Суперлигата се роди в неделя вечер, някак скришом, далеч от фанфарите на водещите новини.

Но се превърна в такава, естествено, защото това е не просто промяна, а революция в играта, любима на милиарди хора по света.

Реакцията е на пълен шок не само сред футболните хора и медиите, но и сред политиците. Защото финансово, това е нов бизнес за милиарди, който ще промени една цяла огромна индустрия, каквато освен игра е футболът от години.

Историята

Преди 23 години в Италия за първи път заговориха за Суперлига, като Силвио Берлускони (тогава собственик на Милан) проучи такъв вариант, консултирайки се с медии от континента и най-големите клубове на него. Но Шампионската лига бе едва на 7 години, набираше сила и популярност, и такава нова организация и формат не намериха подкрепа.

През 2009 г. Флорентино Перес, президентът на Реал, предложи детайлен план, който съдържа същите опорни точки на днешната, вече реализирана идея. Параметрите са различни, но за 12 години е ясно, че те са се променили сериозно.

Особено финансово.

Днес Флорентино е първият президент на новата Европейска Суперлига. Неговата мечта се сбъдна.

Снимка: Getty Images

Какво е Суперлигата?

12 клуба от трите най-силни първенства на Европа (английско, испанско и италианско) са основателите. Това са:

Реал, Барселона, Атлетико Мадрид, Интер, Милан, Ювентус, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Челси, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм.

Още три се очаква да се присъединят, но към момента подписите им не са под договора. Те са Байерн, Борусия Дортмунд и ПСЖ.

Основателите са наели компанията InHouse Communications, която да движи публичните дела, медийните връзки и промоциите - тоест, да се грижи за имиджа на новата организация. InHouse Communications е британска агенция с председател Кати Периър, бивш медиен гуру на премиера Тереза Мей.

Формат на новия супертурнир

15-те отбора-основатели са в него по право всеки сезон. Няма как да отпаднат, освен ако сами не се откажат. Останалите пет квоти ще се дават на квалификационен принцип, макар още да не е ясен.

Турнирът ще започва през август, като първото издание е 2022-2023 г., а първата фаза е с две групи по 10 тима. Те ще се срещат на разменено гостуване (18 мача), като първите три отбора в групите са директно на четвъртфинал. Останалите две места се разиграват в плейофи между четвъртите и петите в групите.

Нататък - четвъртфинали, полуфинали (в два мача) и финал, структурата на елиминациите е ясна.

Това на практика значи, че можеш да изиграеш до 25 мача, ако минеш и през плейофите, а стигнеш и финал. В календара към момента, толкова свободни дати просто няма в делнични дни. Със сигурност ще има натиск да се вземат и уикенди, а това ще е в разрез с програмите на вътрешните първенства. Да не говорим за УЕФА и нейните турнири, които реално остават без тези отбори.

Представете си го така: Всяка есен гледаме редовно, на практика през седмица големи мачове като Барселона - Реал, Ливърпул - Юнайтед, Тотнъм - Арсенал, Милан - Интер... Как точно тези отбори ще си подредят приоритетите според вас, ако в сряда се срещат в Суперлигата с колос пред аудитория от стотици милиони, а и при нейния колосален награден фонд, а в събота играят с Беневенто, Брайтън или Хетафе?

Губи се магията на това да видиш суперсъстава на Сити да се бори с 11 смели типове от Бърнли под дъжда на скромния стадион "Търф Мор", или пък Хетафе да открадне две точки от борещия се за титлата колос Реал, както например стана в неделната вечер. По същото време, в което Реал стана официално част от групата, която просто не иска да играе с Хетафе и Хетафе-та.

Снимка: Getty Images

Парите

Е, тук е целият фокус. Според "Ню Йорк Таймс" от тази сутрин, те са около 400 милиона долара на клуб за 15-те основатели. Това е сума, четири пъти по голяма от тази, която спечели Байерн за трофея си в Шампионската лига преди няколко месеца. След това всеки сезон тези клубове ще взимат по около 270 милиона евро фиксирани пари, а допълнително ще има бонуси според класирането. Колкото по-напред си, толкова повече прибираш. Плюс премии за точка, както е в Шампионската лига и сега.

Отделно - зад проекта са компании и организации като JP Morgan, които ще осигурят бюджет за надпреварата на свръхбогатите, който да надминава в пъти този на Шампионската лига. Пак според "Ню Йорк Таймс", той ще мине 4 милиарда долара годишно, но до голяма степен вече е осигурен от спонсори с огромни възможности.

При мачове само между топ клубовете, очаква се интересът на континенти като Азия и Северна Америка, да е колосален. Там е ясно, че традиционни за страните си, а и за Европа отбори като Рома, Лацио, Валенсия, Евертън, Порто, Бенфика и т.н. нямат особено много фенове. Те са от "големите акули".

Разбира се, това влиза в директен конфликт с отдавна подписани договори за тв правата на европейските турнири, а и на местните лиги. Например - как биха погледнали мегакомпании като Sky на това, че топ клубовете от Висшата лига ще неглижират първенството на Англия заради новата лига? Платени са милиарди за излъчване на мачовете от английския елит всеки уикенд и се очаква там да са най-силните играчи и тимове.

Засега името, което се споменава като телевизионен съюзник №1 на новата идея, е на DAZN. Компанията не коментира, но нейните стрийминг платформи са огромен успех, а спортът е централен в политиката и. Същото се отнася вече и за Amazon.

Разбира се, мачовете на "златните кокошки" ще им носят големи пари, но те няма да бъдат достъпни за всеки. При огромния интерес, напълно логично е да се очаква Суперлигата да върви само по платени канали срещу абонамент.

Защо отказват засега Байерн и ПСЖ?

Президентът на парижкия клуб Насер ел Келаифи е лоялен човек, оставяйки настрана, че е бизнесмен. Той има много близки отношения с хората във ФИФА и УЕФА, които подкрепят проектите на Катар във футбола. За момента не му трябва конфликт с Александър Чеферин и Джани Инфантино, които са яростни противници на проекта. Но ПСЖ в някакъв момент ще осъзнае, че не може да не участва, ако идеята се задвижи.

Байерн... тук е по-различно. Баварският клуб е в сложна позиция. Той е в положението да е "твърде голям за собствената си лига", на светлинни години пред всички в Германия, като чисто спортно-технически това е мечтан сценарий за него. Но Байерн винаги е подкрепял модела на Бундеслигата, с управление на клубовете - прозрачно и с участие на феновете, с липсата на многомилионни собственици и кастово разделение във футбола. Каквото спечелиш, това харчиш. По този показател Германия е най-близо до корените на играта, макар това да не е лесно в динамиката и при обстоятелствата в модерния спорт.

Та - Байерн засега се въздържа, но е изкушен от това да е в компанията на най-големите клубове на Европа.

Защо това е война?

Ако вече не е станало ясно, ето защо.

Местните първенства остават без грандовете си от плът и кръв, тъй като те ще загубят интерес към тях. Ще обиграват там по-младите си футболисти, за да пазят звездите за Суперлигата с нейните суперзрелища. Първенствата на Испания, Италия и Англия ще станат за грандовете това, което са сега за тях турнирите за купите в отделните страни.

Шампионската лига - турнир, който промени футбола и намери доста балансиран формат при всички критики към него, ще е със съвсем различен статут. Второстепенен. И там бе трудно да влезе всеки в последните години при ситната цедка на квалификациите, но поне палитрата бе по-широка. Много, много по-широка.

Португалия, Русия, Украйна, Белгия, Чехия, Шотландия, Австрия, Нидерландия, Дания - всички те редовно участваха, а и отбори дори от България се вредиха три пъти до груповата фаза. И видяхме в София Барселона, Челси, Реал Мадрид, Ливърпул, Арсенал... Това става невъзможно от 2022 г. при новата Суперлига.

Освен това, тя се появява във времена, в които из ниските нива на футбола фалитът и изчезването на отбори е почти ежедневие. В условията на глобална пандемия и без фенове на стадионите, те няма от какво да формират бюджет и оборот, за да оцеляват. И точно в такъв момент най-богатите в играта обявяват, че се отделят, защото... парите в сегашния формат не им стигат. 

Затова и отдалечаването на най-желаните от феновете за гледане отбори от самите фенове, е наречено днес в куп европейски медии "Война с футбола". Това е разбиване на пирамидата.

Такава идея е пълната противоположност на корените на играта и първите идеи и философия, с които тя е създадена. Вместо да се приближава и да става по-достъпен за феновете, футболът отива на друга планета от тях и възнамерява да ги използва само като клиенти. Защото това ще са те - клиентите, които с "данъците си" ще издържат новата, имперска държава в най-популярната игра.