Вече 54 години нито един футболист не е направил директен трансфер между двата клуба. Няма никакъв помен от стопляне на отношенията, някаква емпатия, сближаване. "Юнайтед" и "Ливърпул" се мразят откровено и се надпреварват вече близо 70 години кой е най-великият английски клуб.

Ясно е - други съперници няма. По популярност, трофеи, история, аура и митология, създадена около имената им, тези отбори са на съвсем друго ниво от останалите.

Мачовете са като бойни действия, планирани отдалеч, като дори звукът на деня на дербито наподобява някой филм, посегнал към "Оскар" с военна тематика и сценарий.

Преди 10 години на един такъв мач дебютира за "Юнайтед" Димитър Бербатов, като двубоят бе спечелен от "Ливърпул" с 2:1 на неговия стадион "Анфийлд". Отново ранен, както и днес (14,30 ч), мачът през септември 2008-а бе типичен пример за напрежението и специалната атмосфера на това страховито съперничество.

Агитката на "Юнайтед" бе ескортирана почти през целия град с полиция, включително хеликоптер. На стадиона, под огушителния шум, след ранния гол на гостите (Бербатов подаде на Карлос Тевес за него), запалянко на "Ливърпул" си събу дънките и показа всичко - на около 7-8 метра от тържествуващите манкунианци.
Embed from Getty Images
Да - манкунианци и скаусъри.

Това са хората, идентифициращи се с двата града. Враждата тръгва не от емблемите и от футболното съперничество. Както обикновено, става въпрос за пазари, търговия и прехрана - нали повечето войни в историята започват така...?

Ливърпул е портата на Англия, най-голямото и важно търговско пристанище.  Докато в края на 19-и век не се появява Манчестърският Канал, свързващ директно Ирландско море с града, който пък е индустриално сърце на страната.

Така ролята на Ливърпул се омаловажава, а мнозина губят работа по доковете. Корабите стигат директно до фабриките. Особено явен е ефектът след Първата Световна война, когато Каналът започва да функционира с голяма мощ. Та така - просъскващият през зъби на неразбираемия си диалект скаусър (гражданин-кореняк на Ливърпул и околностите) не е особено дружелюбен, когато чуе за съседите - манкунианците от Манчестър, като двата града са разделени от някакви си 50-ина километра, и то, без да се броят предградията и приходящите градчета. Почти са си свързани. В отговор манкунианецът просто ще изстреля една ругатня, показваща ясно нивото на уважение към скаус нацията.
Embed from Getty Images
"Трябва да ги бием. Разбери, много е важно.". Чуваш го около 10 пъти преди да тръгнеш за стадиона. Така беше и през септември 2008-а, когато на път за "Анфийлд" опитваш да спестиш на местните, че си българин. Ще те се асоциират с Бербатов и автоматично ставаш враг. А да си враг в това съперничество не е добре.

Днес мачът е на "Олд Трафорд", а домакините имат с 2 т. повече в класирането. "Юнайтед" е втори, "Ливърпул" - трети. Далеч са от титлата. Но мачът никога не е без значение, забравене. Както и е трудно да прогнозираш шедьовър за футболни естети, когато на терена са тези два отбора. Понякога се случва, но обикновено гледаш много тичане, битка за всеки сантиметър и изопнати от напрежение лица.

"Юнайтед" е с 20 титли на страната, "Ливърпул" има 18.

"Червените" имат 5 купи на европейските шампиони. "Червените дяволи" са с 3.

Ако махнем приза "Къмюнити шийлд", нещо като суперкупа на Англия, която мнозина не приемат за официално състезание на Острова, трофеите са точно 60:60. "Юнайтед" иначе води с 6 купи - точно от споменатия предсезонен мач.

Това ще е сблъсък №200, историческо събитие. Победите са 79:65 за "червените дяволи". Първият дуел е през далечната 1895 г., като на "Анфийлд" домакините бият със 7:1. Три седмици по-късно "Юнайтед" си връща с 5:2 на своя тогавашен стадион "Банк Стрийт". И двата мача са в старата Втора дивизия, не в елита.

Манчестър дава на света Бебетата на Бъзби, после отборът на Бест, Лоу и Чарлтън, за да спечели Купата на европейските шампиони през 1968 г.

Идват две десетилетия за "Ливърпул", газещ наред в Англия и Европа, печелейки 4 трофея в турнира на шампионите на континента. През 90-те доминацията отново е в "Юнайтед" с вездесъщия сър Алекс Фъргюсън, който води клуба до 13 титли за 20 години.
Embed from Getty Images
Битка до последен дъх за превъзходство. Ужасна взаимна антипатия, омраза, непоносимост. 

И респект обаче, особено в два дни от годината - 6 февруари и 15 април. На 6 февруари 1958 г. самолетът на "Юнайтед" не излита от мюнхенското летище, плъзга се по замръзналата писта и се удря в ограда. Загива почти целият отбор, както и други личности от клуба. Трагедията е голяма. На тази дата почит изказва и "Ливърпул", както и целият футболен свят.

На 15 април 1989 г. в Шефийлд, на стадион "Хилзбъро", 96 фенове на "Ливърпул" загинаха, притиснати в оградите на препълнен над капацитета сектор преди полуфинала срещу "Нотингам" за Купата на ФА. На този ден глава свежда и "Юнайтед", заедно с останалия свят на великата игра.

Двата клуба си приличат ужасно много, въпреки че са на двата полюса и не се понасят. Трагедиите, великите играчи, страхотната популярност по света, където имат стотици милиони фенове...

Да, те са много близки, но не го казвайте на никого в Ливърпул или Манчестър. Ще ви изгледат лошо, може и да ви посегнат. "Да сме близки с тези...", следва дума на местен жаргон, която не можем да публикуваме.

През седмицата двамата анализатори на "Скай спорт" Джейми Карагър и Гари Невил, капитани и символни фигури на двата клуба, а днес колеги, се върнаха в спомени за дербито.

"Израснах, възпитаван да ги мразя", призна си ливърпулецът Карагър. "И до днес не понасям "Ливърпул", имал съм много разправии с техни фенове", доволно се усмихна и Невил. Колеги са, но на терена бяха врагове.

Не пропускайте този мач.

Той може да не завърши 4:4, да няма голове-шедьоври, да не задоволи всяка брънка на естетическите ви футболни сетива, но ще ви зареди с адреналин. Дори да не сте за никой от двата тима.

Това е "Юнайтед" - "Ливърпул". Няма много какво да се добави.