17-11-2017 20-11-2018

Сръбският чудотворец: Защо Бора е обичан от Мексико до Нигерия и има статуя в Китай?

Милутинович със сигурност е един от най-колоритните образи във футбола

12:48 | 22 октомври 2022 | Редактор : Александър Сотиров 7 5280 Снимка: Getty Images

Когато преди малко повече от 78 години в малкото югославско градче Баина Баща се ражда момче на име Велибор Милутинович, надали някой въобще си е представял в какво пътешествие ще се превърне неговият живот. И че същото това момче ще покори футболния свят, като няколко десетилетия по-късно ще бъде боготворен в най-различни държави по земното кълбо - Мексико, Коста Рика, САЩ, Нигерия, Китай...

Какво е общото между тях ли? Че под ръководството на момчето от това градче, добил световна слава познат просто като Бора, футболните национални отбори на тези страни играят на световно първенство.

Това обаче далеч не е всичко. Милутинович ги води на пет поредни Мондиала - започвайки с Мексико (1986), преминавайки през Коста Рика (1990) и САЩ (1994), за да се стигне до Нигерия (1998) и Китай (2002). Рекорд, който дели с бразилската легенда Карлос Алберто Парейра. Единствено с китайците пък не успява да премине груповата фаза на световното.

Работата му с различните селекции му носи прозвището "Чудотворец". Именно националните отбори са голямата страст в кариерата на Милутинович. Да, той има и престои в различни клубове, но в крайна сметка води общо девет държавни тима. Клубните отбори, на които е бил треньор са... седем.

Още като невръстно дете остава сирак. Баща му загива във Втората световна война, а майка му си отива от туберкулоза малко след това. Сам разказва, че не помни никой от родителите си.

Заедно с двамата си братя Милош и Милорад е отгледан от леля им. Детство, в което по цял ден гони топката. С братята си стигат до местния колос Партизан, където играят рамо до рамо, а като професионален футболист играе още за ОФК Белград, Винтертур в Швейцария, Монако, Ница и Руен във Франция, както и УНАМ в Мексико.

Именно от мексиканския тим тръгва и треньорската му кариера. Води "пумите" между 1977 и 1983, а след това директно става селекционер на Мексико.

"Един треньор трябва да може да се адаптира към всякакви ситуация. Да се приспособява към всяка ера, защото играта изисква това", открехва вратата към философията си сърбинът, който е женен за мексиканка, а понастоящем живее в Катар и един от посланиците на започващото след по-малко от месец световно първенство в арабската страна.

За кариерата си, отвела го на почти всички континенти, Милутинович разказва, че се е чувствал като "пътешественик на кораб".

"Отивах наляво, надясно, насам, натам, откривайки нови континенти. Беше наистина забележително. Успявах да споделя опита и преживяванията си, а освен това винаги имаше нови предизвикателства. Радвам се, че успявах да се адаптирам перфектно към всяка една страна", добавя той. А те не са никак малко.

Снимка: Getty Images

Като клубен треньор работи в Мексико, Аржентина, Италия, САЩ и Катар. А освен изброените малко по-нагоре национални отбори на... Мексико, Коста Рика, САЩ, Нигерия и Китай, води още Хондурас, Ямайка и Ирак. Бора е един от онези хора, които просто няма как да мразиш.

Добрякът е печелил Голд Къп както с мексиканци, така и с американци, като продължава да се радва на огромна популярност и в двете държави. Както и навсякъде другаде, където е бил треньор. Като селекционер на "ацтеките" ги извежда до четвъртфинал на домашното световно първенство през 1986 година и после заявява, че се чувства "повече мексиканец, отколкото югославяванин".

С Щатите се заема през 1991 година в опит да подготви янките за световното три години след това. И съумява в това наглед трудно предизвикателство. Защото сега "сокърът", пардон футболът е популярен в САЩ, но в началото и средата на 90-те години... Определено не е. И да, американците стигат до елиминациите на родна земя в онова лято, за което все още продължава да се говори и в България. Почти 30 години по-късно.

Между тези две приключения води Коста Рика на Мондиал 1990, като част от методите му са да окуражава футболистите си да ходят заедно на дискотека. За да подобрят отборния дух! През 1998 година във Франция неговата Нигерия надвива българските национали с 1:0, а след това пречупва и Испания, за да прескочи групата. Милутинович го прави на четвърто поредно световно първенство.

Когато отива в Азия смело заявява, че ще скочи от Китайската стена, ако не класира селекцията на страната за Мондиал 2002. И удържа на думата си. Разбира се, класирайки китайците, а не другото обещание. До такава степен добива култов статут сред феновете, че в провинция Ляонин е издигната негова статуя. Типично по балкански не пропуска да се пошегува.

"След това, което направих за толкова малко време, може би трябва да сложат моя статуя вместо тази на Мао", заявява сърбинът.

Разбира се, не всичко винаги е по мед и масло. След Китай поема Хондурас, но се задържа само 10 мача, защото не оправдава голямата си заплата в размер на $75 000 месечно. Определено нещо, което не се нрави на хората в страната, които живеят в бедност. После води Ямайка в шест мача, а за последно е селекционер на Ирак през 2009.

Снимка: Getty Images

"Никога не са се отнасяли с мен като с престъпник, но в Хондурас беше точно така", разказва той години по-късно и припомня, че във възнаграждението му се оглежда един от водачите на местната църква и така се стига до уволнението му.

Винаги е усмихнат, положително настроен и е действително е обичан от всички. През Мексико, Коста Рика, САЩ, та чак през Нигерия и Китай. И навсякъде другаде, където е работил.

А след по-малко от месец може да бъдете сигурни, че ще го зърнете на някой от мачовете в Катар.

Усмихнатият чудотворец.

ИЗБРАНО