1986-а е страхотен като игра на Мондиала, макар да отпада рано. Две години по-късно, на Евро 1988, достига четвъртия си финал на континента, но губи за трети път - от незабравимия тим на Нидерландия след епохалното воле на Марко ван Бастен.

В същата година СССР става и шампион на Олимпиадата в Сеул, което е последният успех на отбора, преди Съюзът да се разпадне в края на 80-те и началото на 90-те като държава.

ИЗБРАНО