Футболът е създал истории, които се превръщат в митове и никога не се забравят. Някои от тях са ясни като бял ден. Марадона игра с ръка през 1986-а, но тогава нямаше ВАР, за да отмени попадението срещу Англия.
Други обаче остават мътни, като около тях са се родили и избуяли теории на конспирацията.
Например - след доклада на немските власти за допинга в спорта на страната, включително с детайли във футбола и националния отбор през 1954-а, никой никога не може да гледа на финала в Берн и победата над Могъщите маджари без сянка на съмнение. А говорим за спечелена световна титла.
Или как през 1966-а топката не минава голлинията на "Уембли" във финала Англия - Западна Германия, но ... домакините са шампиони.
Или титлата на Аржентина от 1978-ма, когато военната хунта просто задължава играчи, съдии и съперници... или поне така се говори. Във футбола има много такива истории, но една е още твърде прясна и все така мистериозна, макар неусетно да се изтъркаля четвърт век от нея.
Какво, по дяволите, стана с Роналдо в деня на финала на световното през 1998-ма?
12 юли, 1998 г., Париж. Или по-скоро в Лесини край столицата, отдалечено достатъчно от какафонията на големия град, който се готви за две грандиозни събития. Същата вечер Франция играе за първи път на финал на световно първенство по футбол - у дома, с Бразилия. А два дни по-късно е националният празник, Деня на Бастилията.
В Лесини се намира хотелът на бразилците. Абсолютен фаворит преди турнира, актуален шампион от 1994-а, с изграден и обигран, научен да побеждава отбор. И с най-добрия футболист на планетата на върха на атаката. Феномена Роналдо е в невероятна форма на Мондиала във Франция и титлата изглежда ще е идеална корона за него и селесао.
В хотел "Chateau de Grande Romaine" всичко е спокойно, а опитният селекционер Марио Загало е убеден, че отборът е подготвен идеално за големия мач. Наясно е, че еуфорията в страната-домакин е огромна тя иска с неудържимо желание титлата.
В природата на французите е да изтъкват поводите за национална гордост, а тя е наранена сериозно във футбола с отсъствието от предходното световно първенство - а там ние добре знаем причината.
Костадинов, "Парк дьо Пренс" - помните. И след унижението да гледат Мондиал 1994 по телевизията, докато бразилците вдигат четвъртата си световна титла, финалът в Париж на 12 юли 1998 г. е идеален момент за реванш. Тази толкова обичана дума от французите.
В "Chateau de Grande Romaine" играчите на Бразилия обядват, разхождат се из градините и се прибират по стаите в ранния следобед. Имат свободно време до тръгването към стадиона, няколко часа. Роналдо е в една стая с големия приятел Роберто Карлуш.
Около час по-късно виковете на левия защитник смразяват хотела. Той крещи за помощ в коридора пред стаята. Едмундо и Сесар Сампайо са най-близо и притичват. И нападателят вижда на леглото му Роналдо да се гърчи в конвулсии, а от устата му да излиза пяна.
Бърка в устата му и вади езика, което - както по-късно е признато от един от лекарите на тима Жоаки да Мата, е спасило живота на Рони - почти сигурно.
През цялото време футболистът не е буден - за това потвърждават Карлуш, Сампайо и Едмундо седмици по-късно пред сената на Бразилия. Да, въпросът стига до депутатите и президента, които провеждат разследване. Но и до това ще стигнем.
Защото разследванията на журналистите продължават и днес, четвърт век по-късно.
Едно от тях през 2018-а на американската медия ESPN стигна до тогавашния управител на хотела Пол Шевалие, който призна, че е чул по коридорите викове на ужасени хора, включително на човек от персонала, който на френски език е крещял "Той умира".
За няколко минути всичко се успокоява, Роналдо се събужда, но не разбира защо в стаята му има толкова хора. Не помни нищо. Пие чаша чай, докторите остават още няколко минути около него. Пред хотела чака повиканата веднага кола на "Бърза помощ", но дискретно е помолена да тръгне обратно.
Малко по-късно с автомобил на хотела Роналдо е откаран в клиника в Париж, придружаван от лекарите на бразилския тим Ди Мата и Лидио Толедо.
Автобусът на отбора тръгва към стадиона без него. Преди това в залата за отборните срещи и анализи е имало кратко събиране и играчите са видяли стартовия състав за финала. В него няма изненади. Само един дребен детайл, че Едмундо ще започне вместо Роналдо в атака!
Загало е категоричен, че няма как след случилото се, деветката да играе в такъв мач.
Тръгването към стадиона е нетипично. На онова световно, както и четири години по-рано, няма пътуване от хотел до арената на мача, което да не е съпроводено с музика, поне 2-3 барабана, песни и настроение в автобуса. Този път всичко е тихо.
Техническият координатор на отбора Зико сяда до Загало и двамата не спират да си говорят през целия път - тихо и на ухо. Играчите виждат всичко.
75 минути преди мача Роналдо се появява в съблекалнята на отбора на "Стад дьо Франс" и казва, че иска да играе. "Не можеш да ме извадиш от състава за финала!", обръща се към Загало.
Тестовете не показват сърдечен проблем, нито такъв в главата.
Всичко изглежда наред, въпреки че няколко часа по-рано никак не е изглеждало така. Загало трие името на Едмундо от списъка на стената, връща в него Роналдо. А Зико тресва вратата на съблекалнята и излиза бесен.
Останалото го видя целият свят.
Бразилия игра примирено, без никакъв импулс и като отбор, който се е предал. Загуби с 0:3, което се оказа не просто най-тежкото поражение на финал, а в цялата история на селесао на световни първенства до онзи момент. Франция получи своята слава, а празненствата за Деня на Бастилията започнаха два дни по-рано.
Един много силен отбор на "петлите" си спечели титлата, в това няма съмнение. Доказателството е, че Зидан и останалите взеха и титлата на Евро 2000, а бяха фактор практически на всеки голям форум чак до загубения финал на Мондиал 2006. Просто френският отбор беше много силен.
Въпросът е какво се случи с бразилците?
Теориите на конспирациите не стихват.
Едната гласи, че селесао е трябвало да падне така или иначе, принуден от ФИФА и "футболната мафия". Казано иначе - нужно е било французите да бият, а срещу това на Бразилия е обещано домакинство на Мондиал в следващите години, което е необходимо икономически и социално на страната. И така става - Мондиал 2014 е там.
Според тази теория, историята за Роналдо е измислена и преувеличена, за да се намери оправдание за сивата игра на финала. Видите ли - бяхме угнетени, нямахме настроение...
Втората теория е, че Nike е принудил Бразилия и Загало да пуснат Роналдо, който тотално не е бил готов физически и психически за игра. Пред сената, докато дават показания - а те го направиха до един, бразилските играчи признават, че хора от компанията са били в лагера на селесао по време на целия турнир.
Роналдо има договор с концерна за 80 милиона долара годишно - за тогава това е космическа сума. И е новото лице на компанията. И този човек да не играе на финала, пред очите на цялата планета?
Залаго отрича:
"Аз взех решението и бях прав. Ако бях го оставил извън тима и пак бяхме загубили с 0:3, цяла Бразилия щеше да ме иска мъртъв. Защото не съм го пуснал. Сега ме обвиняват защо го пуснах..."
Скандалът със Зико обаче подхранва и тази теза. А и друга случка. В коментаторските места преди мача бразилските журналисти са в паника, видели тимовия лист - НЯМА ГО РОНИ! Погледите са към Пеле, който току-що се е качил там от съблекалните и помещенията долу, където е посетил тима и е говорил със Загало и Зико. Краля на футбола, вече покойник, е бил напълно неспособен да говори и с изопнато от напрежение лице. Просто е вдигнал рамене, не казвайки нищо на журналистите.
Трета теория - проблемът е бил много по-сериозен. Здравословният.
Роналдо в дните пред финала изглежда странно отнесен и притеснен. Съиграчите припомнят, че претърпява инцидент на базата на отбора. Докато карат велосипеди, изведнъж просто сякаш заспива на колелото и се удря в бетонна стена. Няма тежки травми, но е видимо разтърсен от случилото се, не може да си го обясни.
Съотборниците му разказват, че е изглеждал стресиран в тези дни, което е довело до това лекарите на тима да му дават хапчета за сън - нещо, което никога не му е трябвало преди това. Дали не се е получил нежелан ефект от таблетките?
А че е стресиран, не е ненормално. Очакванията на целия свят бяха върху това гениално момче, а не бива да забравяме, че на 12 юли 1998 г. Роналдо бе само на 21 години! И ако е взимал таблетки срещу стреса, за да спи по-спокойно, това може да е обяснение.
"Той се удряше с юмруци в гърдите, тресеше се ужасно и от устата му излизаше пяна - разкрива Едмундо пред сената за видяното в стаята. - Беше със затворени очи и това правеше нещата още по-ужасни.
Виждал съм хора да припадат и знаех, че трябва да извадя езика му, защото може да се задуши."
Разказът на капитана Кафу е не по-малко стряскащ.
"Той се събуди, огледа се и попита какво става минути по-късно. Но лицето му бе бледо и изморено, сякаш не бе спал поне две нощи. Видя лекарите на отбора и усети, че нещо не е наред.
Не помнеше нищо от случилото се. Казах му, че е имал някакъв кошмар, направихме му чай, а той седеше на леглото с наведена глава и не говореше. Явно се уплаши от това, което е станало - в стаята му имаше 20 човека!"
Кафу и Роберто Карлуш са двама от играчите, които са говорили по темата много пъти за тези 25 години. Отказват да говорят за външна намеса или натиск върху решението на Загало.
Но признават: "Естествено, че случилото ни се отрази. Видяхме приятеля ни в ужасно състояние и всички бяхме много уплашени".
12 юли 1998 г. никога няма да бъде забравен от футболните фенове.
Има няколко причини за това. Естествено - първата титла на Франция, това е история. Но и мистерията около Роналдо и неузнаваемите на финала бразилци, която явно ще ни преследва още дълго.
Не че не е напълно нормално във футбола, особено при два отлични отбора на терена, единият просто да е по-добър от другия в този ден и да го бие. И то - убедително. Случвало се е хиляди пъти.
Но хората някак не са устроени да вярват, че нещо е нормално, ако самите те не могат да си обяснят как се е случило. И търсят алтернативни начини да го сторят.
Тостао, легенда на селесао от 60-те и 70-те, още тогава коментира темата и наля масло в огъня:
"По мое време военният режим контролираше футбола. Генералите казваха кой да играе, кой да е в националния отбор, кой да е треньор. Днес е по-лошо. Спонсорите определят кой да играе. И те са треньор на отбора ни. Явно времената се менят."
Доколко това е емоция, доколко - информация или познания за истинската ситуация в отбора... спорно.
Но е факт, че минаха 25 години, а тази история продължава да е интересна за света.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}