15:41 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Радостин Кишишев: За лятото, в което България биеше и мечтаеше на Европейското

Преди 25 години отборът ни игра основна роля, а бургазлията бе открието на турнира

Снимка: Getty Images

Радостин Кишишев: За лятото, в което България биеше и мечтаеше на Европейското

Преди 25 години отборът ни игра основна роля, а бургазлията бе открието на турнира

09:40 | 2 юни 2021 | Редактор : Динко Гоцев 12 3552 Снимка: Getty Images

На прага на европейските финали, представяме ви отборите, скоро ще видите и градовете, стадионите, героите... За съжаление няма да видите българския отбор на първенството, но това не е новина в последните 4 издания на шампионатите на континента.

Евро 2020

Dir.bg обаче ви връща към най-силното ни участие на финали на европейско първенство - това през 1996 г., когато четири точки не стигнаха на отбора ни да излезе от груповата фаза.

Ако сте забравили за трите гола на Стоичков - по един в трите ни двубоя, за победата над Румъния с 1:0 (първа на европейски финали) и равния с Испания (1:1), за разочароващото отпадане... Припомняме ви всичко, което се случи в Англия преди 25 години. И то - с автентичните думи за онова първенство на един от героите в него.

21-годишният тогава Радостин Кишишишев нямаше официален мач за България преди Евро 1996, като бе играл в 3 контроли преди него. Бе записал вече близо 100 двубоя в професионалния футбол с Черноморец и Нефтохимик. За мъжкия тим на страната дебютира на "Уембли" месеци преди европейското първенство в контрола срещу Англия (0:1), а после Димитър Пенев го хвърли в боя на най-високо ниво.

Бургазлията започна като титуляр на поста десен бранител в мачовете с Румъния и Испания. Двата жълти картона го извадиха от битката с Франция, загубена с 1:3 в последния двубой от групата. Игра толкова впечатляващо, че го включиха в идеалния отбор на груповата фаза. Единственият друг българин в него ли? Стоичков, разбира се.

Даваме думата на Кишишев, превърнал се на това първенство в голямото българско откритие.

Embed from Getty Images

Мечтата

Първата мечта беше да играя футбол. Втората - да играя като титуляр в мъжкия отбор на Черноморец. Третата - да играя за България. Подреждам ги хронологично. Влязох в младежкия национален отбор на 19 години, а дебютът за първия тим бе срещу Англия на "Уембли", и то пред пълни трибуни. Такова нещо не се забравя! Победиха ни, а ние влязохме заедно с Наско Сираков през второто полувреме. Малко след това даже изравнихме, но отмениха гола на Емо Костадинов за засада.

Не съм знаел тогава още дали ще ме извикат за европейското. Бяха изпробвани доста играчи, на доста постове. Имахме още няколко контролни мача, играех по едно полувреме и се надявах, че съм впечатлил треньорите достатъчно. Когато ми казаха, че съм в състава, се почувствах горд. Да влезеш в онзи отбор по онова време не бе лесно.

Дриймтим

Те бяха четвърти в света, минали със страхотни мачове в квалификациите. Но мен ме приеха лесно. Вероятно, защото бях скромен, не се надувах, нямах татуировки, нямах обеци. Бях момче от провинцията, което иска да работи здраво, за да е в отбора. Имах характер, вероятно това им е направило впечатление. Защото това бе отбор от характери.

Тези момчета в онзи отбор играеха за удоволствие и с удоволствие от футбола. Особено от шести номер нагоре! Нямаше притеснения от никого на терена срещу тях. Всички те бяха постигнали толкова много в играта.

Хотелът на призраците

Това беше първата ни база в Англия. Настаниха ни в един замък край Скарбро, който бе пригоден и направен на хотел. Ставаше да останеш да нощуваш една нощ, да си свършиш работата в района и да си тръгнеш. Наоколо бе една сивота, всичко беше много отдалечено. Самият замък беше надвесен от една скала. Мястото просто бе неприветливо. Изкарахме 3-4 нощувки, преди Ицо Стоичков, Костадинов и Пенев да си кажат мнението. Просто бе време да се предприемат действия, така да се каже, и те ги предприеха...

Преместиха ни в друг, който като хотел не беше много по-добър. Беше до една магистрала. Но поне беше по-комуникативен, нямаше това сиво излъчване. А и едва ли е било лесно да се намери база в движение по това време, след като европейското първенство вече е започнало. Но и това преодоляхме.

Embed from Getty Images

Мачовете

Отмениха ни редовен гол срещу Испания на Стоичков, с който щяхме да победим. Завършихме 1:1, но мисля, че доминирахме в играта.

След това обаче отмениха редовен гол на Румъния срещу нас, когато ги бихме. Така че нещата се балансират. Колкото до последния мач на испанците и румънците... отпаднахме с един гол в края, а като го видяхме после този гол... Един играч от испанците мина на слалом през 4-5 румънци. Не е лесно да го приемем, но - каквото и да кажа сега, вече няма значение.

С четири точки не се класирахме. Постигнахме четири точки с победа и равенство, което после излезе у нас, че е доста лошо представяне. Смени се треньор, станаха промени.

Защо е специален Димитър Пенев?

Той усеща играчите, той е откривател на футболисти. Вижда перспективата и потенциала, независимо, че си направил един или два слаби мача. Знае какво ще се случи. Той е човекът, дал път на Стоичков, Пенев и Костадинов. После Бербатов, Стилиян, Мартин... В последните тридесет години у нас с всеки от футболистите, които прославиха България, върви името на Димитър Пенев.

Снимка: Getty Images

Славата

Тогава нямаше интернет, нямаше телефони с приложения. Докато бяхме на първенството знаехме някои от нещата, които се пишат тук, но нищо повече.

Когато се прибрах, усетих вече разликата в отношението към мен. Най-вече с това, че майка ми и баща ми бяха много горди с мен. Едни обикновени хора, а към тях вече имаше огромен интерес. Хора ме спираха и на улицата.

Имаше оферти към мен, да. Нормално - избраха ме в идеалните 11 на първата фаза на турнира. Имаше и от сериозни, големи отбори. Някои от тях след това станаха европейски шампиони и, може би, за това малко съжалявам - че не станах с тях и аз.

Но като цяло не съжалявам за нищо във футбола. Аз имах кариера - нека не звучи нескромно, но много добра. Взех максималното от това, което имах като качества. На 16 години бях резерва в моя отбор. Надали съм мислил тогава, че ще постигна тези неща и ще имам тази кариера.

Това ли е върховното изживяване във футбола?

На ниво национален отбор - да. Въпреки че играх дълги години с екипа на България и видях още много мачове. Някои други играчи влизаха и излизаха, но аз се задържах дълго в състава (изиграва 83 двубоя и в 17 от тях е капитан - б.а.). А това значи, че нещо съм правил както трябва.

Иначе по-късно да играя във Висшата лига на Англия ми даде много емоции, страхотно изживяване и усещане. Всяка седмица да се срещаш с клубове като Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Арсенал. С топ играчите на света... Това е нещо уникално.

Кой ще спечели европейското, което започва след няколко дни?

Аз ще подкрепям Англия и Белгия. Това са моите отбори на първенството.

Embed from Getty Images

България на Евро 1996

Квалификации:

Стартирахме с шест поредни победи и бяхме се класирали на практика далеч преди края на битките. Останахме втори в групата с 22 точки, Германия я спечели с 25. Победихме ги в София, загубихме в Берлин.

Финалите:

В група В съперници бяха Франция, Румъния и Испания.

9 юни 1996 г., Лийдс: Испания - България 1:1

0:1 Стоичков (65-дузпа), 1:1 Алфонсо (74)

*Завършихме с 10 души заради червен картон на Петър Хубчев, а Хуан Пици от испанците по-късно също бе изгонен.

13 юни, Нюкасъл: България - Румъния 1:0

1:0 Стоичков (3)

18 юни, Нюкасъл: Франция - България 3:1

1:0 Блан (21), 2:0 Пенев (63-автогол), 2:1 Стоичков (69), 3:1 Локо (90)

Крайно класиране:

Франция 7 т.

Испания 5 т.