Вукадинова за инцидента: Не заслужавам ли равен шанс? Добре, че не си счупих краката
Българската алпийка си изля душата в социалните мрежи след втрещяващия инцидент
Българската скиорка Ева Вукадинова си изля душата в социалните мрежи ден, след като втрещяващ инцидент я спря по време на първия манш от слалома в Пекин 2022. Докато нашата представителка караше между вратите, там се появи човек от поддръжката на пистата, който напълно я разконцентрира и тя спря.
Оказва се, че този мъж е прибирал забравен инструмент (парче желязо, както тя го нарече), но е необяснимо как това може да се случи на олимпийско състезание и някакъв страничен човек да влезе по време на спускане по трасето на състезател.
Вукадинова, само на 20 години и в първата си Олимпиада, написа в Инстаграм как се чувства и отправи въпроси:
"Още не мога да повярвам на това, което се случи,
Първо - страшно много емоции преминават през мен. Не мога да опиша как се почувствах в края на първия манш на състезанието. Естествено, че си помислих:
Защо се случи на мен? Защо не на някоя от топ 30 състезателките, например? И може ли някога да се случи такова нещо на някоя от тях? Честно ли е това?
Не знам отговорите. Знам, че дори с фрактура на ръката, опитах да карам добре, преди този човек да влезе и да остави парче желязо на вратата. Показах на себе си, че мога да се справя с всичко.
Разбира се, аз идвам от малка ски нация, но ще си кажа какво мисля. Да, получих право на второ каране, но всички знаят, че това не може да е същото. Да ида до долу, после да се кача горе със ските ми, да стартирам отново незабавно... Да, може и да не съм от елитните състезателки или да се боря за подиума, но и аз работих здраво, за да съм на Олимпиадата.
Не заслужавам ли поне равен шанс с останалите?
Разочарована е меко казано. Не мога да повярвам, че това се случва на спортен форум, какъвто са олимпийските игри.
Благодарна съм, че поне не си счупих краката на онази врата.
Едно нещо е да поправяш нещо по пистата, а друго - да оставиш метален къс на вратата. И да претендираш, че това е нещо напълно нормално.
Тъжна съм, но и се гордея, че се преборих с всичко това.
Нищо не може да ме събори, усмивката няма да слезе от лицето ми.
Благодаря на всички за подкрепата!
Ева."