Коментари - Полетът на Равнец от равното поле. Истории за бикове на терена, военни и емоции | Корнер.dir.bg

Навремето са защитавали родината с изтребители. А след избухването на демокрацията варят ракия и ги е страх циганите да не ги окрадат.

Село Равнец е показател за много други работи, които в статията почто не са засегнати. Циганизацията там тече с пълна сила. Корупцията в държавата, защото още не е намерен виновник за наводнението през 2017 г., а заливането на селото не беше от природата, а от водоемите. Преди 37 години отново беше наводнявано и отново държавата прикри безотговорността. Безхаберието на държавата към летището и базите около него - тотално разграбване. Оглозгване е даже по-правилно. Сега летищо чака да бъде купено евтино, заради това безхаберие, и да се използва като частно карго летище. Но явно не се бърза, за да бъде финансирано това от държавата. А иначе, хората си къркат най-редовно. Добре е отразено, че от всичко правят ракия. Местен трезвен няма как да срещнеш след 18 часа. А за футбола - той е за ентусиастите, които са намерили занимание, с което да не забелязват тези и други важни проблеми в селото. Животът си върви, селото се затрива, но - само "Ракета" Равнец...

Колко хубаво е, че този символ на милитаризма е вече само спомен.

Бик, налита на червен екип на футболен играч.... Биковете нямат цветно зрение, това че налитат на черрено е просташко клише идващо от коридата и червените плащове на тореадорите. Бика налита всъщност на движението на плаща, който е боядисан червен за за не се вижда кръвта по него.

Голяма носталгия. Служил съм в Равнец до 81-година. Беднотия до шия, помня разходките по прашните улици, мисля, че ако имаше асфалт, той беше на една, две улици. Там където живееха летците, бедни, банални блокчета, олющени от времето. Единственото интересно беше, че автопаркът им беше по-добър от колите на селото, имаше лади, варбурзи, велико. Манджата в стола на нас войниците беше бамя с консерви русенско варено притоплени вътре, сутрин в ламаринена чиния, загоряла захар вместо чай. Иначе на летците им даваха пържолки и шоколад и ние тайно молихме лелките да ни хвърлят някой останал през прозореца. Въшкарниците не се перяха, нямаше къде. Ходехме на баня на две седмици веднъж. Ако си направиш от самолетен резервоар лятна баня и го боядисаш в черно може да имаш лятото баня и по начесто. Всичко у селото беше свързано с поделението, връзки за да работиш поделението, връзки да си на някоя топла службица, имаше едни жени в пощата, които бяха назначени от шефа на поделението там, не заради качествата им, а заради сладките задници. Крадеше се здраво, през оградата, старшини и офицери изнасяха туби с нафта. Самолетити за ремонт стояха с месеци в хангарите, нямаше пари за да ги ремонтират. Абе велика работа е тоя соц. Мечта за спокойна робия. Носталгия, сега села в Родопите, които нямат нищо общо с полети и писти имат в средата на площада по един паметник със самолет, купеееер, велико, след шмайзерите дойде време за паметници на руските мигове. Да живей братската обич!

Народ има, държава няма...

Такива статии бяха характерни за едно друго време. Онова време ли се връща или то никога не си е отивало?

Мунчо,май?!