17-11-2017 20-11-2018

Полетът на Равнец от равното поле. Истории за бикове на терена, военни и емоции

"Тръпката е навсякъде", епизод 6

09:49 | 6 октомври 2021 | Редактор: Иван Боянов 11 6328

Китното село Равнец се намира на 20 километра от Бургас, а през годините авиобазата край селото е основната въздушна отбранителна единица на южната част от черноморието ни. Жителите на селото си спомнят, че от летището са се правили повече от 250 полета годишно. Настоящият президент Румен Радев също е служил в Равнец, където е управлявал самолет Миг-29. Селото е тясно свързано с летището и военните, откъдето е и началото на първия футболен отбор.

Тръпката е навсякъде

Един от най-запалените футболни фенове и деятели в Равнец е бившият кмет Христо Колев. Той е и председател на настоящия отбор, който преди 10 години подновява съществуването си - Равнец 2011.

"Равнец е създаден преди 165 години, три фамилии идват от Чирпанско по турско време. Преди 71 години се създава военно летище Равнец. Създава се във военното поделение футболния отбор Родни Криле. 60-е и 70-е играят много активно, заразиха местни момчета. Тогава станаха смесени отборите и вече не играеха само военни. Така се предаде този спортен дух от военното поделение към селото. Стана смесен отборът. Родни Криле приключи. След развалянето на летището и отборът отпадна като веонна точка. 17 години нямаше отбор. Дойде 2011-а година и инициирах създаването на Равнец 2011. " споделя Колев

Пристигам в Равнец в сутрешните часове. От ранни зори на стадиона е един от двигателите на футбола в селото - играещият треньор Иван Ангелов. Иван е от онази особена порода хора, която когато погледнете имате чувството,че няма да се откаже пред нищо и няма какво да го умори. Като всички футболисти в аматьорските групи на българския футбол, любимата игра не е професията и основното му занимание. Въпреки това поддържането на терена в перфектно състояние, подобренията по базата и изграждането на колектив са. Всяка седмица отделя по два дни, за имат момчетата в Равенц условията да играят футбол и не му тежи.

"Въобще не ми тежи нито едно от тези работи. Благодарение на жена ми, защото и тя не ми държи сметка. Като знам, че има мач колкото и работа да имам, не ми пречи. Нито един път не съм си тръгнал ядосан и да си задавам въпроса защо не го направих това нещо. Не знам отвътре ми идва нещо, имам силата още и ще продължавам да го правя още. Колкото ни е отредено- толкова. " разказва Иван

По време на престоя ни в Равнец отиваме да проверим как върви работата на полето. Името на селото идва от "равно поле", а земята в региона е изключително плодородна. Комбайнът работи с пълна сила и събира царевица, а в съседство тече гроздобер. Срещам се с Христофор и семейството му. Гроздето му е страхотно. Както самия той споделя то е десертно, а второто качество дава на хората, за да си варят ракия. И разменяме няколко думи.

И:Хубава ли става ракията?

Х: Супер става, има оттенък на Мускат от самото грозде. Супер става

И: Предполагам, че е най-сладко след дългия ден на полето и футболният отбор да бие...

Х: Така е. Ходим да си гледаме Ракета Равнец и вечер си пийваме по малко ракийка.

Следващата ни спирка е бившето летище, където ме чакат двама ветерани на местния футболен отбор и бивши военни от базата до селото. Стойко Павлов и Атанас Стоев, които ми правят разходка из историята на техните спомени от летището.

"С носталгия, братко. Тук беше живот. Тук се летеше на две смени, дневна и нощна. Ние сме ползвали по 60 тона гориво за полети. Аз бях аварийна кола, правих гумите на самолетите, аз съм правил по 16, 18 гуми на полети." ми разказва Стойко за спомените от авиобазата.

Но тези с любовта към любимата игра и любимия отбор са свързани със същото място.

"Като бях по-малък поделението имаше отбор. Само войници. И се казваше "Родни криле". Момчетата бяха млади, много надъхани. Нали ти казвам, Черноморец са го били тук със страшен резултат. След като разтуриха отбора, започнахме и ние да правим отбор. След 8- клас. От човек на човек, който можеше да помогне, тръгнахме напред. Имахме едно много стабилно отборче. Дори бяхме взели 2-3 войничета оттук. Пуснаха ги, играехме в Б окръжна, в А трябваше да влезем, но в Сарафово имаше един Бай Иван. Той ни отряза крилете. Свири 2 дузпи, биха ни и не успяхме, аз бях на вратата." споделя още Стойко

Атанас също си спомня много истории, като тази за 4-ия гол, който е вкарал срещу Каблешково в мач, след който отборът се качва в горна дивизия, както и припомня на Стойко, че Георги Аспарухов- Гунди му е бил дузпи, когато отборът е бил на почивка във Велинград.

Часове преди мача в дома си ни приютява и футболистът на Равнец Стойчо Атанасов. Веднага забелязвам бидоните със сливи и подготовката на домашната ракия. Признавам хората в Равнец изглеждат майстори в занаята. Говорим си със Стойчо за истинския футбол, идеята на която е да се изпитва искрено удоволствие от играта, не само за слава и пари. Разказва ми, че колективът в отбора е изключително добър, нещо което се потвърждава в пореден разговор с хора от или около отбора. Куриозните случки на мачовете, обаче също не липсват в това ниво на футбола...

"Имахме една случка тук в Равнец с едни момчета от Балкана, от Айтоския Балкан. Те бяха с червен екип и от някъде влезе бик на терена и съответно на терена остана само нашия вратар. Той не разбра за какво става въпрос, защото беше с гръб към ситуацията и съответно обръщайки се като видя бика, хвърли ръкавици, всичко и не можем да го хванем, да продължим мача .Такива моменти се случват при нас, защото селски футбол - нормално."

За съжаление на 25 октомври 2017 г. Равнец е сполетян от природно бедствие. След силен дъжд и според някой спукване на язовирна стена селото е наводнено. Възстановява се месеци наред. В чистенето и помощта след наводнението се включват военни, доброволци и много техника. Треньорът Иван Ангелов пристига в селото на другия ден след наводнението.

"Аз дойдох на другия ден и лично много ме заболя за стадиона. А вкъщи беше един метър вода, но аз първо да видя стадиона, после и вкъщи изчистихме. Докарахме валяк, валирахме. Всичко беше тиня. Онзи ден мина един кран, събаряхме старите съблекални и пак ме хвана яд, защото много труд съм хвърлил и като видя някой безотговорно да подходи към това. Наводнението - природа, надявам се да няма подобни неща. Ефбет тогава много помогна, защото тогава ни помогна с мрежа, косачки, топки и екипи, което беше огромен жест към нас."

Съперникът на Равнец в първия мач от новия сезон беше Устрем Тънково. Двубоят беше съпътстван от много голове, любопитни моменти, проливен дъжд. Цялата история можете да изгледате в еп.6 от поредицата "Тръпката е навсякъде" посветена на Равенц.