17-11-2017 20-11-2018

Да викаш срещу любимия отбор не е ново - във футбола омразата е не по-малка сила от любовта

Виждали сме го много пъти и у нас, редовно се случва по целия свят - куриозно е, но и лесно обяснимо

Да викаш срещу любимия отбор не е ново - във футбола омразата е не по-малка сила от любовта

Виждали сме го много пъти и у нас, редовно се случва по целия свят - куриозно е, но и лесно обяснимо

15:07 | 15 май 2024 | Редактор : Динко Гоцев 4 2082

Последните дни в Англия доказаха нещо, което се знае и утвърждава като закон в света около нас вече век и половина. Футболът наистина е социален феномен. А в него чувствата и емоциите често минават граници, които една обикновена игра би следвало да не напуска.

Още по темата

И омразата почти винаги е еднаква или дори по-голяма движеща сила с любовта. Харесва ви или не - така е по целия свят. И у нас сме го виждали, сега в Англия нагледно ни го показаха, а къде ли не се е случвало да получаваме доказателства по темата. И точно това - тези кипящи емоции, граничещи с истерия в позитивни и негативни вулкани, отличават тази игра от всяка друга на планетата.

Във вторник вечерта Тотнъм падна от Манчестър Сити с 0:2, което е огромен момент в битката за титлата. А тя е между Сити и Арсенал. Арсенал е толкова омразен на Тотнъм (и е взаимно), че съперничеството отдавна е излязло извън това кой ще бие в прекия мач. Това е наистина ненавист - на всякакво ниво. Двата клуба, които са на разстоние от 6 км по булевард "Севън Систърс" и после по "Хай Роуд" в Северен Лондон, са в постоянна футболна война.

Феновете на Арсенал обявяват "Свети Тотерингъм" всеки сезон, ако завършат пред врага. Тези на "шпорите" пеят песничка как дете поискало от майка си за подарък не друго, а фенче на Арсенал, вързано на каишка. За да го рита...

Това го пеят с пълен глас възрастни хора, не някакви хлапаци.

Та във вторник целокупната публика на трибуните на стадиона на Тотнъм стискаше палци нейният отбор да загуби и се изкефи мощно в края на мача, когато това се случи. Защото тази загуба означава, че Арсенал много вероятно няма да е шампион.

Добавяме само детайла, че "шпорите" на терена изглеждаха съвсем различно - отборът се бори здраво, игра много силно и дори бе по-добър от съперника, като изпусна и по-чистите положения. Защото за футболистите съперничеството си е съперничество, но стимулът бе място в четворката и Шампионската лига, което оставаше достижимо с победа.

Феновете са друга работа.

Виж още Легенда на Арсенал ще си татуира емблемата на вечния враг, ако той помогне за титлата

Мениджърът на Тотнъм Ангелос Постекоглу беше бесен заради поведението на привържениците по време и след мача със Сити, като не го спести в изказванията си след края. Привържениците на "шпорите" откровено пееха песни на победата въпреки изоставането на техния тим по споменатите причини.

Постекоглу недоумява как може фенове да искат собствения им отбор да загуби и намекна, че има нещо сбъркано в цялата основа на Тотнъм. В целия манталитет.

"Основата ни в този клуб е наистина уязвима и крехка, а последните 48 часа ми го показаха ясно. Това идва отвън на клуба, отвътре, отвсякъде. Аз съм тук, за да създам един печеливш отбор. Искам да печеля и да бъда успешен. Затова бях привлечен. Другите хора имат други приоритети, които не ме интересуват, но не мога да им влияя.

На мен не ми пука за Арсенал и това дали те ще спечелят титлата. Казвам го честно - пука ми само за моя отбор. Феновете са свободни да правят каквото си искат. Когато обаче често сме стигали до късни голове, това е било заради подкрепата от феновете. А днес те не ни помогнаха да стигнем до такъв.

Последните два дни определено ми разкриха някои неща.

Но австралиецът не бива да се изненадва. Манталитетът на феновете не се различава особено по света.

Куриозите не свършиха само с тях. Тримата водещи на култовия подкаст-радио формат TalkSport за и след мача бяха Джейсън Кънди (бивш играч на Челси), Джейми О`Хара (играл за Тотнъм редом с Бербатов) и Пери Гроувс (култова фигура от Арсенал през 90-те). Тримата седнаха на канапе (на снимката горе) и гледаха мача, следени от камери, а после влязоха в студиото и посрещаха обажданията на фенове в радиото.

О`Хара (вдясно на снимката), болен привърженик на Тотнъм, бе облечен с екип на Сити. Показателно кой е искал да спечели в мача. Той се радваше на двата гола на гостите във вратата на любимците му с нескрита страст. И дразнеше открито Гроувс (вдясно), като бяха усмирявани от Кънди (в средата), който искрено се забавляваше и "гледаше сеир".

Е, къде по света не е така? Кое е новото?

Колкото и да сочим с пръст и да казваме, че това е психология тип "не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле", да се сетим за само 2-3 от хилядите примери как омразата е не по-малка сила от любовта във футбола. За феновете.

У нас сме го виждали от агитките на ЦСКА и Левски, при това неведнъж. Припомняме само битката за титлата от 1999-а, както и тази от миналата пролет. И в двата случая - веднъж "червени", веднъж "сини", загубиха мач в полза на трети отбор (Литекс преди 25 години, Лудогорец преди година), а това спря за титлата вечния враг. И феновете откровено си празнуваха този сценарий.

Снимка: Getty Images

В хилядите примери за такива случаи, има и някои изключения. Едно от тях дойде именно от Англия, но то просто потвърждава правилото.

През 1995-а Манчестър Юнайтед се бореше за титлата с Блекбърн. Преди последния кръг именно този тим водеше с 2 точки пред гранда, като гостуваше на Ливърпул, а "червените дяволи" играеха на терена на Уест Хем. Головата разлика обуславяше, че Юнайтед е шампион ако спечели, а Блекбърн не го направи на "Анфийлд", дори реми не стигаше на лидера.

Ливърпул мрази Юнайтед - и това е също така взаимно и мощно, както е между Тотнъм и Арсенал. А в добавка мениджър на Блекбърн беше Кени Далглиш, който е икона за всеки фен на "Анфийлд". Затова и трибуните посрещнаха двата отбора с транспарант:

"Обичаме Ливърпул, но днес подкрепяме Блекбърн".

Но на терена играчите на техния отбор взеха, че биха с 2:1 - никаква милост към Далглиш, нито пък колебания и угризения, че ще направят Юнайтед шампион. И докато всички на трибуните се държаха за главите невярващо, "дяволите" изпуснаха един куп голове и направиха само 1:1 с Уест Хем. И така все пак Блекбърн стана шампион.

И тогава се доказа пак - феновете нямат скрупули да викат срещу своите, само и само врагът да не триумфира. Но играчите не са устроени така и си търсят своето на терена. Като Тотнъм във вторник вечер, който игра напук на собствените си фенове и бе на ръба да събори Сити от върха, давайки титлата на съперника Арсенал.