В седмия филм от поредицата "Тръпката е навсякъде" ви отвеждаме близо до границата ни със Сърбия. Град Трън е разположен на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе, в южното подножие на планина Руй. Едно магическо място, което мнозина туристи посещават и свързват със спиращата дъха гледка от висините над Трънското ждрело.

Екипът ни обаче е в Трън на футболен туризъм и най-вече, за да ви разкажем поредната история за истинската футболна тръпка. Тази, която те кара да чакаш края на седмицата с нетърпение. Дори ако се наложи да пренебрегваш здравето си, понякога и близките си, но всяка неделя да си там - на стадиона. Защото любовта към футбола е дълбоко вкоренена навсякъде из България, а ние ви показваме онези малки населени места, в които спортните традиции са част от обществения живот и носят истинския смисъл на футбола в най-чистия му вид. Аматьорските групи, неделните дербита - там, където едни мъже не изкарват пари от любимото си занимание, а го практикуват заради бащите и дедите си. А днес Трън разполага и с най-добрия терен от всичски аматьорски клубове у нас.

В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм - старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил важен търговски център. По време на турското робство градът е бил познат като пазарно селище и е носил имената Изнебол кабасъ, Таран паланка и Трън паланка. Според преданието, на мястото, където е карстовият извор "Ралча", се намирал голям трън, върху който всеки, който пиел вода, оставял конец за здраве - от там идва и името на града. В по-ново време, след освобождението, Трън се слави със сръчните си майстори, които отивали да строят пътища и обществени сгради в столицата София.

Дълги години името на местния футболен тим е "Партизанин". След падането на социалистическия строй местните кръщават отбора на любимата си река Ерма, а и днес, ако се разходите до градския стадион, в старите съблекални ще намерите много спомени от активния спортен живот на трънчани през годините. От тях обаче днес е останал само футболът.

"Да играеш в трънския отбор, това винаги е било нещо невероятно престижно" - така започва разговора си с нас Веселин Цонев, който в слънчевата есенна събота е на стадиона. Остават 24 часа до поредния мач от областната група, а в неделя отборът на "Ерма" е домакин на Вихър (Елов дол). 

Веселин е на 49 години и е от онези хора, които живеят с футбола. Сам признава, че ако не беше връзката му със спорта, сигурно е щял да напусне Трън преди години. Води се на работа към стадиона и поддържа терена всеки ден, при това във вид, в който елитни професионални клубове могат да му завидят. Градският стадион вече повече от 6 години е сред гордостите на всички в Трън. Градът е един от малкото примери, в които малкко населено място с футболен ентусиазъм има и своята подходяща спортна база. Ремонтиран по европейска програма. Остава да се оправят само старите и овехтели съблекални, а момчетата в отбора обмислят как сами да съберат пари за ремонта. А човекът, който живее на метри от стадиона и се грижи за него ежедневно още играе! Макар през годините да е ритал с бащите на своите сегашни съотборници, бате Веско, както го наричат всички с уважение, не може да спре. Заради любовта към футбола и Трън, заради това, че е в невероятна форма и заради личната си мисия. А тя е да поддържа футболната традиция на местно ниво и да я предаде на следващото поколение. Болката му е, че ако преди години е имало момчета и мъже за три отбора, то днес картината е различна.

"Бате Веско е почти на 50 и още играе. Не трябва да е така, но просто районът обезлюдява. Няма достатъчно млади хора, които да искат да играят. Повечето напускат Трън и работят в София или чужбина." - думите са на Ники Митов, момчето, което е избрало другия вариант. Да остане в родния си град и да се бори там. Има заведение в града, занимава се и със земеделие, а покрай всичко това е и основният организатор на отбора на Ерма. 

Неделята идва и е време за мач. Съпенриците от Елов дол пристигат, а ние се срещаме и с капитана на "Ерма". Славчо Илков е пожарникар в града. Безкомпромисен защитник и лидер на терена. "И в пожарната, и тук в отбора най-важното е колективът. Не си ли помагаме и ако всеки гледа встрани и си казва - тоя другия ще свърши работа, няма как да стане" . 

Във филма ви срещаме и с още футболни герои. Като баща и син Джрекарови. След години по терените и кариера, стигнала до "Б" група, днес Ивайло е на пейките на градския стадион, боядисани в цветовете на трибагреника. Оттам той гледа сина си Александър, който играе за трънския отбор. А за "Ерма" неделята е празнична. Отборът записва първа победа за сезона и то каква?! 8:2 над "Вихър". Не, че резултатите в тази група имат значение, но отново няколко малки деца са на стадиона и гледат. На почивката тичат и гонят топката по тревата. И докато ги има на стадиона, то усилията на Веселин, Николай и момчетата от "Ерма" ще си струват. Защото някое от тези деца може и да се запали със същата футболна тръпка и да продължи традицията тук. 

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ В СЕДМИЯ ФИЛМ ОТ ПОРЕДИЦАТА "ТРЪПКАТА Е НАВСЯКЪДЕ"!