00:15 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Стойко Сакалиев има мисия - да изпълни завета на баща си

Артист на терена и професионален зевзек в съблекалнята - това е поредният гост в Game On

Снимка: dir.bg

Стойко Сакалиев има мисия - да изпълни завета на баща си

Артист на терена и професионален зевзек в съблекалнята - това е поредният гост в Game On

11:32 | 29 юни 2020 | Автор : Деян Веселинов 13 10779 Снимка: dir.bg

Отново е време за Game ON - новата видео поредица на Dir.bg, която ще ви накара да се откъснете от натовареното ежедневие, да се посмеете и да научите нещо ново и различно за популярните български спортисти. В Game ON водещият Деян Веселинов се изправя срещу популярни български футболисти в предизвикателство "един на един", а двубоите се провеждат под формата на видео игра на конзола.

Game ON

В четвъртия епизод от поредицата ви срещаме с един от най-позитивните герои на българския футбол от близкото минало. Роден в Бургас, направил име в Нефтохимик и най-вече в ЦСКА, Стойко Сакалиев е сред онези фигури в спорта, които трудно ще ви оставят безразлични. Вечно усмихнат и готов да опита нещо ново в живота си Стойко обича играта във всяка нейна форма. Макар и на 41 години Сакалиев отново играе футбол в любимото си село Говедарци. Колоезденето е другата му голяма страст. А дори когато е с джойстик в ръцете, спортният му хъс и чувство за хумор са същите, както във времената, в които спечели шампионска титла и Купата на България с "червените".

ИГРАТА

Част от предизвикателството в Game On, освен да се говори без задръжки и клишета, е свързано с играта "1 на 1" на конзола. Стойко бързо избира отбора, с който ще играе. От години симпатизира на Ювентус и националния тим на Италия. Още докато е тийнейджър "един от батковците" в Бургас запалва страстта му към италианския футбол. А големият му идол през годините до днес остава легендата Алесандро Дел Пиеро. Когато избирам Англия за съперник на неговата Италия Стойко бързо прави прогноза:

"Нали знаеш как играят италианците на Световни и Европейски?! Равен, 0:0 и после с дузпички бият..."

Стойко се оказва почти пророк, защото следва зрелищно 2:2 и дузпи, които обаче само доказват, че големият майсторлък на нападателя е в истинския футбол, а не пред конзолата.

КОЛОЕЗДЕНЕ

Стойко не спира да спортува и след края на активната си кариера. Колоезденето е другата му голяма страст. Участник в професионални отборни състезания, любител или професионалист - сложете му етикет, какъвто прецените. Но всъщност причината да прекара толкова часове в къртовски усилия в този тежък спорт е дълбоко лична.

"Всичко е породено от това, че баща ми, лека му пръст на човека, беше колоездач. Това беше и мечтата му за мен, но заради футбола не се случи. Сега се опитвам да изпълня мечтата му по някакъв начин, макар той вече да не е между нас."

Снимка: dir.bg

НОСТАЛГИЯ И (НЕ)СБЪДНАТИ МЕЧТИ

Връщаме се в спомените за силните години от футболната кариера на един нападател, който освен да бележи, правеше всичко възможно да търси красивите изпълнения. Да забавлява публиката и понякога направо да я шокира. Припомням му едно изпълнение на свободен удар в мач между ЦСКА и Спартак (Вн) преди 15 години. Тогава Сакалиев "бие" фала с глава като имитира спъване и подава към Христо Янев. Следва топовен шут в гредата, а видеото и до днес обикаля из световните футболни компилации в интернет.

Признава, че най-милите му спомени са от онзи период, в който заедно с Тодор Янчев, Емил Гъргоров, Велизар Димитров, Христо Янев и компания носи екипа на ЦСКА. Първият мач с червения екип на стадион "Българска армия" се превръща в символичен за Сакалиев.

"Това е сбъдването на моята детска мечта. Да вкарам гол със задна ножица за любимия си отбор в първия мач. Това е нещо уникално и неописуемо."

Стойко разказва, как месеци по-рано, още преди да премине при "червените" е получил подарък от привърженик на армейците - фланелка, която носи под официални си екип във всеки мач на ЦСКА и която показва веднага след шеметния си дебютен гол на Армията при 2:1 срещу Славия.

"Не мога да кажа, че постигнах целите си. Да, играх за любимия ЦСКА, станах шампион, имам и купа, но мечтите ми бяха много по-големи. Като всяко дете мечтаех за европейски и световни постижения. Дано в треньорската си кариера успея да ги постигна."

Трудно му е да забрави и първите си години в професионалния футбол, когато като младо момче в състава на Нефтохимик е част от най-силния тим в историята на бургаския клуб. "Нафтата" редовно бие Левски и ЦСКА, а както тогава, така и години по-късно във всеки клуб, в който играе той е и основният катализатор на доброто настроение в съблекалнята.

Снимка: dir.bg

ОТГОВОРНИК ЗА ДОБРОТО НАСТРОЕНИЕ

"Много обичах да си правя шеги с Ибрахима Гай, защото той имаше голямо чувство за хумор. Много често съм му крил автомобила на Панчарево."

Така започва Стойко една от безбройните истории, които са го превърнали в може би най-легендарния шегаджия в българския фубтол. Да намажеш бельото на съотборник със загряващ гел... Да залепиш душовете в съблекалнята с тиксо... Да се направиш на пребит и умрял по време на тренировка, за да се майтапиш с доктора - това са само част от шегите, за които Стойко си спомня с усмивка и малко носталгия.

"Беше много сложна подготовката. Купих си изкуствена кръв. Сложих я в тренировъчния екип. Бях предупредил само треньора. Другите не знаеха освен момчето, което участваше в така наречения бой. Той се прави, че ме бие, а докторът беше нов и му бяхме напълнили куфара с камъни. Едвам го носи и тича към нас да види защо лежа в кръв. Попива кръвта и ме пита дали съм добре. Една седмица после сънуваше кошмари."

Извън добронамерените шеги Стойко се замесва косвено или директно и в няколко скандала в българския футбол. Един от запомнящите се е през ноември 2004 г. Тогава Марек и ЦСКА правят 2:2, а изравнителният гол на столичани идва след асистенция с ръка на Сакалиев. Мачът се помни и коментира дълго, треньор на дупничани по онова време е Вили Вуцов, а престрелките в пресата продължават седмици наред.

"Още тогава признах на няколко от футболистите на Марек, че съм играл с ръка. Съдията дойде при мен и каза - играйте! Ако и той ме беше попитал - щях да си призная" - така започват спомените на Стойко, а пълният разказ на Сакалиев за онзи мач - вижте във видеото.

РИЛЕЦ (ГОВЕДАРЦИ)

Вече втора година Стойко играе за отбора на любимото си село. Прави го не само за забавление, но и защото е твърдо решен да продължи кариерата си като треньор. Скоро започва професионалните треньорски курсове и вече чертае плановете за своя клуб.

"Когато имам възможност играя в отбора на моето село - Рилец (Говедарци). Точно се класирахме за В група. Сега събирам стари футболисти като мен. Целта ни е да запазим мястото си във В група и да обиграваме младите. За да изпълним това много помага и Христо Крушарски за базата и условията."

Признава, че поддържа връзка и със старите си съотборници в Бургас и се надява съвсем скоро край морето отново да има елитен клуб. Гледайки напред, вижда себе си само около играта след като през годините опита вкуса и на телевизионния бизнес. Участник в реалити формати, водещ на рубрики, Стойко признава, че мечтата му за ТВ кариера се е оказала по-трудна отколкото си е представял.

"Говоря много бързо. Сливам думите. Ходих и на логопед. Всъщност не е никак лесно, а и аз искам наистина да стана успешен треньор, така че усилията ми вече са изцяло насочени само във футбола."

Безспорно Стойко Сакалиев даваше онази доза майсторство и нестандартен подход на всеки отбор, в който играеше, необходима за това феновете да запомнят името му. Само времето ще покаже дали треньорската му кариера ще бъде отличена със същото.

Едно е сигурно - шегите и доброто настроение са гарантирани, така че не пропускайте всички цветни истории на Сакалиев, разказани от първо лице в Game On.

ИЗБРАНО