Ретро: Ганев и Желязков пак бяха тандем, а България плашеше света (СНИМКИ)

Ден преди старта на световното първенство, да се върнем към едни други времена

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Ретро: Ганев и Желязков пак бяха тандем, а България плашеше света (СНИМКИ)

Ден преди старта на световното първенство, да се върнем към едни други времена

12:58 | 25 август 2022 | Редактор : Динко Гоцев 11 12171 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Световното първенство по волейбол в Полша и Словения започва в петък, а България тръгва към него с доста неясно усещане какво да очаква. Имаме млад отбор, имаме и опитни, класни играчи, но и ясната представа, че това е подмладен отбор, който ще влезе в този състав в едно напълно ново и най-голямо за него изпитание.

На последните две първенства на планетата през 2014-а и 2018 г. останахме извън топ 10, а бяха времена...

90-те години видяха един от най-талантливите ни отбори, който оставаше на няколко пъти близо до медалите, до финали на големи турнири, а всяко гостуване в България на великите волейболни сили бе кошмар за тях. Именно към тези времена ви връщаме с фотосите на Иван Григоров, които са уловили моменти от представянето на онзи брилянтен български тим на Световната лига през 1995-а.

ВИЖТЕ ГИ В ГАЛЕРИЯТА>>>

Любо Ганев - шефът на федерацията днес, и Евгени Иванов, който води структурата за детско-юношески волейбол

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Утре, когато България се появи за първи път на игрището за дебютния си мач на световното първенство, на терена до играчите химна ще слуша селекционерът Николай Желязков. А от ложите - президентът на федерацията Любо Ганев. Те двамата бяха тандем в онзи тим от първата половина на 90-те, както и Мартин Стоев - водил мъжкия ни тим до трето място в света (2006-а) и трето на световната купа (2007 г.), а днес треньор на младежите, които станаха втори на планетата. С Евгени Иванов-Пушката - от тази година директор на структурата във федерацията, която отговаря за детско-юношеския волейбол...

В онзи състав бяха куп легендарни имена - Димо Тонев бе капитан, Пламен Константинов бе един от младите лъвове (и той води за 4 години националите като треньор), големият Ники Иванов бе разпределител, Петър Узунов, Радо Стойчев, Ивайло Гаврилов, Людмил и Найден Найденови...

Тогава България влезе в декадата, първа след промените у нас, с опитните вече Тонев (роден 1964-а) и Ганев (65-и набор), но и с "прелята шампионска кръв" от Мартин Стоев, Петър Узунов, Ивайло Стефанов, Евгени Иванов, Николай Иванов, Радослав Арсов - тези шестимата бяха гръбнак на отбора, спечелил световната титла за младежи през 1991 г. в Кайро. Плюс младият Константинов (1973-а).

Та, това бяха славни времена и еуфорията с футболните успехи вървеше успоредно с тези във волейбола.

През 1990-а България бе пета в света, като загуби от големия фаворит СССР на четвъртфинал. Година по-късно станахме пети в Европа, а същото място заехме и през 1993-а, отново губейки инфарктно преди финалната четворка. Стигнахме я през 1994-а в Световната лига, когато останахме четвърти, но на световното същата година една изненадваща загуба от Корея ни остави девети - а имахме състав и амбиции за тройката.

Мартин Стоев днес води младите ни надежди към успехи, а постигна и сериозни такива като селекционер на мъжкия тим

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

И дойде 1995-а, когато тази сплав от младоци и мохиканите с много опит влезе в Световна лига и Евро 1995 с големи надежди. Наставник е Богдан Кючуков.

През май и юни бяха предварителните групи в Лигата, като България бе в компанията на суперсилите Италия и Нидерландия, както и на гърците.

Два пъти побеждаваме нидерландците в София, а за мачовете с Италия зала "Христо Ботев" се пръска по шевовете. Това са дните, в които страната трескаво чака и мача с Германия на футбол (от 0:2 ги бихме с 3:2 в евроквалификация) и еуфорията е огромна. Бием с 3:2 в голяма драма, но губим втората среща с 1:3.

Срещу Гърция печелим и губим, с което завършваме в групата с 21 точки (9 победи и 3 загуби), втори след италианците.

Това ни отваря вратите към финалите в Бразилия, където нашите бият корейците, но губят от домакините и Русия, преди на 8 юли 1995-а да изиграем един от най-паметните мачове изобщо в българския волейбол.

Обръщаме Куба с 3:2 в епичен и маратонски двубой (по тогавашните правила точка се взимаше далеч по-трудно, след спечелен сервис), а срещата завършва 11:15, 10:15, 15:13, 15:8, 25:23. По-възрастните фенове помнят - мачът започна по националната телевизия преди полунощ, а кога завърши... В него са отбелязани 150 точки. Няма нито един друг от финалите, който да е продължил толкова и да е записал толкова точки.

Това ни отрежда пето място в Световната лига, преди да идем до финалната четворка на Евро 1995 през есента на същата година, където да загубим в драматичен полуфинал от Югославия. Четвърти на континента.

Днес гледаме към световното в Полша и Словения с умерен оптимизъм и лека носталгия към времената, когато другите се страхуваха от нас. Лицата са същите, само че вече са по екипировка на треньори или с костюми на ръководители. Дано обаче момчетата на игрището ни върнат и цветни кадри към тези години, към които ние ви връщаме с черно-белите фотоси.

ВИЖТЕ ГИ ОТ 1995 Г. В ГАЛЕРИЯТА>>>