17-11-2017 20-11-2018

История на Европейските първенства: Политически мач и една лична драма в Москва

Украйна срещу Русия не може да е просто футболен спор, а онзи двубой от 1999-а остава паметен

13:40 | 4 юни 2021 | Редактор : Александър Сотиров 2 2408

Седмица преди европейското първенство, Dir.bg продължава поредицата ретро материали, които да ви върнат към историята на континенталния турнир.

Евро 2020

Русия и Украйна винаги са били в специфични отношения, без значение дали става дума за началото на ХХ век и формирането на СССР. Без значение дали говорим за 1991 година и разпадането на Съюза или пък за периода от 2014 година насам и непрестанното напрежение и военни действия, свързани с анексирането на Крим от Русия.

Но, разбира се, че по-важното в случая не е политиката. А това, което обединява всички - спортът. И по-точно - футболът. Въпреки че когато играят национални отбори на страни като тези двете, футболната топка няма как да не е напомпана и с политика.

Една от ожесточените и интригуващи битки в модерната история на двете страни се проведе на футболния терен преди малко повече от 20 години. И в навечерието на Евро 2020, където и руснаци, и украинци ще участват, ще ви припомним за онзи мач от 1999 година. Защото тогава в него бе заложено кой ще иде на Евро 2000.

Мач на живот и смърт на "Лужники" в Москва, от който зависеше всичко. На европейското можеше да играе само един от двата съперника - Русия или Украйна. Двете съседски държави бяха в квалификационна група 4, където абсолютен фаворит са световните и бъдещи европейски шампиони от Франция. Очаквано "петлите" завършиха първи в класирането със само една загуба.

Ситуацията е следната:

Руснаците се нуждаят от задължителна победа в последния кръг.

Тя би означавала най-малко второ място и плейоф, а при крах на "петлите" срещу Исландия, какъвто не се случва - дори върха в групата. Защото преди последното завъртане Франция и Русия имат по 18 точки, а Украйна е с 19 и, изненадващо или не, води колоната.

Първият мач помежду им в Киев завършва с победа с 3:2 за домакините, а над 82 000 души на Олимпийския стадион в столицата са обезумели от щастие - Украйна печели първата официална среща между тези две държави в международния футбол.

Embed from Getty Images

Тогавашният премиер, а сега президент на Руската федерация - Владимир Путин, очаквано е на трибуните в Москва, за да изгледа решаващата битка. И в онези дни няма как да наречем добри отношенията между руснаци и украинци, но на фона на наши дни, те определено са доста по-спокойни, ако въобще може да използваме този термин.

Путин не е единственият политик на стадиона. Там са и Юрий Лужков (кмет на Москва), Генадий Селезньов (председател на Държавната дума) и Владимир Жириновски (лидер на Либерлано-демократическата партия). Ясно е, че победата в този ден би била повече от спортна.

Билетите са разпродадени дни преди мача. "Сборная" лети на крилете на самочувствието, след като за да се озове на върха в групата записва историческа победа над световните шампиони от Франция насред Париж. 80 хиляди са по трибуните на "Лужники" в дъждовната и хладна октомврийска вечер, а останалата част от огромната държава е пред телевизионните екрани.

Играчите на терена сякаш усещат напрежението и качеството на футбола е далеч от световно ниво, но това е нещо нормално за мач с подобен заряд. Четвърт час преди края, в 76-ата минута, Валерий Карпин вдига стадиона на крака. Осмицата на Русия изпълнява неспасяемо пряк свободен удар, при който Олександър Шовковски единствено има време да погледне как топовният изстрел попада точно в мрежата му.

Цялата страна брои секундите и минутите, оставащи до последния съдийски сигнал.

Времето сякаш е спряло, когато стигаме до 88-ата минута. Свободен удар за Украйна на добра за центриране позиция. Зад топката застава Андрий Шевченко, като очакванията са за изсипана топка в наказателното поле. Случва се точно това, но с малката добавка, че вратарят Александър Филимонов излиза неразчетено напред, а при опита да се върне и да хване топката, не успява и тя минава през ръцете му, за да се превърне в изравнителен гол - 1:1.

Embed from Getty Images

Една цяла страна е опустошена от разочарование, а в оставащите минути не се стига до чудо. Друга такава, в съседство, ликува. Един куриозен и абсурден гол решава всичко в мач, който има огромно значение за две нации. Както често се случва във футбола, големи битки се решават от една грешка. В случая тя е огромна.

Москва трябва да повярва на сълзите на своите. Антигероят е Филимонов, когото пресата и феновете разкъсват от критики. Вратарят на Спартак (Москва) минава за голямо "перде", но в дните след мача клубът му го скрива от публичното внимание и медиите. Страхът, че някой ще посегне на него или семейството му е реален. И как да е иначе, след като 600 фенове на собствения му отбор отиват на клубната база да го бият в първия ден, след като играчите са се върнали към тренировки. Него го няма, клубът го е потулил далеч от хорските очи.

Появяват се дори догадки в медиите, че Филимонов има големи психологически проблеми. Спартак отрича, а самият вратар отказва да говори. Повече от десетилетие по-късно Олег Романцев, който води Сборная в мача, признава истината. И подчертава, че той самият не е знаел за нея тогава.

Оказва се, че Филимонов е бил пред развод със съпругата си. А тя е била бременна. Вече е живеел с жената, заради която е бил в процес на раздяла. И тя е била бременна също... Месец преди мача с Украйна, стражът е имал проблеми в клуба, правил е слаби мачове и се е забъркал в скандал със съотборник. Изнервен и пренапрегнат, той не е бил готов психологически за тежестта от това, че цялата нация чака победа. И въпреки това бе на 2 минути от "суха мрежа" в най-важния двубой в кариерата му. Преди да направи грешката, белязала завинаги не само тази кариера, но и живота му.

В крайна сметка Украйна стига до плейофите, където обаче губи от Словения, но дори и този неуспех не може да помрачи щастието от това, че спира Русия по пътя към Европейското. А Филимонов, само година и половина след кошмара, преминава в ... Динамо (Киев)! Феновете го приемат, той бяга от призраците, които го преследват в Москва и на терена, и в личния живот. После играе за руски, кипърски и узбекистански тимове, като се отказа на 44 години едва през 2019-а.

Днес и двете страни са на финалите на Стария континент - Русия и Украйна. Селекционер на единия отбор е десетката от онзи мач. Андрий Шевченко. А руснаците ги води Станислав Черчесов... Когото Филимонов наследява на вратата на Сборная в края на 90-те!

А когато и да стане дума за 1999 година, в Москва все още си припомнят онзи кошмар.

Две осмици на часовника, Шевченко, Филимонов и топка в мрежата.

1:1.