Преди няколко дни шефът в отбора от Формула 1 "Мерцедес" Tото Волф каза, че доминацията на "Ред Бул" и "Ферари" през този сезон прави спортът безинтересен. Самият факт, че в изречението му са споменати два тима вместо един, доказва, не е съвсем прав в тези си съждения.
Причината е ясна на всички. Допреди началото на миналия сезон "Мерцедес" и Люис Хамилтън рядко оставяха радост за своите съперници, печелейки повечето състезания, понякога с огромна разлика заради по-добрата си кола. Но имаше време, в което дори тяхната доминация не би изглеждала толкова внушителна.
Преди 20 години Михаел Шумахер и "Ферари" не само побеждаваха всеки един в спорта, но и просто го обезсмислиха. В онзи сезон 2002 Шуми спечели титлата след Гран при на Франция - 11-ото състезание от общо 16. И до ден днешен никой друг пилот толкова рано не е лишавал съперниците си от математическата възможност да го задминат в генералното класиране.
Въпросната титла на Шумахер бе още по-специална, предвид факта, че го изравни с легендата Хуан Мануел Фанджо за вечната ранглиста - по пет. Запитан тогава дали има с какво да се подобри за следващия сезон, германецът отговори лаконично - "не".
Точките на "Ферари" в класирането за конструкторите през 2020-а бяха повече от сбора на всички останали отбори. Терорът на Скудерията принуди Международна автомобилна федерация да направи драстични промени в правилника, за да върне интригата.
Ако говорим за сливане между човека и машината, то онзи период на Шуми е най-добрият пример за подобна история. Още по-интересно е, че въпросната машина не бе нова за Михаел в началото на сезона. Болидът беше същият от миналата година, проектиран от Рори Бърн, Алдо Коста и Николас Томбазис.
"Няма да е добре, ако колата на "Ферари" от миналата година победи нашата нова", заяви тогава техническият директор на "Уилямс-БМВ" Патрик Хед преди откриващото състезание за сезона в Австралия.
Само че точно това се случи. Барикело и Шумахер спечелиха квалификацията с минимална разлика помежду си, а в надпреварата германецът завърши с 18 секунди преднина пред втория Хуан Пабло Монтоя. На всичкото отгоре онова състезание беше касапница, в която финишираха само осем от пилотите.
Стратегията на "Ферари" беше просто да подобрява вече наличния автомобил, а за целта в услуга идваше факта, че в отбора е най-добрият пилот в света. Преди 2002 година Шумахер вече имаше 54 победи, но ако говорим за процентна успеваемост, той тепърва започваше.
"Ферари" почти не беше променял модула и конструкцията на скоростната си кутия от началото на 90-те години, но въпреки че спечели титлите през 1999-а, 2000-а и 2001-а, реши да направи една важна корекция. Корпусът на скоростната кутия вече е от много по-лека титаниева сплав и самият компонент става по-малък като обем и тегло. В комбинация с по-лекото окачване, тези фактори пращат центъра на тежестта на автомобила много по-ниско. Това пък носи със себе си повече възможности за промяна по другите компоненти.
Формата на автомобила е направена така, че въздушният поток да минава през дифузьора и задното крило, и така аеродинамиката е подобрена значително.
"Беше специално, че успяхме да подобрим колата във всяка една област. Миналогодишната беше много добра, но ние стигнахме още по-далеч", каза тогава Шумахер в интервю.
Втората му победа дойде в третия кръг на "Интерлагос" в Бразилия. След това на "Имола" триумфира със 17 секунди разлика пред втория и с цели 35 секунди в Гран при на Испания.
След това дойде Гран при на Австрия и един от най-недостойните моменти в историята на "Ферари". Другият пилот Рубенс Барикело, който в Сан Марино, трябваше да се примири с второто място, имаше реален шанс за първи и напълно заслужен успех през сезона.
Бразилецът спечели квалификацията с шест десети пред Шуми, а след това водеше в хода на цялото състезание. В края получи инструкции да пусне съотборника си за победата. Първоначално отказа, но го направи в последните метри. Всичко това с цел Михаел да натрупа още аванс в шампионата, въпреки че до онзи момент имаше повече от солидна преднина. Коментаторите не можеха да повярват, а пресконференцията след надпреварата беше меко казано конфузна.
Онова решение предизвика ярост в част от феновете, а шефът на отбора Рос Браун обясни ситуацията така: "Михаел имаше 44 точки, а Рубенс 6. Ако се бореха наравно за шампионската титла, нямаше да вземем такова решение. Твърде много шампионати в миналото са губени, защото не се отдава достатъчно подкрепа на пилота". В онзи сезон не само болидът на Шумахер се беше подобрил, но и тактиката на отбора бе насочена изцяло към това той да печели.
И така само пет състезания по-късно германецът вече беше шампион, до голяма степен обезсмисляйки последните шест кръга. В предпоследния от тях върна жеста на Барикело и му остави победата в Индианаполис, но остана горчивината от случилото се в Австрия. Разликата между двамата в класирането бе 67 точки. В последствие Шуми спечели още две шампионски титли през 2003-а и 2004-а, за да ги направи пет поредни.
Така че Тото Волф няма особено право да говори за безинтересен спорт, когато за титлата се борят два отбора. Нагледали сме се на Формула 1 с много по-малко интрига.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}