17 смени за 12 сезона: Лудогорец направи пълен оборот и се върна към първия си избор

08:45 | 12 март 2023 | Редактор : Венислав Кирилов 8 2901 Снимка: Getty images

От формирането си като футболен проект под собствеността на братя Домусчиеви, Лудогорец несъмнено се превърна във феномен за играта у нас и стори невиждани и исторически неща.

Разградският клуб, лутал се през цялото си съществуване в долните групи на страната, спечели 11 шампионски титли за 11 сезона в елита, а освен това направи редица запомнящи се европейски мачове.

Лудогорец игра два пъти в групите на Шампионска лига, записа точки, победи, дори и едно трето място в групата там. Имаше честта да се изправи срещу най-големите колоси на играта, а освен това в общо пет случая стигна до елиминационна фаза през пролетта.

Все факти, които заслужават уважение и които никой друг роден клуб не е достигал в новата история на играта. Но едно нещо в Разград си остана константа, независимо от титлите и успехите на терена - честите треньорски промени.

За периода от сезон 2011-2012 г., в който Лудогорец се появи в родния елит, в клуба настъпиха 17 треньорски смени. Общо 12 различни имена предвождаха отбора, a седем от тях се окичиха с титлата шампиони. Бройка промени, кото е характерна за всеки клуб в България, но пък никой друг от родните клубове не е печелил 11 титли в последните 11 сезона.

А именно тук идва голямата странност на проекта от Разград.

Снимка: Bulphoto

Цялата драма с рокади - кои съвсем лесно обясними и основателни, кои - не съвсем ясно аргументирани за широката общественост, завъртя един пълен оборот и се върна там, откъде всичко започна - с името на Ивайло Петев. Бившият национален селекционер изведе Лудогорец за тренировката във вторник, два дни по-късно застана пред медиите, а утре ще бъде на скамейката за домакинството срещу Черно море.

Именно Петев е треньорът, който вкара Лудогорец в елита (което не бе особен подвиг с оглед селекцията). И след това в две поредни години го направи шампион.

Сякаш това бяха двете години, в които Лудогорец стигна най-трудно и мъчително до титлата, а думите "късмет" и "спортен шанс" могат да стоят като заглавие на тези сезони от 2012-а и 2013-а. Защото в онези времена все още прохождащият във футбола разградски тим не беше онзи бляскав и звезден състав от последвалите сезони. В никакъв случай не казваме, че отборът беше слаб, но пък и не доминираше първенството. Още не беше непобедимото страшилище от Разград, в което се превърна.

В първия случай титлата бе спечелена след 1:0 срещу ЦСКА във финалния мач за сезона. Преди него "червените" в последните пет кръга изпуснаха общо 9 точки, а в самия решаващ двубой имаха куп положения и три греди. Не може да се каже, че не е имало спортно щастие.

Година по-късно - още повече може да се каже това. Титлата уж беше сигурно притежание на Левски, който само трябваше у дома да бие Славия, за да е първи. Но едва ли сте забравили онзи мач на "Георги Аспарухов" - 1:1. По същото време Лудогорец рутинно победи Монтана и играчите на разградчани сякаш сами не вярваха, като чуха новините от столицата. А те означваха втора поредна титла, макар нищо да не беше в техен контрол онзи майски следобед. Отново сериозна доза късмет.

И така с две белязани от спортния шанс титли, Ивайло Петев утвърди Лудогорец като фактор в родния футбол, но провалът в първата европейска кампания срещу Динамо (Загреб), както и поражението от Слован (Братислава) на старта през 2013-а дадоха началото на една наглед безкрайна треньорска въртележка в клуба.

Снимка: Getty images

Петев си тръгна след две титли и една купа за три сезона (единият в "Б" група) и 62 победи в 94 мача.

На негово място пристигна Стойчо Стоев, който написа нова страница в разградската футболна история - първи европробив. Лудогорец на Стоев елиминира сръбския Партизан, след това игра групи на Лига Европа и победи тимове като ПСВ, Динамо (Загреб) и Черноморец (Одеса). После елиминира дори и Лацио през пролетта, за да отпадне на осминафиналите от Валенсия.

На фона на всичко това Лудогорец взе трета поредна титла. Този път без драма и късмет, а с 12 точки аванс и тотална доминация. Но със старта на новия сезон дойде и поредната смяна, защото Лудогорец направи 0:0 с Партизан в квалификациите за Шампионска лига, а това бе прието гневно от Кирил Домусчиев, като часове след мача се случи очакваното.

На сайта на клуба се появи следният текст: "Незадоволителното представяне на отбора в последните мачове и необходимостта от презареждане на тима в ключов момент са причина за раздялата със Стойчо Стоев".

След 42 победи и само 8 загуби (4 от които в Европа), Стоев бе сменен с "вътрешен човек" - Георги Дерменджиев, който бе помощник на Петев, а третата смяна доведе до нова златна страница в историята на клуба - влизането в Шампионска лига.

Помните онзи мач със Стяуа на националния стадион и причината Козмин Моци да е една от малкото личности с трибуна на свое име в България.

Снимка: Bulphoto

Онази вечер превърна Лудогорец във втория ни участник в групите на Шампионска лига, но първият, който взе победа. Тогава Разград направи и реми срещу Ливърпул, а в края на сезон 2015-а бе убедителен първенец без каквато и да е конкуренция на домашната сцена.

Дерменджиев постигна максимума през онзи сезон, но може би имиджът му не бе достатъчно "лъскав" за вече европейския проект Лудогорец, което наложи привличането на първия чуждестранен треньор, а опитът бе повече от ужасяващ с Бруно Рибейро.

Търсещият още по-голямо утвърждаване в Европа тим на Лудогорец отпадна още след два мача срещу молдовския шампион Милсами, а за четири кръга в Първа лига, разградчани направиха две издънки, загубиха и Суперкупата на страната от Черно море.

Това бе достатъчно за Рибейро да бъде разкаран след общо 7 мача, а общо взето приятелството му с Жозе Моуриньо, си остава най-големият акцент във визитката му и до днес.

Снимка: Getty Images

Следващият избор отново бе български в лицето на Едуард Ераносян. Изненадващо назначение, защото след шампионската си титла с Локомотив (Пловдив) през 2004-а, в продължение на десетилетие той нямаше кой знае колко време като активен треньор. Не бе много и времето му в Разград, защото отборът влезе в серия, в която спечели само два от шест мача в първенстовто, където начело излезе Левски. Освен това Лудогорец отпадна и от Локомотив (Горна Оряховица) в турнира за Купата на страната.

Точно три месеца след дебюта си срещу Локомотив (Пловдив), именно любимият клуб на Ераносян му донесе уволнение с 2:0 на "Лаута".

И в този турбулентен сезон, шефовете решиха да не рискуват, като върнаха Георги Дерменджиев на поста. Той пък внесе стабилност със серия от 12 поредни победи за първенството, завършило с титла и 14 точки пред Левски. Дерменджиев отново се оказа автор на незабравим сезон в Европа, защото успя за втори път да класира тима за групите на Шампионска лига, а в тях третото място означаваше и футбол през пролетта.

Пролет, в която Лудогорец постигна най-убедителната си до момента титла - с 16 точки пред ЦСКА.

Снимка: Bulphoto

Но в началото на сезон 2017/18, воденият от Дерменджиев тим на Лудогорец се сбогува с мечтата си в Шампионска лига заради отпадане от Апоел Беер Шева, а загубената Суперкупа от Ботев (Пловдив) означаваше край и на втория му престой в тима, който завърши с 53 победи от 84 мача.

Изборът отново бе български и доказан - Димитър Димитров-Херо, който изведе тима от групите на Лига Европа, а имаше и шансът да го води срещу гранд като Милан. Но пък за първи път от няколко сезона, нещата в първенството не вървяха гладко. Реално Лудогорец този път имаше конкурентен тим в лицето на водения от Стамен Белчев ЦСКА, а един мач в Разград няколко кръга преди края можеше да преобърне нещата, но с обрат от 1:2 до 3;2 за няколко минути, разградчани успяха да вземат и тази титла.

След края на сезона пътищата на Лудогорец и Херо се разделиха, а следващият избор бе чуждестранен треньор, но този път не експеримент като Рибейро, а доказано име като Пауло Аутуори, който е истинска фигура в треньорството в Бразилия. Разград обаче не е Сао Пауло или Рио, защото нещата с Аутуори не вървяха перфектно, а в края на октомври той и Лудогорец се разделиха в момент, в който тимът водеше в класирането и беше в групите на Лига Европа. Друг ключов фактор от онзи октомври 2018-а бе, че клуба напусна и Методи Томанов - човекът, довел бразилските звезди в тима.

А може би раздялата с него доведе до постепенното сваляне на нивото и стандартите от страна на Лудогорец в следващите години.

Снимка: Bulphoto

Историята се повтаряше. Клубът печелеше титли. Започналият трудно сезон с Аутуори премина през още няколко издънки с Антони Здравков, преди да дойде Стойчо Стоев за втори път, който успя да излъже ЦСКА в драматичната битка за титлата, завършила с една точка разлика. След него треньор за кратко бе Станислав Генчев, за да дойде сериозно име за чешкия футбол като Павел Върба.

Наставник с безспорно сериозно реноме, който обаче не успя да стори нищо повече от това да направи Лудогорец шампион. Отборът играеше добре, но липсваше онази европейска слава, след която и чехът си тръгна, а мигновеното обаждане от Спарта (Прага) само показва, че той определено бе наставник с ниво.

Снимка: Bulphoto

Станислав Генчев избута няколкото месеца от уволнението на Върба до нова година, а когато идването на Станимир Стоилов в един момент се смяташе за сигурно. Мъри отказа, което наложи план "Б".

Това бе никому непознатият Валдас Дамбраускас от Литва, който също направи Лудогорец шампион, бе на един гол от влизане в Шампионска лига в плейофите срещу Малмьо, но не го направи, а това означаваше край и на неговия престой в Разград. Историята се повтори. Генчев за няколко мача, след което чужденец в лицето на Анте Шимунджа. И словенецът направи Лудогорец шампион през миналата пролет, при това доста убедително.

За разлика от двамата си предшественици, той бе оставен да работи до пролетта, но отпадането от Андерлехт и четирите точки изоставане от ЦСКА, принудиха ръководството да вземе нужните мерки.

И така след 17 постоянни треньора и 11 поредни титли, колелото в Разград направи пълен оборот и се върна към Първия Ивайло Петев.