"Върнах се" - думите, които съживиха спортния свят преди 25 години
На 19 март 1995 година Майкъл Джордан отново стъпи на сцената
"Върнах се". Двете думички, накарали феновете на Чикаго Булс да подскачат от радост на 19 март 1995 година. Преди точно четвърт век.
И не само тези запалянковци се радваха искрено.
Фразата, с която Майкъл Джефри Джордан, най-добрият баскетболист по онова време, а по всяка вероятност в историята, оповести, че отново ще прави това, в което е най-добър. А то е да тероризира съперниците си мач след мач. Каза го само година и половина, след като официално бе заявил отказването си от професионалния баскетбол и НБА. За първи път.
Съобщението до медиите е разпратено на 18 март, а 24 часа по-късно той вече е в състава на Фил Джексън за срещата от редовния сезон срещу Индиана. Така датата 19 март 1995 година е датата на Завръщането.
Година, в която нищо в спортния свят не беше наред - а това ви напомня за нещо твърде близко и реално в момента, нали...?
В NHL имаше локаут, бейзболистите стачкуваха, а звездата от американския футбол О Джей Симпсън беше подсъдим в един от най-шумните и скандални процеси в историята.
Завръщането на Джордан може да бъде поставено редом до оттеглянето му в категория "изненадващи", но и двете събития имат предистория..
Отказването през 1993 година
Майкъл е на върха на спортния свят. През лятото на 1993 година Булс печелят третата си поредна шампионска титла в NBA. Той от своя страна е избран за "Най-полезен играч" - първият в историята, който получава званието в три последователни сезона. Прави го така, както само той може - с рекордните 41 точки средно на мач в шестте мача срещу Финикс Сънс. Това е финална серия, в която Чарлз Баркли е толкова близо до бленуваната шампионска мечта, но в крайна сметка остава далеч от нея. Трофеят "Лари О'Брайън" е за "биковете" на треньора Фил Джексън.
Около месец след всеобщата радост и празненствата, съпътстващи триумфа, всичко се преобръща с главата надолу за семейство Джордан. И то брутално. Бащата на Майкъл е убит. В онзи трагичен ден, Джеймс Джордан намира смъртта си на кът за отдих край път в Северна Каролина.
Извършителите са двама тийнейджъри, които получават доживотни присъди. Справедливостта в съда обаче няма да върне Джордан-старши, а в навечерието на следващия сезон - 1993/1994, Майкъл оповестява нещо, което изглежда е обмислял доста време. Трагичната развръзка със смъртта на баща му е последната капка.
"Винаги съм казвал на хората, които ме познават, на журналистите, с които говоря, че когато загубя усещането за мотивация и усещането да докажа нещо като баскетболист, значи е време да се оттегля от баскетболната игра", лаконично обяснява причината за решението си Джордан.
Най-добрият играч на шампионите ги напуска. NBA остава без най-голямата си звезда. Светът на спорта е в шок от решението на едно от най-разпознаваемите си имена. Говорим за един от най-ярките спортисти на планетата. Ако не и - в този момент - най-големият.
На пресконференцията присъстват тогавашната му съпруга Хуанита, цялото ръководство на Чикаго, треньорът Фил Джексън, съотборниците му, както и комисарят на Лигата - Дейвид Стърн.
Години по-късно, в автобиографията си "За любовта към играта", легендарният баскетболист пише, че се е подготвял за този момент още от лятото на 1992 година, когато е част от великия Dream Team на олимпийските игри в Барселона.
Бейзболната мечта
Ако сте гледали филма "Космически забивки", то веднага ще се сетите за встъпителната сцена, когато малкият на години Майкъл играе баскетбол в задния двор на семейната къща.
"Искам да играя в Северна Каролина. В шампионски отбор. После искам да играя в НБА. А когато приключа с всичко това, искам да играя бейзбол, точно като теб, татко", казва хлапето, което играе Джордан в онази сцена.
Изплезеният език винаги е бил запазената марка на Майкъл. Това е едно от нещата, наследени от баща му. Джеймс Джордан се концентрира по този начин, докато поправя коли, а Майк се навърта около него като дете. В последствие порасналото момче се превръща в кошмар за съперниците, които сънуват как Въздушния атакува коша с изплезен език.
Другото е любовта му към бейзбола.
Така на 7 февруари 1994 година Майкъл Джордан подписва договор с Чикаго Уайт Сокс от MLB, но е пратен в дъщерния отбор на клуба - Бирмингам Барънс.
Ем Джей се впуска в преследване на мечтата на покойния си баща, който винаги си го е представял като елитен бейзболист. Нещо, което не се случва, но Майкъл дава всичко от себе си - играе както за Барънс, така и за Скотсдейл Скорпиънс, ала не стига до елита в този спорт - MLB.
По време на бейзболното му приключение Булс вадят от употреба №23 и откриват статуя, изобразяваща Джордан в полет. Пред "Юнайтед Сентър" - залата, която "той е построил", както често казват в Щатите. За месеците, в които играе бейзбол, Джордан не носи №23, а №45. Всъщност Майкъл избира №23 в баскетбола, защото е най-близо до половината от №45, който брат му Лари избира в гимназията.
Тръгва си от професионалния бейзбол след разразяването на стачка, която отменя остатъка от сезона, включително и Световните серии - нещо, случило се за последно през 1904 година.
"Върнах се"
След като на 18 март 1995 година Джордан обявява завръщането си в типично свой стил - кратко и ясно, ден по-късно отново облича екипа на Чикаго и напомня на баскетболния свят за себе си с 19 точки при загуба от Индиана. Минали са 17 месеца от отказването.
С №45 на гърба Майкъл почти веднага показва нивото, което всички са свикнали да очакват от него и в 17 мача до края на сезона Булс записват само 4 загуби. Всичко изглежда точно както преди, Въздушния наказва Ню Йорк с 55 точки при гостуването в любимата му "Медисън Скуеър Гардън", но когато идват плейофите, "биковете" прескачат първия кръг, за да отпаднат от Орландо в полуфиналите на Източната конференция.
Мотивацията на Майкъл изглежда отново е същата, защото още през следващия сезон Чикаго стига до 72 победи и 10 загуби - абсолютно върхово постижение в историята на NBA към онзи момент. В плейофите пораженията са само три, а резултатът е нова шампионска титла. Дала началото на втората поредица от три или т.нар. three-peat. Общо шестте титли за Булс и Джордан ги превръщат в мит, в мерната единица, с която е сравняван всеки велик тим, в който и да е отборен спорт преди и след тях.
Чикаго е с шампионски пръстен през 1991, 1992, 1993, 1996, 1997 и 1998 г. Изпуска две за този период, като това са двата сезона, в които Ем Джей е извън играта (връща се в края на втория).
Доминацията на изплезения Въздушен Майкъл отново е тук, сякаш никога не си е отивала. За да се стигне до 1998 година, когато героят с №23 се отказва за втори път.
Но това е друга история...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}