17-11-2017 20-11-2018

Среден пръст за футбола ни 30 години по-късно

17 ноември 1993-а и "Парк де Пренс" са незабравими. 16 ноември 2023-а също е такъв

12:46 | 17 ноември 2023 | Автор : Динко Гоцев 198 15235 Снимка: Bulphoto

Виж още Военна зона в центъра на София, "Левски" и ЦСКА се обединиха срещу БФС (Снимки)

Национален отбор

Преди 30 години се случи Чудото.

Днес е 17 ноември и при други обстоятелства, щяхме да напишем - това е най-значимата дата в историята на българския футбол. А и е кръгла годишнина от нея - три декади минаха. След случилото се вчера обаче не можем да го напишем. Не и след няколко хиляди по улиците около стадиона, които се превърнаха във военна зона. Не и след гротеската на маргинализирания и обезсмислен мач пред пусти трибуни, на които се чуваха бомбичките, сирените и хаосът отвън. Не и след кървавите глави, арестите и безредиците.

Как да си говорим за чудото и за "Парк де Пренс" след всичко това?

За 30 години 17 ноември бе "Датата Х" на българския футбол, без никакво съмнение. Символично - денят, който даде надежда, че всичко е възможно и постижимо дори за нация като България, която никога не е била водеща в любимата на света игра. 17 ноември е парола, мит и неизбледняващ спомен. Вододел за футбола. И ще си остане важен.

Но днес е време да си поговорим за 16 ноември, защото това е новата Дата Х. Защото, както и след онзи мач и онзи гол на Емо Костадинов никога нищо не бе същото, така и след снощните събития българският футбол не може вече да е същият. И не само футболът, ако се замислим. Защото такива събития като тези вчера не са се разигравали дори при народно недоволство срещу правителство.

Може ли днес вече някой от вас да види в Емил Костадинов онзи, който ритна топката под гредата на Бернар Лама? Виждате ли онова момче, което ни класира и изкара хората по улиците с огнения си шут в последната секунда, когато чуете това име?

Или виждате един призрачен и напълно незаинтересован типаж, който от 20 години е на работа във футбола ни, без никой да знае какво точно върши. И на всичкото отгоре нагло не вижда протестите, безредиците и недоволството от управлението, от което е част. Нехае за случилото се и не знае тези хора там срещу кого се били събрали да протестират.

Виж още 25 години от Чудото (галерия с непубликувани снимки)

Че и среден пръст показа снощи пред стадиона. На кого? На футбола ни ли? Толкова отне развенчаването на една легенда - 30 години без един ден. И тук не говорим само за Костадинов. А за легендата на героите от онзи 17-и ноември. Не всички, но няколко от тях.

Говорим за поколението, което постави на картата България с футбол от 17 ноември в Париж, през лудото лято в Далас, Чикаго и Ню Йорк през 1994-а, в убийствения дъжд на юни 1995-а, когато светът не повярва, че някой е обърнал Германия от 0:2 до 3:2. И през елиминирането на Русия по пътя към Франция 1998.

Те са герои на народа, градски легенди. Някои - като Ицо Стоичков, са и световни легенди. Великият №8 е носител на "Златна топка", което никога повече няма да се случи на български играч. Искрено се радвам, докато пиша тези редове, че той няма нищо общо с хората, които са косвена причина за кръвта по улиците на София в четвъртък вечер. Остана встрани от всичко това, а с годините и други от поколението на Четвъртите усетиха, че асансьорът е без механизъм и падането е свободно. И се дръпнаха далеч.

Тези, които не го направиха, се събуждат днес - на най-знаковата дата за тяхното величие, и трябва да знаят, че вече не са легенди на футбола ни. По-специално това важи за трима - Емо, Данчо и Боби. Сори, няма как някой да ви разглежда като такива, след като невероятното ви упорство да не признавате очевидното, доведе до недоволство към вас от години. До озлобяване на хиляди фенове, които ви боготворяха, към всяка ваша публична поява. Не, че те са много чести.

Резултатите - какво да ги коментираме... Само ще кажем, че един иначе съвсем приличен и дори добър мач на националния отбор снощи остава много, много далеч от водещите теми. Защо ли? Заради събитията отвън. А причина и повод за тях са същите вече бивши герои на народа.

След като направихте и невъзможното да събудите гняв срещу вас, въпреки ореола ви от онези незабравими подвизи, дадохте завършен вид на "делото". Стигнахте дотам, че вече е опасно националите на България да играят в България пред публиката на България. УЕФА определя като "рисков" този мач не, защото се опасява от сблъсъци на агитки помежду им. А заради недоволството на всички, които искат да са на стадиона от вас. Само да вметнем - версията, която днес се опитва да ни продаде МВР, че напрежението ескалирало заради сблъсъци вътре сред протестиращите, направо я забравете. Всеки от нашата гилдия, който беше там, ясно видя - такова нещо нямаше. Протестиращите останаха заедно през цялото време. Нямаше разделение на левскари и цесекари в четвъртък вечер на улица "Гурко".

Резултатите бяха плачевни на улицата - подобно на тези на националния отбор от години. Водно оръдие в центъра София. Даже две. Използвани, насочени срещу няколко хиляди души. Невиждано е дори на протести, на сблъсъци, митинги и други високоволтови събития с политически вкус от 34 години преход. Никога не бяхме го виждали в действие. Ранени фенове, ранени полицаи. Бити по земята хора от униформени, които влязоха и в заведение в центъра на столицата, извеждайки и ритайки хората отттам. Кадрите са достатъчно показателни. Човек, свален от масата му, ритан на земята и влачен от 5-6 униформени.

Снимка: Bulphoto

Разбира се, както всеки път в такава ситуация, са пострадали основно хора, които даже не са били на протеста. Разбира се, че за пореден път правата на полицаите са превишени. Естествено, от другата гледна точка, че сред протестиращите имаше такива, които бяха там, за да създадат безредици. Хвърлянето на огромни павета, бомбички, сигнални ракети - директно по полицаите, не е никак безобидно занимание и заслужава съответната реакция на органите на реда. Но колко от тези точно бяха арестувани? И, за да затворим тази тема - да, съвсем ясно е, че всичко това бе лесно предвидимо. От дни се знаеше, че напрежението е голямо и зрее погром. И бе ясно как ще бъде потушен.

След всичко това, какъв 17-и ноември? На кой може да му пука за гола на Емо Костадинов и "Парк де Пренс" в такъв ден. Видяното на улица "Гурко" снощи дълго няма да ни остави нас, живите му свидетели. Търсенето на линейка за човек, бит с палки по главата и кървящ ужасно, потърсил скривалище във вход на ъгъла с улица "Любен Каравелов" - също. Репортери и минувачи търсят медицински екип, а хората в униформи се оглеждат за някаква очаквана линейка, която ... идва 30 минути по-късно. Наоколо по улицата не можеш да стъпиш от стъкла, камъни и горящи предмети. Полицай куцука, ударен от паве. Военна зона. А няколкостотин метра се играе някакъв тъжен мач.

Ходиш като из бойно поле и осъзнаваш, че това всъщност са руините на играта у нас, която преди 30 години потегли към Еверест. Днес е някъде на дъното на Океана. Далеч от цивилизацията, нормалността и радостта, която принципно тази игра е призвана да носи.

За съжаление - това е 17 ноември 2023-а. Футболът ли - майната му на футбола. Преди 30 години хората излязоха на улиците заради футбол. Заради онзи гол. Но се прегръщаха и плачеха от радост.

Днес сме на другия полюс. Кървища и ужаси - уж пак заради футбол, макар вече като далечна асоциация. Защото отдавна докараха хората дотам, че на половината дори да не им пука за мача и за самата игра. А на останалите - да не им остава време да следят играта, защото се случват неща като снощните събития.

16 ноември е новият 17 ноември. За съжаление - с обратен знак, но със същата символна стойност.

И след него нищо няма да е същото. Както бе тогава.

Едно е ясно - трябва да си върнем футбола в онзи вид, който радва хората. Той не е измислен да бъде война. И да бъде разделителна линия. Това е уродливата му форма, която се наложи у нас от години.

Време е за промяна.