Везенков в искрено интервю: В момента ме оценяват от един удар, който може и да не вкарам

Снимка: Getty Images

Везенков в искрено интервю: В момента ме оценяват от един удар, който може и да не вкарам

Българинът говори пред Eurohoops за проблемите си в НБА и трудността на първата година

21:26 | 27 март 2024 | Редактор : Николай Петров 16 9408 Снимка: Getty Images

Най-добрият български баскетболист Александър Везенков даде много интересно интервю, в което говори за проблемите си в Сакраменто Кингс и трудното адаптиране в НБА в дебютната година.

Още по темата

Пред Eurohoops, една от най-известните медии за баскетбол в Европа, Саша сподели разочарованието си от малкото получени шансове, но и си ги обясни по-разумен начин - в НБА не ги интересува кой си и откъде идваш.

Той се надява до края на сезона да помогне, защото остават още много мачове.

"Със сигурност първата година е много сложна, особено за опитен играч, който е учил различен баскетбол. Ако си на 17 или 18 и дойдеш в лигата, се адаптираш към нейните стандарти. Все пак смятам, че имах някои солидни изяви. Когато получавах достатъчно игрово време, успявах да помогна на отбора. А истинските възможности не са три или пет минути, или пък при вече решен мач.

В момента ме оценяват от един удар, който може и да не вкарам. Не съм на възраст, на която трябва да бъда оценяван по този начин. Имаше моменти, в които не разбирах какво става, но оставам позитивен, работя здраво, защото има много мачове, а времето е лимитирано. В НБА съм и се чувствам благословен. Това е нещо, което всеки играч иска да опита и да види. Със сигурност ситуацията не е идеална за мен, но съм се научил да се боря в този живот. Това не е първата ми трудност, няма и да е последната.

Тук не ги интересува дали се казваш Везенков или Мичич, или който и да е идващ от Европа. Ти няма да станеш следващият Янис, Йокич или Дончич, защото те са в различна категория. Някои хора са гледали повече мачове от Евролигата, но това не ги интересува.

Започваш от нулата. Затова казах, че приспособяването в първата година е сложно. Може да се почувстваш пренебрегнат или че заслужаваш повече възможности. Трудно е. Може да ме попиташ защо 28 или 29-годишен играч след толкова магичен сезон на персонално и отборно ниво отива някъде и приема да не играе. Трудно е. Има го егото и чувството, че не получаваш достатъчно шансове. Трудно е и да си далеч от хората, които обичаш. Или успяваш или не", обясни Везенков.