Напусна ни единственият професор по алпинизъм в света - доайенът Георги Атанасов-Джиджи

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

Напусна ни единственият професор по алпинизъм в света - доайенът Георги Атанасов-Джиджи

В края на юли една от най-ярките фигури в историята на родното алпийско движение щеше да навърши 95 години

22:55 | 4 юли 2020 41 8684 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo

На 94-годишна възраст почина доайенът на българския алпинизъм - професор Георги Атанасов, известен в алпийските среди с прякора Джиджи, съобщава БНР. Той беше единственият професор по алпинизъм в света и една от най-ярките фигури в историята на родното алпийско движение.

В края на юли щеше да навърши 95 години, като до последно ходеше по планините. В историята на родния алпинизъм остави ярка следа не само с изкачванията си, но и с десетки учебници, научини статии и монографии. Осъществява над 600 изкачвания в страната и чужбина, сред които много първи изкачвания - по "Веждите" на Злия зъб, по "ВИФ" и "Червената стена" на Дяволските игли, "Черната стена" на Двуглав в Рила и др.

Изкатерва редица престижни стени в Алпите, автор е на първото българско изкачване на голяма стена там - западната стена на Пти Дрю, през 1963 г. с Аврам Аврамов. През 1964 г. преминава прочутата Безенгийска стена в Кавказ, а 3 години по-късно повежда колегите си към първия български седемхилядник - връх Ленин в Киргизстан, като ръководител на експедицията. С дейността си проф. Атанасов проправя пътя на следващите поколения алпинисти към осемхилядниците.

Основател и дългогодишен ръководител на катедрата "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" в НСА.

С много емоция през ноември 2018 година, по повод концерт в памет на загиналите алпинисти, в студиото на БНР Георги Атанасов споделя:

"Тук съм, за да си спомня за моите най-близки партньори, които, за съжаление, вече не са между живите. Най-ярък ми е споменът от нещастието на Безенгийската стена (първият, неуспешен опит на българи там през 1961 г.- б.а.), когато загинаха Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и Радко Бреянов. Все се случваше, че съм все при тези, които загиват - Наско Кованджиев, мой партньор... И още много, много други. Това бяха най-добрите български алпинисти... Константин Дюлгеров... То все се случваше, че аз ги намирах. Без да мога да ги спася..."

Поклон пред паметта му!

ИЗБРАНО